Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 1857_10_dec_290gpc_kt.doc Р Е Ш Е Н И Е № 411 С., 27.10. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Борислава Лазарова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1857 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Г. срещу въззивно решение от 16.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 292 /2010 г. на Хасковски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 08.02.2010 г. по гр.д. № 829 /2009 г. на Димитровградски районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу [фирма] по чл.128 КТ за заплащане на основно и допълнително трудово възнаграждение за месеците юни и юли 2009 г. в общ размер 5,617.28 лева Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 733 /19.05.2011 г., по процесуално-правния въпрос: за доказателствените средства за установяване съществуването на трудовото правоотношение, за който е прието, че е разрешен в противоречие с посоченото решение № 1488 /08.11.1999 г. по гр.д. № 814 /1999 г. на ВКС, V г.о., с което е прието, че съгласно чл.188,ал.1 ГПК (отм.) съдът (по същество) е длъжен да прецени всички доказателства по делото, които са от значение за спора, както и доводите на страните. Съдът е приел, че това противоречие обосновава предпоставките на основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Касационните оплаквания са за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в съвкупност, изводите му за възникването и изпълнението на трудовото правоотношение са необосновани и са довели до неправилно приложение на материалния закон – за липсата на трудово правоотношение между страните. Ответникът и в това производство [фирма] не изразява становище по основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведения въпрос: Настоящият състав намира за правилно приетото с решение № 1488 /08.11.1999 г. по гр.д. № 814 /1999 г. на ВКС, V г.о., че съдът по същество е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото и върху закона. Това разрешение съответства на разпоредбите на чл.235,ал.2 и ал.3 и чл.12 ГПК, както и на тази на чл.188,ал.1 ГПК от 1952 г.(отм.). По обжалваното решение : Предмет на настоящото производство е спорът по иска за заплащане на трудово възнаграждение за два месеца – юни и юли 2009 г., претендира се основно трудово възнаграждение на шофьор на товарен автомобил, осъществяващ международни превози и допълнително възнаграждение, определено според пропътуваните километри в размер на 5,617.28 лева. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че при оспорване на исковете ищецът не е доказал съществуването на трудовото правоотношение между него и ответното дружество, тъй като представеният от ищеца трудов договор не е подписан от ищеца, а разпоредбата на чл.62,ал.1 КТ предвижда сключването на трудов договор в писмена форма; че съществуването на трудовото правоотношение не се установява и от другите доказателства по делото – представените тахошайби (тахографски листове) са доказателство за изминатите километри, но не и за наличието на трудово правоотношение между него и ответника, не са такива доказателства и представените на чужд език ЧМР фактури, в които не е посочено името на ответника, а на „М – С.”, като няма доказателства за идентичност между двете. По наведените касационни основания : С оглед дадения по-горе отговор на изведения въпрос по чл.280,ал.1 ГПК следва да се приеме, че за правилността на решението по съществото на спора следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства за фактите, от значение за спора, както и да се обсъди значението на тези, които са допуснати от съда, но не са събрани поради пречка от страна на ответника. Следва да се приеме, че подписаният от ответника като работодател трудов договор с ищеца представлява диспозитивен документ, изходящ от работодателя, който доказва, че работодателят е направил отразените в трудовия договор изявления за сключването на трудов договор с ищеца при посочените в договора уговорки, които съдържат необходимото съдържание на трудовия договор и за съществуването на трудово правоотношение. Насрещната страна (работникът), който представя своя препис от този трудов договор, не оспорва възникването, а твърди сключването и изпълнението и претендира последиците от неизпълнението на задълженията на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение. Следва да се приеме, че страните са сключили трудов договор в изискуемата от закона писмена форма. В този смисъл е и решение № 943 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 4902 /2008 г. на Върховния касационен съд ІІ г.о., с което е прието, че когато работникът твърди, че трудовият договор е бил сключен в писмена форма и основава иска си на него, но не разполага с него, то твърдението е за валидно възникнало правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващ го документ, поради последващата му липса, в тези случаи за установяването му са допустими всички доказателствени средства. Въз основа на оспорвания и искания на ответника първоинстанционният съд е допуснал изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице след като се запознае с материалите по делото и тези при ответника да отговори на въпроса дали са налице данни при ответното дружество за съществуването на трудово правоотношение между него и ищеца, съществуват ли в ответното дружество правила, регламентиращи формирането на размера на трудовото и допълнителното възнаграждение на работниците и дължат ли се трудови възнаграждения на ищеца (л.56). Това заключение е изготвено само въз основа на доказателствата по делото и не е отговорило на първата поставена задача, тъй като вещото лице не е намерило офис на ответника на адреса по регистрацията му и на посочен от него друг адрес..В случая следва да се приеме, че ответникът е възпрепятствал доказването и съгласно чл.161 ГПК съдът следва да приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства – за съществуването на доказателства за съществуването и трудово правоотношение между страните, че ответникът е допуснал ищеца да изпълнява трудовите си функции и че той ги е изпълнявал през месеците, за които претендира заплащане на трудово правоотношение, както и че съществуват вътрешни правила за допълнителни възнаграждения, каквито твърди ищецът. Поради създадените пречки пред експертизата и поради това, че ответникът не е представил пътните листове за пътуванията на ищеца извън пределите на страната за месеците юни и юли 2009 г., за което е бил задължен от съда на основание чл.190 ГПК, на основание чл.161 ГПК следва да се приеме, че тези пътни листове съществуват и удостоверяват твърдените от работника обстоятелства за начина на изпълнението на трудовите му задължения. Изпълнението на трудовите задължения на ищеца се доказва и с приетото неоспорено заключение на автотехническа експертиза, изготвено въз основа на 52 тахографски листове, с които се установяват изминатите с товарния автомобил километри, заключението е категорично и следва да бъде кредитирано. Заключението на ССЕ за размера на дължимите възнаграждения е основано на заключението на А., поради което също следва да бъде кредитирано. За пълнота следва да се добави и че представителят на ответника оспорва да е подписвал представените Условия за допълнителни трудови възнаграждения, но не се противопоставил на подписването от името на ответника по реда на чл.301 ТЗ, поради което и съгласно чл.301 ТЗ следва да се приеме, че е потвърдил действията. По изложените съображения следва да се приеме, че доводите на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон са основателни и че въз основа на преценка на допуснатите и събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност следва да се приемат за доказани релевантните за спора факти, на които ищецът основава иска си. Следователно жалбата е основателна, искът е основателен и доказан за сумата 5,348.53 лева, за които следва да бъде уважен, за разликата над тази сума до предявения размер 5,617.28 лева искът е недоказан и неоснователен. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ВКС държавна такса за производството по чл.288 ГПК и за уважения срещу него иск. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.06.2010 г. по възз. гр.д. № 292 /2010 г. на Хасковски окръжен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено решение от 08.02.2010 г. по гр.д. № 829 /2009 г. на Димитровградски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иск на Е. Х. Г. срещу [фирма] по чл.128 КТ за сумата 5,348.53 лева. Вместо това постановява: На основание чл.128 КТ осъжда [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.б, ап.12, да заплати на Е. Х. Г. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица], сумата 5,348.53 лева, представляващи трудово възнаграждение за месеците юни и юли 2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2009 г. Осъжда [фирма] да заплати на Върховния касационен съд сумата 130.97 лева – държавна такса за производството по чл.288 ГПК и за уважения срещу него иск. Оставя в сила обжалваното решение в останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 5,348.53 лева до пълния предявен размер 5,617.28 лева. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.