Р Е Ш Е Н И Е № 455 София, 30 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1366 по описа за 2012 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Н. С. И. против решение № 182 от 30.05.2012 г. по внохд № 365/12 г. на Апелативния съд – гр. София, с която е релевирано основанието по чл.348, ал.1, т.3, във връзка с ал.5, т.2 НПК. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му – адвокат И. С., с искане за приложението на чл.66, ал.1 НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение на оспорения съдебен акт. За да се произнесе ВКС взе предвид следното: С присъда по нохд № 16/12 г. Окръжният съд-гр.Монтана признал подсъдимия И. за виновен и на основание чл.343, ал.3, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1, чл.58а НК го осъдил на три години лишаване от свобода, като отложил изпълнението на последното за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. С обжалваното решение, постановено по протест на прокурора, САС изменил присъдата на МОС, като отменил приложението на чл.66, ал.1 НК; постановил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи от подс.И. при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип; увеличил срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС от две на четири години; оправдал подсъдимия за част от предявеното му обвинение – да е извършил инкриминираното престъпление с нарушения на чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и 2 и чл.123, ал.1 от Закона за движение по пътищата. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Пределите на настоящата проверка са очертани от оплакванията на подсъдимия, развити в подадената от него касационна жалба, като оправдаването за част от първоначалното обвинение и увеличаването на наказанието по чл.343г НК не се оспорват. Отлагането на изпълнението на наказанието, каквото искане е направено от подсъдимия, трябва да бъде обществено оправдано, да предполага възможност за действително поправяне на подсъдимия. Липсата на предходно осъждане и необходимост от полагане на грижи за семейството не са достатъчни за аргументиране приложението на института на "условното осъждане", при завишена лична и обществена опасност. Както е известно при условното осъждане по чл.66 НК законът е поставил ударението върху целта на индивидуалната превенция – „за поправянето на осъдения”. Това обаче съвсем не означава, че общо превантивното въздействие на наказанието може да се пренебрегне. Напротив разпоредбата на чл.66, ал.1 НК задължава съда да съобрази и двете цели на наказанието – индивидуалната и генералната превенция.В своята постоянна практика Върховният съд неизменно се е ръководил от разбирането, че при решаване на въпроса за условното осъждане трябва да се отчете и въздействието, което то ще окаже върху останалите граждани. Затова дори, ако обществената опасност на дееца не е висока, но извършеното престъпно деяние е твърде опасно и разпространено, то прилагането на условното осъждане е нецелесъобразно, защото не отговаря на целта за генерална превенция. До такъв извод е стигнал въззивния съд, като ВКС не установи основания за несъгласие с него. Всички обстоятелства, на които е поставен акцент в касационната жалба на подсъдимия, са отчетени от САС, като изложените от него съображения изцяло се споделят от ВКС. Тук е мястото да се спомене, че данни за дееца, респ. за личната му обществена опасност, произтичат и от конкретно извършеното от него, а в конкретния случай те не характеризират жалбоподателя положително. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182 от 30.05.2012 г., постановено по внохд № 365/12 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: