3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 105 София, 15.03.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева ч.т.д. № 43/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на лицата, осъществяващи функциите синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, срещу определение № 3086/23.11.2021 г. по в.ч.т.д. № 3273/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение от 17.09.2021 г. по т.д. № 733/2020 г. на Софийски градски съд за връщане на подадена искова молба, обективираща иск с правно основание чл. 60б ЗБН. Жалбоподателят прави оплакване за недопустимост, евентуално незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено, а съдопроизводствените действия по иска – продължени. В жалбата инвокира доводи за неправилно прилагане на правните последици от обявяване на чл. 60а и чл. 60б ЗБН за противоконституционни. Излага доводи, че в случая всички предпоставки за допустимост на иска са налице – правен интерес, процесуална правоспособност и дееспособност и т. н., поради което, обсъждане действието на постановеното от Конституционния съд решение, се явява въпрос по същество на спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд София е приел, че искът по чл. 60б ЗБН е недопустим поради обявеното с решение № 8/27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България противоречие на чл.60б ЗБН с Конституцията на Република България. Изтъкнал е, че се касае за заварено от решението на Конституционния съд съдебно производство, поради което последиците от обявената противоконституционност се изразяват в неприлагане на нормата с обратно действие, който извод е извлякъл от нормата на чл. 150, ал. 2 КРБ. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Частният касатор е формулирал следния въпрос: “Обявяването с решение на Конституционния съд на Република България на противоконституционността на правна норма, съдържаща предпоставките за уважаване на иск за недействителност на сделки, при все още висящо исково производство, води ли до недопустимост на иска или съдът е длъжен да се произнесе по съществото на спора?“ Поддържа по въпроса да е налице основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа и наличие на основание за директен достъп до касационен контрол поради недопустимост на определението при приложение на чл. 280, ал. 2, предл. II ГПК. Настоящият състав намира поставения от частния касационен жалбоподател въпрос за обуславящ изхода на производството, с което е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос обаче не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация. Относно правните последици на решение № 8/27.05.2021 г. по к.д. №9/2020 г. на Конституционния съд на Република България по отношение заварените искови производства по чл. 60а ЗБН, е формирана практика на ВКС с постановяване на решение № 60142/25.11.2021г. по т.д. № 2675/2019 г. на ВКС, І т.о. В същото съставът на ВКС се е позовал на изложените в решението на Конституционният съд мотиви, че с разпоредбата на чл. 60а и чл. 60б ЗБН се постига ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра за навлизане в чужда правна сфера по повод попълване масата на несъстоятелността на банка. Съобразил е и даденото с решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд тълкуване на чл.151, ал.2, изр. трето от Конституцията, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Приел е, че обявената противоконституционност на чл. 60а ЗБН води до недопустимост на предявения на това основание иск. С обявяване на противоконституционността на законова норма тя престава да е част от обективното ни право. Подчертал е, че при наведени в исковата молба твърдения за наличие на елементите от фактическия състав на конкретна правна норма съдът е обвързан да се произнесе в рамките на повдигнатия правен спор, в противен случай би се стигнало до нарушение на диспозитивното начало. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя даденото разрешение, като то следва да се приложи и по отношение на предявен иск по чл. 60б ЗБН. Изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл.60б ЗБН е в съответствие с формираната практика по значимия за делото правен въпрос, което изключва наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо, достъп до касация следва да бъде отказан. При проверка допустимостта на обжалваното определение, която съдът е длъжен и служебно да извърши, не се констатира наличието порок, водещ до липсата й. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3086/ 23.11.2021 г. по в.ч.т.д. № 3273/2021 г. на Апелативен съд София. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.