6 Р Е Ш Е Н И Е № 60 гр. София, 10 февруари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Елена Каракашева при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №982 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия А. В. Р. срещу решение №134 от 06.10.2022 г., постановено по ВНОХД №310/2022 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. С присъда №13 от 26.05.2022 г., постановена по НОХД №20215600200607/2021 г. по описа на Окръжен съд-Хасково подсъдимият А. В. Р. е признат за виновен в това, че на 04.04.2018 г. в [населено място] на [улица], при управление на МПС- л.а. „Ф. П.“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил чл.40, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. К. Т., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата и на основание чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК и чл.343г НК са му наложени наказания „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация на настоящ адрес с периодичност два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност една година и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година. С присъдата подсъдимият Р. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е допуснал нарушение на чл.116 ЗДвП. С присъдата подсъдимият Р. на основание чл.189, ал.3 НПК е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 2 253, 14 лева. С въззивно решение №134 от 06.10.2022 г., постановено по ВНОХД №20225000600310/2022 г. първоинстанционната присъда е изменена, като същата е отменена в частта й, с която е наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствените материали. Поддържа се, че и двете предходни инстанции неправилно са кредитирали показанията на свидетеля Г., като не са отчели това, че същите са нелогични и се опровергават от останалите доказателствени източници. Твърди се, че погрешно не са кредитирани обясненията на подсъдимия в частта им за липсата на контакт между автомобила и пострадалата и показанията на свидетеля А., което е довело до това, че неправилно е установен механизма на настъпване на произшествието и конкретно това, че е имало контакт между автомобила, управляван от Р. и пешеходката. Поддържа се, че падането на пострадалата Т. е в резултат на загуба на равновесие, а не на съприкосновения със задната част на автомобила. В касационната жалба се излагат аргументи за това, че неправилното установяване на фактите е довело и до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия Р.. С жалбата, при условията на алтернативност, се прави искане или атакуваното въззивно решение да бъде отменено и на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК производството да бъде прекратено или решението и присъдата да бъдат отменени в обжалваната им част и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия Р. поддържа касационната си жалба и възпроизвежда оплакванията в нея. Твърди, че неправилно са анализирани гласните доказателства и конкретно показанията на свидетеля Г. и погрешно е прието, че падането на пострадалата е предизвикано от контакт с автомобила на подсъдимия. На тези основания се предлага да не бъде възприет извода на въззивната инстанция за това, че именно действията на подсъдимия са причинили падането на пострадалата. Моли въззивното решение да бъде отменено. Представителят на държавното обвинение пледира касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд е приложил правилно закона, като вярно е преценил, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343а НК от обективна и субективна страна. Твърди, че правилно съдът е приел, че е имало съприкосновение между задната част на автомобила, управляван от Р. и пешеходката, което е довело до това, че тя е изгубила равновесие, паднала е и е счупила бедрената си кост, което в последствие е причинило и смъртта й. В подкрепа на тези изводи сочи и заключението на приетата по делото медицинска и авто- техническа експертиза, която е установила механизма на настъпване на произшествието. На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Т., К. и Д. моли касационната жалба да бъде преценена като неоснователна и да бъде изцяло отхвърлена. Поддържа всички доводи на представителя на държавното обвинение, както и мотивите, отразени в атакувания въззивен съдебен акт. Предлага решението да бъде изцяло потвърдено. Подсъдимият Р. не се явява и не взима становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакване за допуснати процесуални нарушения при извършен доказателствен анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, като в съответствие със събраните в хода на производството доказателствени източници е преценил, че при движение на заден ход управлявания от Р. автомобил е имал съприкосновение с използваната от пострадалата Т. патерица, което е довело до това, че последната е изгубила равновесие, паднала е на терена и е получила процесната травма, която след това е довела и до смъртта й. Правилно въззивният съд е очертал основния спорен въпрос в производството, а именно дали при движението на заден ход е имало контакт между автомобила и патерицата на пострадалата и дали това е била причината за падането на Т.. Задълбочено съдът е обсъдил събраните гласни доказателствени средства и обосновано е преценил, че причината за инцидента е именно съприкосновението на автомобила на подсъдимия с лявата патерица на пострадалата. Правилно са ценени показанията на свидетеля Г., който е бил непосредствен очевидец на случилото се и е категоричен за причината за падането на пострадалата, а именно осъществения контакт със задната част на автомобила при предприетото от подсъдимия движение на заден ход. Подробно са обсъдени показанията на този свидетел на плоскостта на констатираните различия по отношение на това къде е било съприкосновението- в помощното средство или директно в крака на пострадалата, като правилно са кредитирани тези, дадени на досъдебното производство, че контакта е бил с патерицата, а не с крака на Т.. Наличието на констатираното противоречие по отношение на този детайл не е било от естество да компрометира изцяло показанията на този свидетел и законосъобразно е обяснено с изминалия период от време и загуба на спомен по отношение на това обстоятелство. Касационната инстанция категорично не може да сподели оплакването, че показанията на свидетеля Г. са изолирани от другите доказателствени източници. Напротив те изцяло кореспондират с другите гласни доказателства и съдържат информация, която се потвърждава и от показанията на свидетелите К., К., Д. и Т.. В показанията си тези свидетели неотклонно твърдят, че в проведени по различно време разговори с пострадалата Т. тя им е съобщила, че причина за инцидента е била това, че е била бутната от автомобила на подсъдимия, което изцяло кореспондира с информацията, съдържаща се в показанията на свидетеля Г.. При преценката на показанията на тези свидетели следва да бъде посочено това, че те въпреки че имат производен характер правилно са били ценени от предходните съдебни състави защото след смъртта на пострадалата събирането на първични доказателства за това обстоятелство е било невъзможно. В случая същите законосъобразно са били заместени с производни, като информацията в тях е послужила както за установяване на релевантните факти, така и за проверка на събраното първично доказателство- показанията на свидетеля- очевидец Г.. Направения от въззивния съд задълбочен анализ на посочените по- горе доказателствени източници е довел до верния извод, че не следва да бъдат кредитирани изцяло обясненията на подсъдимия Р. и показанията на разпитания като свидетел негов приятел А. в частта им относно осъществения контакт между автомобила и пешеходката. Правилно съдът е преценил, че съобщеното от подсъдимия разстояние от повече от два метра между тялото на пострадалата и задната част на автомобила при извършване на маневрата е информация, която напълно противоречи на правилно обсъдените показания на свидетелите- очевидци (в това число и А.). Вярно показанията на А. не са кредитирани по отношение на липса на съприкосновение на автомобила с пострадалата, като обосновано съдът е приел, че за това обстоятелство той не е дал категорична информация, а и мястото където той се е намирал не му е позволявало да възприеме ясно случилото се. В заключение следва да бъде посочено и това, че спорното (според защитата) обстоятелство дали е било осъществено съприкосновение с крака на пострадалата или с използваното й помощно средство- патерица е без съществено значение за изхода на производството, тъй като и в двата случая именно контакта с автомобила е бил причина за падането, което е довело до получаване на процесните увреждания и е дало началото на усложнен причинен процес завършил със смъртта на Т.. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че въззивната инстанция е направила задълбочен, пълен и верен анализ на доказателствените източници, правилно е ценила съдържанието им и вярно е установила релевантните за изхода на делото факти. В хода на производството не са били допуснати нарушения на процесуални правила и няма основание за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщането му за ново разглеждане. По оплакването за нарушение на материалния закон: Единственото оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК е за липса на осъществено престъпление, развито на базата на твърдение за неправилно установени факти. В предходната част на настоящото решение касационният съд посочи защо приема, че въззивната инстанция е анализирала вярно доказателствените източници и правилно е изяснила фактите по делото. Ето защо е безпредметно тези доводи да бъдат повтаряни и при обсъждането на приложението на материалния закон. Следва да бъде посочено единствено, че правилно въззивният съд е приел, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК, като при управление на автомобил е извършил нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДвП и без да се убеди, че няма да създаде опасност е предприел движение на заден ход, което е довело до процесното произшествие и е причинило падането на пострадалата Т., получаването на увреждане на левия долен крайник, което е наложило осъществяване на оперативна намеса, довело до впоследствие до белодробна емболия, която е непосредствената причина за смъртта. Правилно съдът е приел, че е налице, макар и усложнена, пряка причинно- следствена връзка между пътното произшествие и настъпилия съставомерен резултат, тъй като именно пътното произшествие е поставило началото на верига от събития, които са завършили със смъртта на Т.. Законосъобразно съдът е приел, че престъплението е осъществено и от субективна страна, при форма на вината непредпазливост, като подсъдимият макар и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици е могъл да ги предвиди и е бил длъжен да ги предотврати. Правилно съдът е приел, че наказателната отговорност на подсъдимия Р. е следвало да бъде ангажирана по привилегирования състав на чл.343а, б.“б“ НК, като вярно са установени фактите, относими към действията на Р. след настъпване на произшествието и законосъобразно те са преценени като такива, съставляващи оказване на помощ на пострадалата пешеходка. Ето защо касационният съд прецени, че въззивната инстанция правилно е преценила, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и вярно е приложила материалния закон. Настоящият съдебен състав отчете, че с касационната жалба не са направени оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, но доколкото се прави искане подсъдимият Р. да бъде оправдан е налице процесуална възможност да бъде обсъдено и това касационно основание. Касационният съд изцяло споделя изводите на въззивния съдебен състав, относими към индивидуализация на наказанието, като преценява, че правилно същото е определено при приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 НК. Вярно съдът е обсъдил наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и единственото отегчаващо, (свързано с предходни нарушения) и е приел, че предвиденото наказание „лишаване от свобода“ е несъразмерно тежко, като правилно същото е било заменено с наказанието „пробация“. Въззивният съд законосъобразно е преценил, че особеностите на конкретното престъпление и данните за личността на подсъдимия не налагат той да търпи и предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като законосъобразно атакуваната първоинстанционна присъда е била отменена в частта, с която това наказание е било наложено. В заключение следва да бъде посочено това, че отмереното на подсъдимия Р. наказание по вид и размер не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и същото не следва да бъде коригирано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №134 от 06.10.2022 г., постановено по ВНОХД №310/2022 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.