Р Е Ш Е Н И Е № 135 гр. София, 25.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1668 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Н. М. Д. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 1 септември 2004 г., постановено по гр.д. № 4540 по описа на Софийския градски съд за 2003 г. В молбата се сочи, че с атакуваното решение въззивният съд отменил решение на районния съд в гр. София и отхвърлил предявените искове за претърпени от молителя вреди в резултат на незаконно обвинение и незаконно задържане под стража; по делото Д. срещу Б. Европейският съд постановил решение на 2 септември 2010 г., с което приел, че формалистичният подход на българския съд по ЗОДОВ относно доказването на неимуществените вреди от незаконно задържане, е в нарушение на чл. 5 от Конвенцията; тъй като нито молителят, нито държавата са поискали преразглеждане на делото от голямото отделение на Съда, постановеното решение е станало окончателно на 2 януари 2011 г. в съответствие с правилото на чл. 42 и чл. 44, т. 2, б. “b” от Конвенцията. Ответникът П. на Р. Б. сочи, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като дължимото справедливо обезщетение е присъдено с решението на Европейския съд по правата на човека и е изплатено. В становище на окръжната прокуратура в [населено място] се изтъква, че в решението на Европейския съд е уважено искането на Д. за претендирано обезщетение, предвид което не са налице предпоставките за прилагане на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 2 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна – решението на Европейския съд по правата на човека е влязло в сила на 2 декември 2010 г. и е окончателно, а молбата за отмяна е подадена на 2 юни 2011 г. С атакуваното решение въззивният съд приел, че ищецът не е доказал твърдението си за претърпени от него вреди – свидетелските показания не се подкрепят от никакви други доказателства по делото и поради обстоятелството, че не са за непосредствени впечатления по време на задържането, съдът не ги е кредитирал; след като ищецът вече е бил осъждан, не се подкрепят твърденията му, че задържането под стража е накърнило доброто му име. С решение от 2 септември 2010 г. по делото Д. срещу Б. (жалба № 9411/05), Европейският съд по правата на човека приема, че при разглеждането на спора в Б. е имало нарушение на чл. 5, § 5 от КЗПЧОС и че държавата следва да заплати на жалбоподателя Д. 1000 евро неимуществени вреди поради лишаване от правото си да получи обезщетение за незаконно съдържане. В решението си съдът сочи, че неблагоприятните ефекти на незаконосъобразно задържане върху психологическото състояние на индивид могат да продължат и след неговото освобождаване; въззивният съд не е взел под внимание факта, че установеното нарушаване на основното право на свобода и сигурност на Д., както и твърденията му за нестабилно психическо състояние по време на задържането, са могли да бъдат също взети предвид като елементи за установяване на морална вреда; прилагането на подобен формалистичен подход, би изключил отпускането на парично обезщетение в голям брой случаи, в които незаконосъобразното задържане е краткотрайно или не е свързано с обективно осезаема вреда на физическото или психическото състояние на задържания. Молбата за отмяна е основателна. Според решението на пето отделение на Европейския съд по правата на човека по делото Д. срещу Б., жалба № 9411/05, жалбоподателят Д. е претърпял известни морални вреди поради факта, че е бил лишен от правото си да получи обезщетение за незаконосъобразното си задържане, за което му се дължат 1000 евро за неимуществени вреди. Следователно съдът приема, че понесените неимуществени вреди произтичат от лишаването на молителя от правото да получи обезщетение по приложимото национално право, а не е присъдено съответното обезщетение по смисъла на ЗОДОВ. Исканата отмяна на решението на въззивния съд е необходима за отстраняване на последиците от установеното нарушение на правото да се получи обезщетение за незаконното задържане. Молителят не претендира присъждане на разноски за производството за отмяна, а и не са представени доказателства за сторени такива пред касационния съд, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение без номер от 1 септември 2004 г., постановено по гр.д. № 4540 по описа на Софийския градски съд за 2003 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: