Р Е Ш Е Н И Е
№ 530
София, 10 януари 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря .Л.Гаврилова
и в присъствието на прокурора Кр.КОЛОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 1857/2012 година
Производството е образувано по искане на осъдения А. Г. Д. за възобновяване на нохд № 1030/2003г. по описа на Пловдивския районен съд,втори нак.състав,отменяване на постановената присъда от 27 април 2005г. по чл.195,ал.1 т.3 пр.1 т.4 т.5 вр.с чл.194,ал.1 НК и връщане на делото за ново разгвлеждане.
Искането е с правно основание по чл.423 НПК.Производството по делото е разгледано в отсъствие на осъденото лице по реда на действащата разпоредба на чл.268 НПК.В искането е посочено,че са налице и предпоставките на чл.423,ал.5 НПК-А. Д. е предаден от друга държава/Република Гърция/ на Р Българияе,при предоставени гаранции за възобновяване на делото-задължително изискване по българското законодатество.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.Д. е знаел за досъдебното производство срещу него,бил е привлечен като обвиняем на 03.06.97г.,отново привлечен на 11.11.2002г.,а на 27.11.2002г. е напуснал страната.Към момента на образуваното дос.производство и извършване на процесуалнии действия не е действала разпоредбата на чл.254 НПК,той е напуснал адреса,бил е длъжен,но не е посочил нов такъв.Освен това при изпълнението на заповед за задържане не са дадени гаранции за възобновяване на делото.
Върховният касационен съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе съобрази следното:
` С присъда № 119 от 27 април 2005г. по нохд № 1030/2003г. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия А. Г. Д. за ВИНОВЕН това,че за периода от 16.01.1997г до 02.02.1997г. в гр.Пловдив,извършил кражба на чужди движими вещи собственост на М. В. С. на обща стойност 311 500 /неденоминирани/лева след предварителен сговор с лицето Е. Р. П./починал/,чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,чрез използване на МПС,в немаловажен случай,поради основание чл.195,ал.1 т.3 пр.1-во,т.4 пр.1-во,т.5 вр.с чл.194,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това,че на 07.02.1992г. в гр.Пловдив извършил кражба на чужди движими вещи на обща стойност 506 000/неденодимирани/лева собственост на М. Х. Я.,след предварителен сговор с лицето Е. Р. П./починал/,чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,чрез използване на МПС,в немаловажен случай,поради което и на основание чл.195,ал.1 т.3,пр.1-во,т.4,пр.1-во,т.5 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.2,ал.2 вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това,че на 21.02.1997г. в гр.Пловдив извършил кражба на чужди движими вещи на обща стойност 399 000/неденоминирани/лева собствност на Х. В. Т.,след предварителен сговор с лицето Е. Р. П./починал/,чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,чрез използване на МПС,в немаловажен случай,поради което и на основание чл.195,ал.1 т.3 пр.1-во,т.4,пр.1-во,т.5 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.2,ал.1 вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23,ал.1 НК съдът ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание,най-тежкото в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 13.05.2005г.след изтичане на законоустановения срок.
Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирано лице, в срока по чл.421,ал.3 пр.3 НПК.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО:
Производството по делото е протекло по реда на чл.268,ал.3 т.3 пр.1-во НПК/ ДВ,бр.64/1997г и ДВ,бр.70/1999г./ в отсъствието на подсъдимия,с участието на назначен служебен защитник-адв.Д. И. от Пловдивска адвокатска колегия.Установено е от справка на КИАД,че подсъдимият е напуснал пределите на страната на 27.11.2002г. и не се е завръщал в страната.От справка изходяща от РДВР РЗ”Полиция” е видно,че подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване с тел. № 6859/04г. на ДНСП-София. Видно е също така от постъпила справка от Главна дирекция изпълнение на наказанията/ГДИН/,че подсъдимият не се води на отчет в затворите на страната.Като е извършил всички необходими процесуални действия по призоваване на подсъдимото лице,съдът е приел,че са налице условията на визираната процесуална норма.Предвид обстоятелството,че подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес в страната,намира се извън пределите на Р България,като адресът му не може да бъде установен,както и че отсъствието му няма да попречи на разкриване на обективната истина,съдът е дал ход на делото.
Дознание № 372/2000г. е предявено на осъдения с протокол от 25.11.2002г.Два дни по-късно, на 27.11.2002г. той е напуснал страната.Обвинителния акт срещу Д. е бил внесен в РС-Пловдив на 17.06.2003г.,а делото образувано с разпореждане на 07.07.2003г.Първото съдебно заседание е било насрочено за 18.12.2003г.Поради отсъствие на Д.,обвинетелен акт не му е бил връчен.
Доводът на защитника адв.Л.,че осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и е разбрал за това едва когато е задържан на основание Европейска заповед за арест, не почива на данните по делото.
Както се посочи дознанието,което е част от наказателното производство, е проведено с негово участие,което е приключило с предявяване на обвинението на 25.11.2002г. Д. е бил привлечен като обвиняем съответно на 03.06.1997г. и повторно на 11.11.2002г.
Доводът,че съдът не е изпълнил процедурата по чл.254 НПК и това е предпоставка за възобновянане на делото,също е неоснователен.
Процедурата по чл.254 НПК свързана с връчване на обвинителния акт не е била изпълнена,поради това,че осъденият е напуснал страната.По тази причина призоваването и връчването на обвинителния акт е било осуетено от Д.,който се укрил,с цел да попречи на приключването на наказателното производство.Разпоредбата на чл.254,ал.4 НПК освен това ,в настоящата й редакция не е съществувала към момента на приключване на дознанието/1997г-2002г./ и не е била задължителна предпоставка за възобновяване .
Съгласно разпоредбата на чл.362а НПК/Дв,бр.70 от 1999г./,действаща към процесния период,задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателно дело,ако не е знаел за наказателното преследване срещу него.
От гореизложеното е видно,че осъденият Д. е знаел за наказателното преследване срещу него.Също така е знаел и е бил длъжен ,с оглед наложената му мярка за неотклонение”парична гаранция” да не се отклонява от посоченото местоживеене без разрешение на дознателя,прокурора или съда и да им съобщава всяка промяна на адреса си.
Правото но осъдения да участва в съдебното производство е лично.С напускането на страната,без да съобщи за новото си местонахождение, осъденият е демонстрирал явно нежелание да упражни правото си на лично участие.В този смисъл при разглеждане на делото в отсъствие на осъденото лице /при спазване изискванията на чл.268 НПК/ съдът не е нарушил процесуалните правила свързани с призоваване,издирване респ.установяване местонахождението на осъденото лице,провеждане на съдебно следствие и пр. Претендираното в искането нарушено право на лично участие в процеса се дължи на неговото процесуално поведение, изразяващо се в отклоняване от местоживеенето.От изложеното следва,че правото на лично участие в наказателното производство не е нарушено от съда, а причината за това е недобросъвестното поведение на задочно осъдения
Като е дал ход на делото и е постановил присъда срещу Д. в негово отсъствие,районният съд не е допуснал съществено по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.2 НПК нарушение на процесуалните правила.В този смисъл основание за възобновяване на делото не е налице.
Не е налице и основанието по чл.423,ал.5 НПК.
Видно е от представената от прокурора и приета по делото Европейска заповед за арест на осъдения А. Д. по присъдна преписка № Р 1464/2005г. на РП - Пловдив , държавни гаранции за възобновяване на делото не са дадени.
Предвид изложеното искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение.
Воден от тези мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Г. Д. за възобновяване на нохд №1030/2003г. по описа на Пловдивския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|