Р Е Ш Е Н И Е № 50030 гр. София, 10.05.2023г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2708 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Сдружение „Инициативи Обединена Европа“, чрез адв. Я. Н. срещу решение №464 от 19.07.2020г. по в.т.д. №2406/2020г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №435 от 04.03.2020г., постановено по т.д. №3156/2017г. на Софийски градски съд в осъдителната му част. С първоинстанционното решение в обжалваната част е осъдено Сдружение „Инициативи Обединена Европа“ да плати на Фонд „Научни изследвания“ на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 77 000 лева, получена на отпаднало основание – развален договор №ДФНИ-М01/2 от 19.11.2012г., ведно със законната лихва от 20.11.2017г. до окончателното плащане и 10 475.12 лева разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва като незаконосъобразен извода на съда, че не е направено изрично възражение за прихващане, респ. поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение и от двете инстанции, като не е разгледано направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане. Излага подробни доводи за основателността на възражението за прихващане, като твърди, че са налице предпоставките на чл.103-чл.105 ЗЗД. Моли да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска като погасен чрез прихващане. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът по жалбата Фонд „Научни изследвания“ не представя отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени претенциите на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на авансово платена сума по сключения между страните договор №ДФНИ-М01/2 от 19.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области – 2012г.”, въззивният съд излага мотиви, че се установяват елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Решаващият съдебен състав намира за установено, че след проведен конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области – 2012г.” и въз основа на утвърдено с протокол от 09.11.2012г. на Изпълнителния съвет на ФНИ класиране, на 19.11.2012г. е сключен процесният договор с предмет финансиране на описания научноизследователски проект, по силата на който ищецът възлага на ответника изпълнението на дейностите по посочения проект с тема „Девиантното поведение и консуматизма при подрастващите /3-10г./- социален упадък или шок от бъдещето“ за срок от 24 месеца и на стойност 220 000 лева. За доказано е прието плащането на договорения аванс - сумата 77 000 лева, както и отмяната на основание чл.99, т.1 АПК на утвърденото класиране от конкурса с влязла в сила заповед на министъра на образованието и науката /заповед №РД 09-122 от 11.02.2013г./. Въззивният съд излага мотиви, че сключеният между страните договор е със смесен фактически състав, включващ административноправен елемент. Приема, че с отмяната по реда на чл.99, ал.1 АПК на решението на ИС на Фонда от 09.11.2012г., с което е утвърдено класирането по проектни предложения за финансиране от Фонд „Научни изследвания“, след които и процесното на ответника, са настъпили последиците на чл.89, ал.1 ЗЗД- договорът е развален по право, съответно ответникът Сдружение „Инициативи Обединена Европа“ дължи връщане на полученото плащане на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Предвид изложеното намира искът за изцяло основателен, като отхвърля възраженията на ответника, основани на точно изпълнение на договорните му задължения, липса на изрично изявление на ищеца за разваляне на договора и на покана за връщане на платеното по него. Въззивният съд приема, че не е налице твърдяното процесуално нарушение- непроизнасяне от страна на съда по направено от ответника възражение за прихващане с отговора на исковата молба, което да обоснове и неправилно прилагане на материалния закон. Намира, че с отговора на исковата молба Сдружение „Инициативи Обединена Европа“ не е направило възражение за прихващане, а само е заявило, че ако искът бъде уважен, ищецът следва да бъде осъден да му върне всичко, което е получил на основание процесния договор, без да е предявил иск по чл.34 ЗЗД, който да отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК. С определение №50687/22.12.2022г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - за задължението на съда да изложи собствени мотиви като обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, вкл. като се произнесе по направено с отговора на исковата молба възражение за прихващане. По правния въпрос: Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл.235 и чл.236 ГПК въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди относимите доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да изложи фактическите си и правни изводи, като се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните. По основателността на касационната жалба: Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на въззивния съд, че сключеният между страните договор №ДФНИ-М01/2 от 19.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области – 2012г.” е със смесен фактически състав, включващ административноправен елемент, като с отмяната по реда на чл.99, ал.1 АПК на решението на ИС на Фонда от 09.11.2012г. за утвърждаване на класирането по проектни предложения за финансиране от Фонд „Научни изследвания“, включително и процесното на ответника, са настъпили последиците на чл.89, ал.1 ЗЗД- договорът е развален по право, съответно ответникът Сдружение „Инициативи Обединена Европа“ дължи връщане на полученото авансово плащане в размер на 77 000 лева на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Налице е обаче въведеното от касатора основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК за отмяна на въззивното решение – съществено процесуално нарушение. С отговора на исковата молба, приет от първоинстанционния съд за подаден в законоустановения срок /определение от о.с.з. на 16.10.2018г./, ответникът Сдружение „Инициативи Обединена Европа“ наред с останалите възражения, прави и изрично изявление за прихващане със сума в същия размер като исковата. Поддържа, че ако съдът уважи предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като приеме, че договорът е развален, то ищецът следва да му върне престираното по този договор на същото правно основание- чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора на 17.12.2013г. с подаване на отчет за изпълнен първи етап от проекта и приемането му от ищеца, като последният не е изпълнил задълженията си за втори етап от проекта, нито е прекратил договора и уредил отношенията във връзка с това прекратяване. Твърди също така, че ищецът е получил насрещна престация на основание процесния договор срещу извършеното авансово плащане, чието връщане претендира с предявения иск. В тази връзка заявява, че прави изявление за прихващане на претендираните с исковата молба вземания с насрещните му вземания срещу ищеца на основание разваления договор, тъй като ищецът би се обогатил неоснователно с престирания от сдружението резултат съгласно отчета от 17.12.2013г. за първия етап от проекта. Направени са и съответни доказателствени искания, включително за задължаване на ищеца да представи всички подадени от ответника документи с вх.№100/20 от 17.12.2013г., вкл. отчетите за изпълнение на първи етап от работната програма по договора и изразходване на платената процесна сума в изпълнение на процесния договор. С писмената защита в първоинстанционното производство ответникът отново е навел доводи за основателността на евентуалното му възражение за прихващане, като е уточнил, че са налице предпоставките на чл.103-чл.105 ЗЗД, като вземането му срещу ответника намира своето основание в чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, евентуално чл.59 ЗЗД. С първоинстанционното решение съдът констатира, че ответникът Сдружение „Инициативи Обединена Европа“ прави изявление за прихващане на исковата сума с вземанията си срещу ищеца за обогатяването му с престирания по договора резултат съгласно отчетения първи етап от проекта, но в мотивите, въпреки отхвърлянето на останалите му възражения срещу иска, не обсъжда и не се произнася по евентуалното възражение за прихващане. С въззивната жалба Сдружение „Инициативи Обединена Европа“ обжалва решението на Софийски градски съд, като излага оплаквания за допуснато процесуално нарушение поради неразглеждане на възражението му за прихващане, като излага подробни доводи. Въззивният съд не обсъжда направеното възражение за прихващане, като счита, че такова не е направено от страна на ответника. При проверката на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд не следи служебно за допуснати процесуални нарушения, а е ограничен от заявените в жалбата и отговора на жалбата оплаквания за допуснати такива /чл.269, изр.2 ГПК/. Настоящият съдебен състав намира, че от страна на въззивника Сдружение „Инициативи Обединена Европа“ е направено изрично оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение- непроизнасяне по възражение за прихващане, направено с отговора на исковата молба. Като не е обсъдил въведеното своевременно в процеса възражение за прихващане, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и е постановил неправилно решение. Дори да се приеме, че ответникът не е изложил достатъчно ясни и непротиворечиви факти и обстоятелства, от които произтича вземането му срещу ищеца, при изричното изявление за прихващане съдът е следвало да му даде възможност да конкретизира твърденията си. Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- София. При новото разглеждане на делото решаващият съдебен състав следва да обсъди и да се произнесе по възражението за прихващане, направено от ответника Сдружение „Инициативи Обединена Европа“. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за направените разноски в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №464 от 19.07.2020г. по в.т.д. №2406/2020г. на Апелативен съд- София в обжалваната част. ВРЪЩА делото на Апелативен съд-София за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.