Р Е Ш Е Н И Е   № 534   гр.София, 04 януари  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  седми декември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:    БЛАГА ИВАНОВА                                                                        ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    РУСКО КАРАГОГОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 555/2009 година   Предмет на касационното обжалване по смисъла на чл.346, т.4 НПК е решението на Софийския окръжен съд, постановено за първи път във въззивното производство пред него, доколкото е прекратил наказателното производство по делото, започнало по тъжба от В. К. М. и завършило с осъдителна присъда срещу подсъдимия Д. И. Ф., издадена в първоинстанционния Ихтимански районен съд. Решението е от 16 юни 2009 год. по внчхд № 21/2009 год. и е постановено след въззивна жалба от подсъдимия Ф, в която освен друго се твърди, че той неправилно е осъден по тъжба, която не отговаря на условието „да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението” (чл.81, ал.3 НПК, към който препраща чл.24, ал.4, т.2 НПК). Касационната жалба е подадена от името на частния тъжител и с нея се оспорва доказателствения извод на СОС за пропускане на шестмесечния срок. Жалбата е поддържана в съдебното заседание на касационната инстанция, а от страна на подсъдимия е пледирано за отхвърлянето й. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Спорният между страните въпрос е доказателствен – по изводите, които са направили съдилищата, извършвайки анализ на доказателствата (най-вече според свидетелски показания) за деня, когато тъжителят е узнал за публикацията, която е посочил в тъжбата си. Естеството на спорния въпрос определя и касационните основание и правомощия от значение за изхода на делото в тази инстанция: спазването на процесуалните правила, които гарантират правилността на направените изводи (с оглед на чл.348, ал.1, т.2 НПК) – потвърждаването им, ако са спазени (с оглед на чл.354, ал.1, т.1 НПК), ново разглеждане на делото във въззивния съд, ако не са (с оглед на чл.354, ал.3, т.2 НПК). В посочената рамка ВКС намери, че СОС не само не е нарушил с нищо правилата за извършване на собствената си дейност по разглеждане на делото, но и е далеч по-убедителен в своите изводи за момента от значение за приложението на чл.24, ал.4, т.2, във връзка с 81, ал.3 НПК. Като ги подкрепя напълно, ВКС смята за необходимо да добави само, че свидетелските показания на Л. К. са по-достоверни поради още едно съображение: той говори за инкриминираната публикация като за очакван и преди излизането й компромат, а като се имат предвид установените по делото политически позиции на страните в предстоящите тогава избори, малко вероятно е тъжителят да е узнал за интервюто на подсъдимия близо седмица след излизането на вестника (защото иначе и показанията на К. съдържат основания за резерви към тяхната достоверност: например изявлението му, че тъжителят е отказал да направи опровержение на уязвилото го интервю във вестника, защото издаването му било спряно – това спиране обаче, според редактора му св. Ив. Й. , е на 31 октомври 2007 год. и след тази дата, а разговорът между К тъжителя е отнесен към периода 25 – 28 октомври 2007 год.). Ръководен от изложеното и с оглед на цитирания вече чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 16 юни 2009 год. по внчхд № 21/2009 год. на Софийския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: