Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 294

София, 27.06.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3784/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Г. като пълномощник на П. Й. С., срещу въззивно решение № 260146 от 09.06.2021 г. по в.гр.д. № 130/2021 г. на Врачанския окръжен съд. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че в хода на производството по делото е починала първоначалната ответница М. К., но съдът не е спрял производството по делото, а е конституирал нейните наследници, като в изпратените до тях призовки не им е указал в какво качество участват като страна по делото, не им е връчен проекта за доклад по чл. 146 ГПК , нито исковата молба, и не са им били разяснени правата и задълженията като страни в процеса. На следващо място поддържа, че въззивният съд е указал на ищцата да поправи исковата молба, при което същата е уточнила, че с исковата молба е въвела като основание за придобиване на правото на собственост върху спорните 2/8 ид. части и изтекла в нейна полза придобивна давност като добросъвестен владелец, евентуално 10-годишна придобивна давност, но ответниците не са изслушани дали признават или оспорват тези претенции. Освен това твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените от нея възражения, че никой не може да владее против себе си. Възразява и срещу процесуалната легитимация на ищцата да оспори издадения в полза на М. К. констативен нотариален акт за собственост, тъй като към този момент ищцата не е имала качеството на съсобственик на процесния имот. В касационната жалба е изразено несъгласие с извода на въззивния съд, че договорът за продажба на наследство, сключен между ищцата М. В. и нейната майка М. В. е породил вещнопрехвърлително действие и легитимира ищцата като собственик на 1/8 ид. част от имота, тъй като съдът не е съобразил, че този договор е вписан след вписване на други нотариални актове за същия имот и в този случай е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 113 ЗС. Изложени са и подробни доводи, с които се обосновава тезата за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписите на М. М. и М. В. в договора за продажба на наследство.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да спре производството по делото в случай на смърт на страна на основание чл. 229, ал.1, т.2 ГПК, когато е депозиран отговор на исковата молба от починалата страна, но срокът за отговор не е изтекъл, и следва ли съдът да възобнови производството с изричен акт, и след като конституира правоприемниците на починалата страна да им връчи акт за възобновяване на производството. Длъжен ли е съдът в първото по делото заседание след конституиране на правоприемниците на починалата страна да изслуша становището им по спора и да го обсъди в решението си. 2. Длъжен ли е въззивният съд да приеме и обсъди представено писмено доказателство по делото при условията на чл. 266, ал.2,т.1 ГПК, което не е било известно на представящата го страна, но би могло да бъде съобразено от първата инстанция, ако същата не бе отказала събирането му, и въз основа на него съдът да приложи императивна правна норма. 3. Когато са сключени два договора, с които се прехвърля наследство, в което има недвижим имот, между едни и същи лица за едно и също наследство, но в различни периоди от време, но двата договора са вписани в актовите книги в едно и също време, кой от тях е породил правното си действие и кой от тях е противопоставим на трети лица по смисъла на чл. 113 ЗС и чл. 212, ал.3 ЗЗД. 4. Купувач по договор, с който се прехвърля наследство, в което има недвижим имот, който не е вписал договора по реда на чл. 112 ЗС има ли процесуална легитимация да оспорва нотариален акт за право на собственост по давностно владение и наследство на същия имот, с който се е снабдило трето лице в периода на невписване на договора, с който се прехвърля наследство, по реда на чл. 79, ал.1 ЗС. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 5 Договор, с който се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти, сключен и заверен с нотариална заверка на подписите-акт по чл. 112 ЗС, преди издаване и вписване на нотариален акт за признаване на право на собственост по давностно владение и наследство- акт по чл. 112, б.”а” ЗС, но вписан в актовите книги след нотариалния акт за един и същи имот, противопоставим ли е на признатия за собственик по реда на чл. 587, ал.2 ГПК, както и на приобретателите по сключени транслативни сделки от придобилия право на собственост, по смисъла на чл. 113 ЗС и чл. 212 ЗЗД. 6. Нищожността на нотариалното удостоверяване на поправката на документ има ли значение за действителността и редовността на документа и каква е доказателствената сила на този документ по смисъла на чл. 178, ал.2 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Д. Й. К. и Г. Д. С. изразяват становище, че поддържат подадената касационна жалба и са съгласни с изложените в нея доводи.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 260185 от 06.11.2020 г. по гр.д. № 782/2020 г. на Районен съд Враца в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Й. К., П. Й. С., М. Й. М., Й. П. И., М. И. М. и Г. Д. С., че М. В. М. е титуляр на правото на собственост на 1/8 ид. част от УПИ ...., пл.№ .....в кв. ..... по плана на [населено място], общ. Враца, одобрен през 1981 г., с площ на имота 538 кв.м, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, две масивни стопански сгради и други подобрения, по силата на договор за продажба на наследство от 18.12.2013 г., с който М. Т. К. й е продала наследствените си дялове от наследството на Й. Г. К., както и въз основа на добросъвестно владение от датата на сключване на договора; в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК за размера над 1/8 до 2/8 ид. части констативен нотариален акт № ..... г. на нотариус с рег. № 338 в НК; както и в частта, с която Д. Й. К., П. И. С., М. Й. М., Й. П. И., М. И. М. и Г. Д. С. са осъдени да заплатят на М. В. разноски за разликата над 595 лв. В тези части е постановено решение по същество на спора, с което са отхвърлени предявените от М. В. М. против Д. Й. К., П. Й. С., М. Й. М., Й. П. И., М. И. М. и Г. Д. С. главен и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че М. В. М. е собственик на 1/8 ид. част от описания недвижим имот на основание договор за продажба на наследство от 18.12.2013 г., с който М. Т. К. й е продала дела си от наследството на Й. Г. К., както и въз основа на добросъвестно владение от датата на сключване на договора, като е отхвърлено и искането за отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № .... г. на нотариус с рег. № 338 в НК за разликата 1/8 ид. част. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Й. К., П. Й. С., М. Й. М., Й. П. И., М. И. М. и Г. Д. С., че М. В. М. е титуляр на правото на собственост на 1/8 ид. част от УПИ ...., пл.№ ....в кв. .... по плана на [населено място], общ. Враца, одобрен през 1981 г., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, две масивни стопански сгради и други подобрения, по силата на договор за продажба на наследство от 18.12.2013 г., с който М. Й. М. й е продала своите дялове от наследството на Й. Г. К..
По делото е установено от фактическа страна, че през 1977 г. М. Т. К. и Й. Г. К. са закупили чрез възлагане от ГНС-Враца недвижим имот, представляващ част от дворно място пл.№ .... с площ от 390 кв.м, за която част е отреден парцел ....в кв. .... по плана на [населено място], както и че по време на брака си са построили в имота масивна жилищна сграда и две масивни стопански постройки. Не е била спорна по делото и идентичността на закупения от тях имот с процесния-УПИ ..... в кв. .... по плана на селото, и построените в него сгради.
Й. Г. К. е починал на 21.07.2003 г. и е оставил за наследници по закон съпругата си М. Т. К. и три деца-Д. Й. К., П. Й. С. и М. Й. М..
С Договор за продажба на наследство, сключен на 18.12.2013 г. с нотариална заверка на подписите, М. Т. К. е продала на своята внучка М. В. М. своите дялове от наследството на Й. Г. К., като съвкупност от права и задължения. Самоличността на продавачката М. К. е била удостоверена пред нотариуса от двама свидетели- В. С. и В. Г..
С Договор за продажба на наследство, сключен също на 18.12.2013 г., М. Й. М. е продала на дъщеря си М. В. М. своите дялове от наследството на Й. Г. К.. В началото на договора, преди разпоредителната му част, е посочено, че той се сключва между М. Й. М. и М. В. М., като са посочени и номерата на техните лични карти, датата и органът, който ги е издал, ЕГН и постоянен адрес, но в разпоредителната част на договора вместо М. М. като продавач е посочена М. К.. Договорът е подписан от М. М., която е изписала под подписа и пълното си име.
Двата договора са вписани в Службата по вписванията [населено място] на 11.02.2020 г.
На 14. 12. 2017 г. е издаден констативен нотариален акт за собственост № ..... г., с който М. Т. К. е призната за собственик по давностно владение на УПИ ..... в кв. .... по плана на [населено място].
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ..... г. М. Т. К. продала на Й. П. И. УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], незастроен, срещу задължение за издръжка и гледане.
С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № .... г. Й. И. и съпругата му М. И. М. продали на П. Й. С. УПИ .... в кв..... по плана на селото, незастроен.
С нотариален акт № ..... г. П. Й. С. била призната за собственик по реда на чл. 587, ал.1 ГПК на УПИ ....., ведно с построените в същия имот масивна жилищна сграда, две масивни стопански сгради и всички подобрения.
На 12.03.2020 г. М. В. М. е предявила против М. Т. К., Й. П. И., М. И. М., П. Й. С. и Г. Д. С. установителен иск за собственост с искане да бъде призната за собственик на 2/8 ид. части от УПИ ..... и сградите в него. Основала е претендираното право на двата посочени по-горе договора за продажба на наследство, сключени съответно с М. К. и М. М., като в исковата молба е изложила и твърдения, че след като е закупила тези идеални части, упражнява владение върху тях като добросъвестен владелец, като към собственото си владение присъединява и това на своята майка М. М., която до продажбата на наследствените си права е владяла своята наследствена част.
Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, е връчен на М. Т. К. на 09.06.2020 г. Преди това, на 02.06.2020 г., от същата е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва иска.
М. Т. К. е починала на 04.07.2020 г. За смъртта й съдът е бил уведомен с молба от ищцата М. М. от 23.07.2020 г., към която е приложено удостоверение за наследници на починала страна. Видно от същото, нейни наследници по закон са Д. Й. К., П. Й. С. и М. Й. М..
С определение от 24.07.2020 г. съдът е конституирал същите като страна по делото на основание чл. 227 ГПК и е разпоредил препис от определението да им бъде изпратено за сведение.
М. Й. М. и П. Й. С. са били страни по делото на собствено основание. П. С. е получила препис от исковата молба с приложенията на 29.05.2020 г. С призовката за съдебно заседание на новоконституирания ответник Д. Й. К. е връчен и препис от определението за конституирането му като страна по делото, както и от проекта за доклад по делото. Същият е бил редовно призоваван за проведените пред първата и въззивната инстанция открити съдебни заседания, в които се е явявал лично. Присъединил се е към подадената от П. С. въззивна жалба. Не е обжалвал въззивното решение.
При тези данни настоящият състав намира, че първият процесуален въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Чрез него на практика жалбоподателката П. С. релевира чужди права-тези на ответника по касация Д. К., което е недопустимо, съгласно чл. 26, ал.2 ГПК. Д. К. е бил страна по делото, получил е препис от въззивното решение и е разполагал с процесуалната възможност да обжалва същото с касационна жалба, за да защити правата си, ако е считал, че те са нарушени. Жалбоподателката П. С. не е пълномощник на Д. К., нито негов процесуален субституент, поради което не е легитимирана да брани пред съд неговите права.
Целта на спирането на исковото производство в хипотезата на чл. 229, ал.1, т.2 ГПК е да се издирят наследниците на починалата страна и техните адреси, за да бъдат конституирани като страни по делото. В случая тези обстоятелства са станали известни с подаване на молбата от М. В., с която е уведомила съда, че ответницата М. К. е починала в хода на процеса, тъй като към молбата е приложено удостоверение за нейните наследници и техните адреси, поради което спирането на производството по делото е било безпредметно-целта на спирането е била постигната.
По тези съображения по първия въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като разрешаването му няма да повлияе на изхода на делото.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване и по останалите формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.
С обжалваното въззивно решение ищцата М. В. М. е призната са собственик на 1/8 ид. част от процесния имот на основание договор за продажба на наследство, сключен с нейната майка М. М., с който последната й прехвърля дела си от наследството на Й. Г. К.. Съдът е приел, че договорът е валиден и е породил вещнопрехвърлително действие. Страните по него са индивидуализирани с три имена, ЕГН, постоянен адрес и номер на личната карта, като М. М. е посочена като продавач, а М. М.-като купувач. Тези лица са подписали договора и са изписали саморъчно трите си имена, а нотариусът е удостоверил именно техните подписи. С оглед на това съдът е приел, че се касае за очевидна фактическа грешка, която не води до нищожност на нотариалното удостоверяване.
Във връзка с този извод и обстоятелството, че в хода на делото е извършена поправка на обсъждания договор за продажба на наследство, с която вместо името на М. К., пом- нотариус е вписал името на М. М., жалбоподателката поставя въпроса има ли значение действителността и редовността на документа нищожността на нотариалното удостоверяване на поправката на документ и каква е доказателствената сила на този документ по смисъла на чл. 178, ал.2 ГПК. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда и в този смисъл не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че извършеното нотариално действие-поправка на договора е нищожно, тъй като не е бил спазен редът на чл. 579, ал.3 ГПК, но тази нищожност не води до нищожност на първоначалния договор, тъй като и без извършената поправка на името на продавачката на наследствените права, от цялостното съдържание на договора става ясно кои са страните по него, и каква е тяхната действителна воля.
По-нататък съдът е приел, че издаденият на 14. 12. 2017 г. констативен нотариален акт за собственост № .....г., не легитимира М. Т. К. за собственик на целия имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. След смъртта на съпруга си Й. К. тя е живяла в процесния имот, но от събраните по делото не се установява да е превърнала с едностранни действия държането на идеалните части на останалите сънаследници във владения за себе си. Към момента на снабдяването си с този нотариален акт М. К. е била собственик на 4/8 ид. части от имота и построените в него сгради, тъй като с договора за продажба на наследство е прехвърлила на М. В. притежаваната по наследяване от Й. К. 1/8 ид. част. Поради това с договора за продажба, сключен с нотариален акт № ..... г. М. Т. К. е могла да се разпореди в полза на Й. П. И. само с този обем права, съответно от своя страна Й. И. е могъл да прехвърли на П. С. само 4/8 ид. части от имота.
Съдът е обсъдил и възражението на жалбоподателката П. С. за това, че договорът за продажба на наследство, сключен между М. К. и М. В. е вписан на 11.02.2020 г., т.е. след вписване на договора за продажба, с който М. К. е продала имота на Й. И. /23.01.2028 г./, и на договора, с който той е прехвърлил имота на жалбоподателката /28.05.2018 г./, и е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 113 ЗС, с която конкуренцията между лицата, придобили от същия собственик, е уредена в полза на приобретателя, който първи е вписал своя акт в имотния регистър, а не на първия по време приобретател. Затова е направил извод, че на основание договора за продажба, сключен с М. К., ищцата не се легитимира като собственик на 1/8 ид. част.
Тезата на жалбоподателката е, че същото разрешение следва да се приложи и към договора за продажба на наследство, с който М. М. е прехвърлила на М. В. наследствените си права в обем на 1/8 ид. част, тъй като и този договор е вписан след вписване на констативния нотариален акт и двата договора за продажба. В тази връзка поставя въпросите, изведени в т.3 и 4 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, за които поддържа да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, и въпрос № 5, за който твърди да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така поставените въпроси не осъществяват посочените от жалбоподателката основания за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице е трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 113 ЗС, в която се приема, че разпоредбата на чл. 113 ЗС, съгласно която актовете по чл. 112 ЗС, сред които е и договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти-чл. 112, б.”б”, до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот, е приложима само при конкуренция между лица, придобили права върху имота от един и същи собственик. В случая праводател по договора за продажба на наследство, въз основа на който съдът е приел, че М. В. е придобила 1/8 ид. част от имота, е нейната майка М. М., по договора за продажба, сключен с нотариален акт № ..... г. е М. К., а по договора за продажба, сключен с нотариален акт № ..... г.-Й. И., т.е. касае се за правни сделки, по които ищцата и ответниците имат различни праводатели. В тези случаи, когато страните са придобили вещни права върху един и същ имот, но от различни праводатели, за решаването на спора за собственост е от значение е чий праводател е бил действителен собственик на имота, а не кой от тях е вписал по-рано акта за придобиване на собствеността, с който се легитимира. В тази хипотеза поредността на вписването на транслативните актове не дава защита на лицето, което е придобило от несобственик, тъй като това вписване не санира липсата на собственост у прехвърлителя. В този смисъл решение № 1229 от 09.03.2009 г. по гр.д. № 5349/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 68 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 719/2011 г. на І г.о.
Друг въпрос, изведен в изложението по чл. 284, ал. 3,т.1 ГПК касае задължението на въззивния съд да приеме и обсъди представено писмено доказателство при условията на чл. 266, ал.2,т.1 ГПК, което не е било известно на представяща го страна. Въпросът се поставя във връзка с договор за продажба на наследство, сключен на 18.02.2020 г. между М. Й. М. и М. В. М., с който М. М. продава на М. В. своите дялове от наследството на Й. Г. К.. Този договор е с нотариална заверка на подписите и е вписан в Службата по вписванията на 19.02.2020 г. Според жалбоподателката, ако съдът бе приел и обсъдил това доказателство, то изводите му по спора била били други с оглед по-ранното вписване на транслативните актове на ответниците и действието на разпоредбата на чл. 113 ЗС. По съображенията, изложени по-горе, относно значението на вписването на актовете по чл. 112 ЗС, когато праводателите по тях са различни лица, поставеният въпрос няма самостоятелно значение за изхода на делото. Поради това и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Отговор на въпроса дали купувач по договор, с който се прехвърля наследство, в което има недвижим имот, който не е вписал договора по реда на чл. 112 ЗС, има процесуална легитимация да оспорва нотариален акт за право на собственост по давностно владение и наследство на същия имот, с който се е снабдило трето лице в периода на невписване на договора, дава ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Въззивното решение не противоречи на тази практика, поради което и по този въпрос не е налице основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260146 от 09.06.2021 г. по в.гр.д. № 130/2021 г. на Врачанския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: