Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 112        гр.София, 22 февруари 2010г.        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети февруари, през  две хиляди и десета година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                               ЧЛЕНОВЕ:ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                 ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                                                            при  секретар Иванка Илиева   и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията  Цветинка Пашкунова н. д. № 758/2009г.   Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД№94/2009г. на Районен съд-Чепеларе, отмяна на постановената по него присъда от 11.06.2009 година, в частта относно приложението на чл.25, вр.чл.23НК спрямо осъдения К. Д. и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, изразяващи се в дерогиране нормите на чл.25, вр.чл.23 от НК от първоинстанционния съд при присъединяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ, и в противоречие между диспозитива и мотивите на обявения съдебен акт. В съдебното заседание на 18.02.2010 година, искането на Главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Осъденото лице се явява лично и със служебен защитник в настоящото производство. В хода на съдебните прения те обосновават позиция за липса на предпоставки за прилагане на извънредния способ за контрол, поради неупражнени от обвинителната власт процесуални права и нереализирана от прокурора възможност за преглед и ревизия на присъдата, по реда на инстанционната проверка. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид становищата на участвуващите в наказателния процес страни, в пределите на своята компетентност констатира следното: С присъда №62/11.06.2009година по НОХД №94/2009г., РС-Чепеларе е признал К. А. Д., за виновен в извършено престъпно деяние по чл.197, т.4, пр.2, вр.чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.4 и 5, вр.чл.194 и чл.20, ал.2 НК, и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б”Б” НК го осъдил на ПРОБАЦИЯ, при следните мерки за контрол и въздействие-задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, и безвъзмезден труд в полза на обществото-по 200 часа годишно, в рамките на ТРИ поредни ГОДИНИ. При съблюдаване разпоредбата на чл.25, вр.чл.23 от НК първостепенният съд наложил на осъденото лице най-тежкото наказание от определените по НОХД №584/2007г. на Шуменски ОС и по НОХД №94/2009г. на РС, гр. Ч. лишаване от свобода, като в съответствие с изискванията на чл.23, ал.2 от НК присъединил наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ за срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдебният акт не е обжалван и протестиран пред въззивната инстанция, и придобил юридически стабилитет на 27.06.2009 година, което не препятства осъществяването на извънреден съдебен конктрол в коментирания от защитата смисъл. По отношение на същия са приложими правните норми на Глава тридесет и трета от НПК /чл.419-426НПК/, предпоставящи процесуална допустимост на искането на Главния прокурор и неговата основателност в аспекта на предложените аргументи за възобновяване на НОХД №94/2009година. Неправилно в атакуваната присъда на РС-Чепеларе са лимитирани санкционните последици за осъдения Д. , в обсега на действие на чл.25, вр.чл.23НК. Законосъобразно първостепенният съд е определил на осъденото лице едно най-тежко наказание по НОХД№94/2009г. на РС-Чепеларе и по НОХД№584/2007г. на Шуменски ОС - лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, но игнорирайки съдържанието на постановения по последното дело съдебен акт, на основание чл.23, ал.2НК присъединил към визираната санкция-ТРИ ГОДИНИ лишаване от право да управлява МПС. С влязла в сила на 17.03.2009 година присъда, по НОХД№584/2007г. е ангажирана наказателната отговорност на К. Д. за посегателства по чл.343в, ал.1НК и по чл.343, ал.2, пр.4, б. ”Б” НК и на същия за включените в съвкупността престъпления са наложени общи наказания-ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и ПЕТ ГОДИНИ лишаване от правоуправление. Очертаната конкретика сочи на необходимост от присъединяване на наказателна санкция-ПЕТ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 НК при прилагане на материалноправните норми на чл.25, вр.чл.23 НК от контролирания в рамките на извънредната проверка РС-Чепеларе и обуславя ревизия на обявения от него съдебен акт в тази му част. Упражняване на регламентираните в чл.425, ал.1, т.1 от НПК правомощия на ВКС обосновава и установеното налично противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на атакуваната присъда №62/11.06.2009 година, при определяне на подлежащото на изтърпяване от осъдения Д. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. Текстовата материализация на мисловната дейност на РС-Чепеларе съд при формулиране на фактическите положения и на правните изводи по приложението на чл.25, вр.чл.23 от НК в постановения съдебен акт относно визирания срок на присъединената санкция към определеното по визираните дела общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА- ПЕТ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7НК, не кореспондира със словно обективираното в диспозитивната част, сочещо на ТРИ ГОДИНИ лишаване от правоуправление. Присъдата е единство от мотиви и диспозитив, които представляват различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение. Констатации за съществуващо несъответствие в тях и помежду им, индициращи на сериозни противоречия при очертаване на фактологията, правната квалификация и санкционните последици, предпоставят особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изключват възможността да се установи каква е била действителната воля на решаващия орган. /Р12/85г. на ОСНК, Р35/89г. на ВК, Р145/92г. на 1 н.о., Р407/95г. на 1 н.о. на ВС на РБ/ По предложените съображения в контекста на релевираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, ВКС счита че следва да отмени присъдата на РС–Чепеларе от 11.06.2009г., по НОХД №94/09г., в частта досежно приложението на чл.25, вр.чл.23НК за К. Д. , като делото се върне за ново разглеждане, от друг съдебен състав. При последното да се отстранят допуснатите нарушения на материалния и процесуален закон, като при съблюдаване съдържанието на обявения по НОХД№584/07г. съдебен акт и в съответствие с изискванията на чл.23, ал.2НК да се присъедини към определеното за осъдения по цитираните дела общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, санкцията ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Водим от гореизложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА НОХД№94/2009г., по описа на РС-Чепеларе. ОТМЕНЯ присъда №62 от 11.06.2009 година, постановена по НОХД №94/2009г. на РС-Чепеларе в частта по приложението на чл.25, вр.чл.23 от НК спрямо осъдения К. А. Д. . ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.