Ключови фрази
Отмяна на дарението * договор за дарение * издръжка на дарител * наследяване * доказателствена тежест

____

                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

894

 

 

                                 София, 19. 02. 2010 г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА НИНОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА 

   ВАСИЛКА ИЛИЕВА

 

 

при секретаря Виолета Петрова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр.дело № 3132 по описа за 2008 година

 

 

Производство по чл.290 ГПК.

С определение № 72 от 12.11.2008 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 253 от 12.05.2008 год. по гр.д. № 182/08 год.на Русенски окръжен съд,с което е отхвърлен предявения от Д. Д. Б. против С. И. Б. и Х. И. Б. иск за отмяна на дарението.

Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД, а именно дължат ли издръжка на дарителя наследниците на надареното лице,респ.налице ли е основание за отмяна на дарението при недаване на такава.

В решение № 407/26.07.2004 год. и № 549/27.05.1997 год.на ВКС,ІІ г.о.е прието,че дарението подлежи на отмяна,ако след смъртта на надарения неговите наследници откажат да предоставят на дарителя необходимата му издръжка.

В обжалваното въззивно решение е прието,че ответниците нямат качеството на надарени лица по сключения договор за дарение между ищцата и наследодателят им,тъй като са придобили ид.части от имота на друго правно основание. При проява на неблагодарност и непризнателност от тяхна страна,изразяваща се в недаване на издръжка в полза на дарителя,дарението не може да бъде отменено.

Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за правилно становището в обжалваното въззивно решение.

Дарението е едностранна,безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага/гледа/дарителя си,т.е с осъществяването на дарствения акт не възниква автоматично задължение за надарения. За да възникне това задължение е необходимо да са настъпили нови факти извън правопораждащия,сочещи,че дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения. Именно от този момент моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено със санкция – отмяна на дарението. Режимът по чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД е базиран на виновно отменително основание – непризнателност,изразяваща се в отказ на дареният да даде издръжка на дарителя ,от която той се нуждае. Отказът на дарения да даде издръжка следва да бъде положително установен,като се изяснят всички обстоятелства,които са във връзка с него. Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице,макар трайно и за продължителен период от време да се е нуждаел от такава,то задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не представлява основание за отмяна на дарението по чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД. Когато иска за отмяна на дарението,поради недаване на издръжка, е предявен срещу наследниците на надареното лице,необходимо е да се установи,че това задължение е възникнало,докато надареният е бил жив. Виновното неизпълнение на това задължение е израз на непризнателност от страна на дарения и е основание за отмяна на дарението. При смърт на дарения,наследниците встъпват в правата и задълженията му и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението. Ако обаче такова задължение не е възникнало за техния наследодател,то те не са носители на правното задължение за издръжка и отказът им да дават издръжка на дарителя на техния наследодател не е проява на непризнателност.

За да постанови обжалваното въззивно решение,Русенски окръжен съд е приел,за безспорно установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба,че докато е бил жив надарения е полагал грижи за дарителката,без последната да е търсила от него издръжка. След неговата смърт ,дарителката - ищца е изпаднала в трайна нужда и необходимост от издръжка. Такава е поискана от ответниците,като наследници по закон на надарения с нотариална покана,получена от тях.

При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявеният иск за отмяна на дарението, поради недаване на издръжка е неоснователен,тъй като ответниците нямат качеството на дарени лица,какъвто е бил техния наследодател. И тъй като нуждата от издръжка е възникнала след смъртта на надарения,не е налице непризнателност,а задължението за благодарност и признателност за направеното дарение не преминава върху наследниците.

В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се,че съдът е приложил неправилно чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД,формирайки необосновани изводи,че ответниците нямат качеството на дарени лица и задължение за издръжка към дарителката;без да обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост е направил необоснован извод за невъзможност на ответниците да дават средства за издръжка.

Касационните оплаквания са неоснователни.

За успешното провеждане на иска за отмяна на дарението на основание чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД срещу наследниците на надареното лице ,е необходимо от една страна да се установи по несъмнен начин,че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка,която не може да си осигури сам и от друга страна,такава да е поискана от надарения и последният да е отказал да я даде. При напълно изяснена фактическа обстановка и цялостен анализ на доказателствата по делото, напълно недоказано е останало изискването, предвидено в разпоредбата на закона, предпоставящо основателност на заявената претенция, а именно обстоятелството от нуждата от издръжка за дарителя, да е достигнало до знанието на надарения и последният да е отказал да даде така необходимата за дарителката издръжка. В тази връзка ищцовата страна, която носи доказателствената тежест не е ангажирала никакви доказателства,а напротив налице е признание,че до смъртта на дарения,последния е полагал грижи за нея,както и ,че нуждата й от издръжка е възникнала след неговата смърт. При това положение обосновано въззивния съд е приел,че ответниците не са носители на правното задължение за издръжка,тъй като такова не е възникнало и за техния наследодател,поради което не е налице непризнателност,а задължението за благодарност и признателност за направеното дарение не преминава върху наследниците.Безпредметно е да се обсъжда дали ответниците са в състояние да предоставят суми за издръжка, достатъчни за поддържане на нормален жизнен стандарт, съответствуващ на възрастта и здравословното състояние на дарителката, икономическите и социалните условия в страната, в каквато насока са наведените в касационната жалба доводи.

С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 253 от 12.05.2008 год.,постановено по гр.д. № 182/08 год.на Русенски окръжен съд.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

Членове: