Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 993/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 321 гр.София, 29 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 993/2012 година Съдебното производство пред ВКС е образувано по искане от служебен защитник на осъдения С. И. С. за възобновяване на нохд № 71/2011 год. на Златоградския районен съд и внохд № 123/2011 год. на Смолянския окръжен съд,след което постановените по тези дела присъда № 226 от 9.ХІ.2011 год. и решение № 3 от 30.І.2012 год. да бъдат отменени или изменени. В искането за възобновяване,озаглавено „жалба” /приложено към нд № 511/2012 год. на ВКС,второ н.о./,конкретизирано с „молба”,приложена към настоящото дело,защитникът се позовава на всички касационни основания,в подкрепа на някои от които излага и доводи. В съдебно заседание изготвилият искането защитник го поддържа. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилносттта на съдебните актове,чиято отмяна се иска,при което становището му е за оставяне на искането за възобновяване без уважение. ВКС установи: С първоинстанционната присъда С. И. С. е признат за виновен в това,че на 27.ІV.2008 год. е влязъл в страната, преминавайки границата между Гърция и България не на определено за това място,а между гранични пирамиди 25 и 27 в м. „Друм”,намираща се в землището на гр.Златоград, за което и на основание чл. 279,ал.1 НК е осъден на 7 месеца лишаване от свобода,които да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип,както и на 150 лв. глоба. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване е неоснователно. Недоумение поражда твърдението на подалия искането защитник,че материалният закон е нарушен с осъждането на И. за осъществен фактически състав,който „ законодателят не е въздигнал в престъпление”.Безспорно е установено,включително от обясненията на осъдения,дадени при досъдебното разследване пред съдия /л.70/ и включени от първоинстанционния съд към годния за обсъждане доказателствен материал по реда на чл. 279,ал.1,т.2 НПК /при извършването на това процесуално действие е допусната очевидна техническа грешка на л. 42 с изписването в съдебния протокол на т.1 от ал.2 на чл. 279 НПК/,че за пресичането на държавната ни граница с Гърция и влизането в страната,И. нито е имал „разрешение на надлежните органи на властта”,нито е преминал „през определените за това места” ,което му деяние при всички случаи осъществява престъпния състав на чл. 279,ал.1 НК.Нещо повече,от същите обяснения на малограмотния-според написаното в искането- И. е видно,че той е бил наясно с незаконния характер на начина по който е преминал границата ни с Гърция и сега,и „близо 2 години” преди това,когато също ползвал услугите на „един”,който „прекарал общо 12 човека” и комуто всички платили „пари”. Не са допуснати и твърдяните в искането процесуални нарушения. Неоснователно-защото е невярно- е твърдението,че описанието в обвинителния акт на инкриминираното деяние било неясно и неточно,и това не позволило на осъдения да разбере,”в какво властите го обвиняват”. Неоснователно-и също невярно- е твърдението за липса на доказателства,И. незаконно да е пресякъл държавната ни граница,влизайки от Гърция в България.Действително самото преминаване на границата в участъка между гранични пирамиди 25 и 27,както е посочено в обвинителния акт и както съдилищата са приели за установено,не е било забелязано от разпитаните като свидетели гранични служители А. В.В. и А. Д.К..Същите свидетели обаче са задържали И. в непосредствена близост до границата и веднага след задържането му той им е обяснил и повода за пребиваването си там,и мястото,откъдето е преминал. Оплакването за явна несправедливост на наложената на осъдения кумулативна санкция не е подкрепено с доводи,налагащи обсъждане и отговор. Имайки предвид казаното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: Не уважава искането от защитник на осъдения С. И. С. за възобновяване на нохд № 71/2011 год. на Златоградския районен съд и внохд № 123/2011 год. на Смолянския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ