1 Р Е Ш Е Н И Е № 374 София, 19.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 510/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл.ГПК. С решение № 1126 от 18.06.2009г. по гр.д.№ 120/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд е признато за установено по отношение на ответницата К. А. М., че наследодателят на ищеца Ш. А. Р.- А. А. Р., починал през 2005 г., към момента на внасяне на земите в ТКЗС е бил собственик на нива от 0,355 дка в м.”К.” в землището на [населено място], [община]. Съгласно чл. 296, ал.1, т.3 ГПК решението е влязло в сила на 13.01.2010 г., тъй като на тази дата е обявено определението, с което касационната жалба срещу въззивното решение не е допусната за разглеждане. За да уважи иска, който е с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, възивният съд е изложил съображения, че наследодателят на ищеца се легитимира като собственик на спорната част от имота на основание чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ като придобит по давност въз основа на владение, установено след закупуване на имота с частен писмен договор от 1958г. На 25.04.2012 г. ответницата К. М. е подала молба за отмяна на горното решение, на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че то е постановено въз основа на решение № 1481/ 16.12. 1993 г. на поземлена комисия [населено място], което впоследствие е прогласено за нищожно с решение № 381/21.10.2011 г.на Асеновградски районен съд. Ответниците / ищци по първоначалното производство/ са подали отговор, в който поддържат, че молбата за отмяна е просрочена, а по същество и неоснователна, тъй като визираното от молителката решение е без значение за правилността на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. За да се произнесе по молбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Съгласно чл.305, ал.1, т.3 ГПК срокът за подаване на молбата за отмяна в разглежданата хипотеза е три месеца от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. Поради липсата на доказателства за противното, следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в срок и като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК предполага влязлото в сила решение да е основано на друго решение на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие да е било отменено. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че в настоящия случай липсва такава обусловеност, тъй като от мотивите към въззивното решение е видно, че то не е основано на отмененото / обявено за нищожно/ решение № 1481/ 16.12. 93г. на ПК Л.. Предмет на въззивното решение е бил спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на една нива от 0,355 дка, като съдът е следвало да се произнесе по въпроса на кого е принадлежал имотът към момента на внасяне на земята в ТКЗС- на наследодателя на ищеца А. А. Р. или на наследодателя на ответницата – А. Г. С.. Представените по делото решения за възстановяване на имота в полза на наследниците на единия или на другия от бившите собственици имат значение само за допустимостта на предявения иск доколкото установяват наличието на спор за материално право, както и до известна степен за индивидуализацията на спорния имот и то към минал момент- внасянето му в ТКЗС, но не са относими към изводите, които съдът е направил по съществото на спора, приемайки че в случая е налице основанието за реституция по чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ в полза на наследодателя на ищеца. По тези съображения следва да се приеме, че решението, което е предмет на молбата за отмяна, не е основано на отмененото / обявено за нищожно/ решение № 1481/ 93 г. на поземлената комисия, поради което не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. А. М. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязлото в сила решение № 1126/ 18.06.2009 г. по гр.д.№ 120/ 2009 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: