1 от 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 270 гр. София, 30.04.2014 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 445 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ж. Д. Д. срещу определение № 2415 от 04.12.2013г. по ч. т. дело № 1330/2013г. на Апелативен съд П., 1 състав, с което е отменено определение № 959 от 13.09.2013г. по т. дело № 111/2013г. на Старозагорски окръжен съд и е спряно изпълнителното производство по изп. дело № 89/2013г. на ЧСИ К. А., рег. № 766, район на действие при Окръжен съд Стара Загора, до приключване с влязло в сила решение на т. дело № 111/2013г. на Старозагорски окръжен съд. Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост на въззивното определение, тъй като предвидената в заповедното производство възможност по чл. 420 ГПК за спиране на изпълнението е реализирана като длъжникът е упражнил правото си да иска спиране на изпълнението в преклузивния двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, искането е разгледано от РС Стара Загора и е оставено без уважение като неоснователно. Частният жалбоподател релевира доводи за недопустимост на спиране на принудителното изпълнение по реда, предвиден в чл. 432 ГПК във връзка с чл. 245, ал. 1 ГПК, защото тази хипотеза се отнася до случаите на допуснато предварително изпълнение на съдебно решение на основанията, изрично изброени в чл. 242, ал. 2 ГПК, а заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК не попада в обхвата на основанията по чл. 242, ал. 2 ГПК. Извън сроковете и предпоставките на чл. 240 ГПК длъжникът не може да иска спиране на изпълнението. В частната жалба е направено и оплакване за евентуална неправилност на определението на въззивната инстанция поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивният съд неправилно е приел, че обезпечението на вземането, дадено при сключване на договора за кредит, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е достатъчно основание за спиране на изпълнението. В тази насока не е съобразил, че при искане за спиране на изпълнението е необходимо длъжникът да представи ново обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, различно от това, което е послужило за обезпечаване на вземането по договора за кредит. В приложено към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са релевирани доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата: 1/ Допустимо ли е в исковото производство по чл. 422 ГПК разглеждането на искане за спиране на незабавно принудително изпълнение, допуснато по реда на чл. 418 ГПК, след като такова искане за спиране е направено в заповедното производство от длъжника и то не е уважено с влязъл в сила акт на съда? 2/ При направено от длъжника искане за спиране на принудителното изпълнение, ипотеката /договорна или законна/, вписана за обезпечаване вземането на взискателя от длъжника при възникване на договорните отношения между тях, представлява ли надлежно обезпечение по смисъла на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД? По отношение на първия въпрос касаторът поддържа, че е решен в противоречие с определение № 3/04.01.2013г. по ч. т. д. № 940/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 332/31.05.2012г. по ч. т. д. № 74/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 447/18.08.2011г. по т. д. № 532/2011г. на Апелативен съд В., определение № 508/26.07.2013г. по т. д. № 477/2013г. на Апелативен съд В., определение № 529/01.08.2013г. по т. д. № 532/2013г. на Апелативен съд В. и определение № 569/09.12.2009г. по т. д. № 602/2009г. на Апелативен съд В.. Според касатора вторият въпрос е решен в противоречие с определение № 453/25.06.2010г. по ч. т. д. № 478/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 14/06.01.2011г. по ч. гр. д. № 685/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 375/18.07.2011г. по ч. гр. д. № 340/2011г. на ВКС, ГК, III г. о. и определение № 569/09.12.2009г. по т. д. № 602/2009г. на Апелативен съд В.. Ответницата М. П. Р. от [населено място] оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, евентуално за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По делото е установено, че М. Р. като длъжник в заповедното производство, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, ал. 2 ГПК на [фирма], е подала възражение по чл. 414 ГПК и искане за спиране на незабавното изпълнение на заповедта по чл. 420, ал. 2 ГПК, което искане не е уважено. В производството по установителния иск, предявен от [фирма] по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, ответницата е направила искане за спиране на изпълнението по изп. дело № 89/2013г. на ЧСИ К. А.. За да отмени първоинстанционното определение и да спре изпълнителното производство, въззивният съд е приел, че отказът на Старозагорски районен съд в заповедното производство по реда на чл. 420 ГПК да спре незабавното принудително изпълнение на заповедта по чл. 417, т. 2 ГПК не преклудира правото на длъжника да поиска спиране на изпълнението на основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 245, ал. 1 ГПК поради това, че незабавно изпълняемата заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК се приравнява по последици на предварително изпълняемо съдебно решение. Съдебният състав е преценил, че са налице предвидените в посочената норма предпоставки, като се е аргументирал и с обезпечението чрез ипотека съгласно чл. 180, ал. 1 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, а когато съществува вероятност обжалваният съдебен акт да е нищожен или недопустим, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението/определението по същество на подадената касационна жалба/частна касационна жалба. Настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид вероятната недопустимост на определението на Пловдивски апелативен съд. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. В настоящия случай с въззивната частна жалба се обжалва определение на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на ответницата М. П. Р. за спиране на изпълнението по изп. дело № 89/2013г. по описа на ЧСИ К. А.. Атакуваното определение на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на предвидените в посочената разпоредба и с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е изрично посочено в закона. Поради недопустимост на частната жалба недопустимо въззивната инстанция е постановила определението – предмет на настоящата частна касационна жалба, поради което същото следва да бъде обезсилено и производството по частната жалба прекратено. С оглед изхода на спора останалите доводи, релевирани от частния жалбоподател, не следва да бъдет разглеждани. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата трябва да заплати на частния жалбоподател направените от него разноски за настоящото производство в размер 15 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 2415 04.12.2013г. по ч. т. дело № 1330/2013г. на Апелативен съд П., 1 състав. ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на М. П. Р. от [населено място] срещу определение № 959 от 13.09.2013г. по т. дело № 111/2013г. на Старозагорски окръжен съд. ОСЪЖДА М. П. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 6, ап. 18 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Света Неделя” № 7 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 15 лв. /петнадесет лева/ - разноски за производството по частната касационна жалба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.