Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 116   София, 16.10.2009 година   Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември   две хиляди и девета   година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ            ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                        ЕМИЛ МАРКОВ   При участие на  секретаря: Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело № 37/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК. О. – гр. П. е подала касационна жалба срещу решение №205 от 02.10.2008г. по гр.д.343/08г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №119 от 10.05.2008г. по т.д. 86/07г. на Плевенски окръжен съд за отхвърляне на предявения от О. – гр. П. против “Х” О. – гр. П. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на сключения между страните договор за покупко- продажба от 15.12.1997г. с предмет – предприятието, регистрирано като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с наименование- “Х“ ЕО. – гр. П., като съвкупност от права, задължения и фактически отношения отразени в баланса му към 31.10.1997г. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Конкретно e развил доводи за нарушение на чл.8, ал.3 ЗОСОИ, като е поддържал, че осъщественото без негово съгласие заплащане на цената с компенсаторни инструменти не съставлява валидно изпълнение на сключения приватизационен договор. Посочено е още като довод за неправилност на изводите на въззивния съд и това, че съгласно чл.12а от Наредба за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове, реда за тяхното прехвърляне и заплащанията с тях изрично регламентира и процедурата при отказ на продавача да приеме такова плащане. Направен е извод, че този текст, макар и да е бил приет след релевантния момент, намира приложение, тъй като урежда съществували преди това правоотношения, като запълва съществуваща празнота в правния регламент. Направен е довод за неправилност на изводите на въззивния съд за това, че липсва изричен отказ на касатора да приеме извършеното плащане с компенсаторни инструменти. Ответникът по касация- “Х” ЕО. – гр. П. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №212 от 02.04.2009г. на ВКС, І т.о.въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280,ал.1 т.2 ГПК. С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е приел неоснователност на предявения от О. – гр. П. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, поради това, че осъщественото от ответника по спора плащане с компенсаторни непарични инструменти е погасило задължението му по договора за продажба, сключен между страните по реда на чл.35 ЗППДОП / отм./. Прието е още, че възможността по чл.8, ал.3 ЗОСОИ е предоставена изцяло в полза на купувача, като той може да упражни правото си на избор по какъв начин да погаси задължението си, а обсъжданата норма, съгласно чл.20а, ал.2 ЗЗД съставлявала основание за изменение на процесния приватизационен договор, доколкото са налице предпоставките й. Като съществен материалноправен въпрос е поставен въпроса относно възможността нормата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ да се прилага винаги когато купувача изрази желание за това по отношение на приватизационни сделки с общинско имущество, ако са налице нейните предпоставки. С решение от 06.06. 2006г. по т.д. 279/05г. на ВКС, е прието, че преди настъпване на падежа, купувачът е заявил на продавача, че ще заплати покупната цена по приватизационния договор с компенсаторни инструменти при условията на чл.8, ал.3 ЗОСОИ. Съобразно този факт е направен извод, че предоставените от купувача компенсаторни инструменти имат погасителен ефект по отношение на задължението му за заплащане на остатъка от цената по приватизационната сделка. С обжалваното решение при аналогична фактическа обстановка е прието същото. Решението, от което касатора извежда и своето становище, за липсата на погасителен ефект по процесното плащане по реда на чл.8, ал.3 ЗОСОИ е решение №267 от 26.05.2004г. по т.д. 1699/2003г. на ВКС, с което е прието, че плащането с компенсаторни записи по ЗОСОИ, освен ако не е изрично прието и от двете страни не съответствува на договореното и в този смисъл дължимо изпълнение. Настоящият състав на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираните решения и на основание чл.291 ГПК приема следното:       Действалата към релевантния за разглеждания спор момент разпоредба на чл.8, ал.3 ЗОСОИ / в ред. обн. ДВ, бр.9/ 2000г./ е регламентирала правната възможност в хипотеза на разсрочено плащане по чл.31 или чл.25, ал.3 ЗППДОП/ отм./остатъкът от покупната цена по сключена сделка към датата на влизане на разпоредбата в сила, може да бъде платен изцяло чрез компенсаторни, жилищно компенсаторни записи и временни удостоверения по чл.6, ал.8 до 31.12.2000г. Със ЗИД ЗОСОИ / ДВ , бр.99/2000г./ срокът за плащане по този ред е продължен до 31.12.2001г. От логическото и систематично тълкуване на разпоредбата се извежда и правната възможност купувачът по приватизационна сделка при наличие на условията визирани в нея да осъществи валидно плащане на остатъка от цената, която дължи и съответно това плащане да има погасителен ефект по отношение на неговото задължение. Ч. тази, въведена от закона възможност се преодолява общата разпоредба на чл.65, ал.1 ЗЗД и погасяване на задължението с непарични средства, става дори и без съгласието на кредитора по принципа – специалния закон, дерогира общия. Или извършеното плащане с компенсаторни инструменти води до погасяване на задължението, по начин, различен от договорно установения, поради което релевантен за това погасяване е само крайния резултат - а именно при наличие на всички предпоставки по чл.8, ал.3 ЗОСОИ и при спазване на процедурата по Наредба за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове, реда за тяхното прехвърляне и заплащанията с тях/отм./ извършеното разплащане с непарични средства има погасителен ефект. В този смисъл е и трайно установената практика по приложението на чл.8, ал.3 ЗОСОИ - решение №60 от 25.05.2009г. по т.д. 698/2008г. на В. касационен съд, ТК, ІІ т.о., решение № 80 от 07.07.2009г. по гр.д. 725, на В. касационен съд, І т.о., решение №87 от 23.06.2009г. по гр.д. 594/2008г. на В. касационен съд, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи поради това характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.291, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС, І т.о. приема, че правилна е практиката обективирана в решение от 06.06.2006г. по т.д. 279/05г. на ВКС. По основателността на касационната жалба:   Установено е било по делото, че страните са сключили договор за приватизационна покупко – продажба на дяловете на “ Х. ” ЕО. – гр. П..12.1997г. по реда на ЗППДОП / отм./, съобразно който “Х”О. – гр. П. е придобил предприятието на посоченото еднолично общинско търговско дружество с ограничена отговорност като съвкупност от права и задължения и фактически отношения, отразени в баланса му към 31.10.1977г. срещу заплащане на сумата 317799500лв. / неденоминирани/.становено е още, че е била направена отстъпка в размер на 20 % от цената, а за остатъка от сумата е предвидено разсрочено плащане за шест години по договорена схема, съгласно която 90 % от стойността на предприятието – предмет на продажбата е следвало да се изплати след едногодишен гратисен период. Не се спори по делото, а е и установено от събрания доказателствен материал, че ответникът е изплатил първоначално дължимата част от цената, като е отправил нотариална покана до ищеца за заплащане на нейния остатък с поименни компенсационни бонове на основание чл.8, ал.3 ЗОСОИ. Тази покана е връчена на О. – гр. П. на 11.12.2001г. На 17.12.2001г. на определената с нотариалната покана, среща на страните за връчване на компенсаторните записи и тъй като представител на ищеца не се е явил те са били оставени на отговорно пазене. При тези фактически данни следва да се приеме, че с оглед разрешенията дадени в настоящето решение по съществения материалноправен въпрос, въззивният съд не е нарушил закона, като е приел наличие на погасителен ефект на осъщественото плащане, водещо до извод за неоснователност на предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД. Правно необосновано страната развива доводи изведени от уредба, която към релевантния момент не е действувала. По отношение на възникналите правоотношения, приложим е само действувалия към момента на възникване на правоотношението правен регламент, с който са били уредени правните последици, правата и задълженията на страните при сключване на договор за приватизационна продажба. След като на цитираните от касатора, впоследствие приети правни норми, законодателят не е придал обратно действие то и тези доводи са ирелевантни за основателността на предявения иск. Неоснователно е и оплакването на касатора, за липса на предпоставки за приложението на чл.8, ал.3 ЗОСОИ, с оглед твърдяното от него неизпълнение към момента на изплащане на задължението с непарични средства, на договорено оскъпяване. Този довод е мотивиран единствено със заключението от 13.01.2008г. на в.л. Габровска , която била констатирала, че към обсъждания момент не е било заплатено оскъпяване. За да е налице, обаче, условието визирано в ал. 4 на текста страната е следвало изрично да установи, че купувачът е бил в забава. Такава установеност липсва, както не са и изложени доводи в тази насока. Този извод се налага и с оглед текста на приватизационния договор –чл.7 т.3.2, който не обвързва обсъжданото плащане с установен падеж, спрямо който може да бъде констатирано просрочие на задължението. Или приложимост намира чл.84, ал.2 ЗЗД, като юридическите факти относими към състава на нормата е следвало да бъдат установени от касатора, който не е доказал, че е поканил дружеството да заплати договореното оскъпяване. С оглед изложеното, на основание 293, ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 6000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №205 от 02.10.2008г. по гр.д.343/08г. на Великотърновски апелативен съд. ОСЪЖДА О. – гр. П. да заплати на “ Х. ” О. – гр. П. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 6000лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: