Р Е Ш Е Н И Е № 277 гр. София, 27 декември 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Петър Долапчиев от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1050 по описа за 2018г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице М. М. М. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 995/2017г., по описа на Софийски градски съд, 6-ти състав,н.о., по което е постановена осъдителна присъда № 197/14.07.2017г. Претендира се нарушено право на лично участие, от което осъденото лице не се било лишило съзнателно. Иска се допускане на възобновяване като компенсация за нарушените му права в процеса. Правото му на лично участие се гарантирало от конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което разглеждането на делото в негово отсъствие се явявало нарушение на принципа на справедлив съдебен процес. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено в изискуемия се от закона срок, но е неоснователно. Посочва, че М. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, тъй като в хода на досъдебното производство е привлечен в качеството на обвиняем, дал е обяснения и му е определена мярка за неотклонение. Само неспазването на мярката за процесуална принуда е довело до необходимост производството пред съда от първата инстанция да се проведе задочно. Подс.М. не е спазил задължението си да уведоми органите на разследването и съда при промяна на постоянния си адрес. Осъденото лице се явява, представлява се от назначен защитник, който пледира, че направеното искане е основателно, тъй като от материалите по делото било видно,че причина за неявяването му е задържане в Република Сърбия. По този начин осъденото лице е било лишено от възможността да се защитава, както и да обжалва съдебния акт, с който му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години. По отношение на М. е имало екстрадиционно производство и ако е бил уведомен за това, съдът е следвало да спре наказателното производство до приключване на първото. Моли да се уважи искането и производството по делото да бъде възобновено. Осъденото лице в лична защита моли делото да се възобнови и върне за ново разглеждане. При последната си дума повтаря същото желание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. На М. М. М. на 07.11.2015г. е повдигнато обвинение за извършено при условията на продължавано престъпление по чл.244, ал.1, пр.1-во , вр.чл.26, ал.1 от НК. Постановлението за привличане в качеството на обвиняем му е предявено на същата дата, като е проведен и разпит на лицето. На 09.11.2015г. му е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, постановена от състав на СГС и потвърдена от САС. Тази мярка за неотклонение е била изменена в „Домашен арест“ на 22.01.2016г. С постановление на наблюдаващ прокурор от СГП от 01.06.2016г. , мярката за неотклонение е изменена в „Подписка“, каквато е продължила да бъде и по време на проведеното съдебно производство. Обвинението е било прецизирано с надлежно постановление от 16.11.2017г., предявено на 13.12.2017г. Осъденото лице е разпитано в качеството на обвиняем на същата дата- 13.12.2016г., като е дал обяснения, които изграждат и негова защитна теза. Потвърдена и определената му мярка за неотклонение „Подписка“. Осъденото лице не е пожелало да се възползва от правото си да му бъдат предявени материалите от досъдебното производство. Обвинението е било внесено в СГС на 07.03.2017г. При призоваването на дееца се е установило, че той е познат на своите съседи, но никога не е живял на посочения по делото адрес- [населено място], [улица], като само е бил регистриран там-докладна записка № 3345/17г. на сътрудник по охраната в ОД“Охрана“-София. Съдът от първата инстанция е провел издирване на лицето по възможните му местонахождения, като е било установено, че лицето е напуснало страната на 07.03.2017г. в 16.37ч. през ГКПП“Калотина“. Съдът е търсил осъденото лице и на друг известен по делото адрес – в [населено място],[жк],[жилищен адрес]вх.“А“, ет.5, ап.13. При извършения опит за призоваване на 16.05.2017г. сътрудникът по охраната е установил от живущата М. Д. Г., че М. не пребивава на адреса от около два месеца. След издирването на лицето съдът е дал ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК на 14.07.2017г., с участието на служебно назначен защитник. Този ден е постановена и осъдителна присъда, по която по обвинението му по чл.244, ал.1 от НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален общ режим. Деецът е оправдан да е прокарал в обръщение подправен паричен знак- банкнота от 200 евро на 02.10.2015г. М. е осъден да заплати направените по делото разноски, като съдът е отнел веществените доказателства по делото – подправените парични знаци с номинал от 100 и 200 евро, в полза на държавата. Присъдата не е било обжалвана (макар осъденото лице да е имало назначен защитник) или протестирана, и е влязла в законна сила на 01.08.2017г. Нормата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК не позволява уважаване на искането, тъй като на осъденият е предявено обвинение в негово присъствие и едва след това същият е напуснал пределите на страната, без за това да уведоми органите на досъдебното производство. Такова задължение му е било вменено с предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и с вземането на мярка за неотклонение „Подписка“. По делото той е посочил постоянен адрес в [населено място], [улица], където не е намерен. Не е намерен и на втори адрес по делото, където е пребивавал по начало. Установено е, че е напуснал страната и последващото му задържане в Република Сърбия не се явява уважителна причина за неявяването му в съдебното заседание. Той не е изпълнил задължението си да уведоми органите на досъдебното производство или съда за промяната в местоживеенето си, а и изобщо е посочил адрес, на който не живее и не може да бъде намерен. Законодателят е предвидил именно подобно поведение на осъденото лице, като го е определил като укриване от органите на правосъдието. Касационният състав намира, че осъденото лице с описаните действия се е укрил от провеждането на наказателното преследване срещу него и сам се е лишил от правото си на лично участие в процеса. Той по начало има такова право, стига да не го използва за забавяне на производството и поведението му да не води до нарушаване на правото на бърз и справедлив процес, на засягане на обществения интерес от бързото и своевременно разглеждане на делата. В заключение касационният състав приема процесуалното поведение на осъденото лице като укриване, което осъществява заложените в нормата на чл.423, ал.1, изр.1-во от НПК критерии. Именно неговото поведение – при определена мярка за неотклонение напускане на местоживеенето си за продължителен период от време, без затова да уведоми органите на досъдебното производство или съда, е била причината процедурата по чл.254 ал.4 от НПК да не може да се изпълни. Провежданото екстрадиционно производство е правно ирелевантно по отношение на приложението на чл.423, ал.1, изр.1-во и посочените там нормативни критерии. Това обстоятелство не може да изключи неизпълнението на задълженията на подсъдимия тогава М. по отношение на определената му мярка за неотклонение и напускането не само на местоживеенето си, но и на страната за неопределен период от време. Задържането за извършено престъпление в друга държава по никакъв начин не променя горните изводи, а е само аргумент относно обосноваването на извода, че е налице нежелание на дееца да изпълни процесуалните си задължения. С оглед изложеното, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.423 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице М. М. М. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 995/2017г., по описа на Софийски градски съд, 6-ти състав,н.о., по което е постановена осъдителна присъда № 197/14.07.2017г. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: