Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 12.03.2018 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Р. Иванова изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1459/2017година. Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е по касационна жалба на на Ю. С. П. ,чрез адв. П. К. от САК , както и по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно решение №306 от 27.10.2016г по в. гр.дело № 1201/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по иск за обезщетение на неимуществени от трудова злополука довела да смъртта на С. Ю. П. , 24 годишен син на ищеца.Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния Районен съд–Казанлък от 21.03.2016г по гр.д № 1323/2015г в една част , с която искът за обезщетение по чл. 200 КТ е бил отхвърлен над размера от 15 350 лв. след приспадане на получено застрахователно обезщетение и при определено по справедливост от първоинстнационния съд обезщетение в размер на 40 000 лева. На основание 52 ЗЗД Окръжен съд – Стара Загора е приел, че следва да определи обезщетение от 100 000 лева - до размера на частично предявения иск , което обезщетение да се намали на 50 000 лева поради съпричиняване от странта на пострадалия , определено в степен от 50 процента .Поради това на ищеца са присъдени още 10 000 лева,а в останалата обжалвана част въззивният съд е потвърдил първоинстнационното решение. Злополуката , призната за трудова е настъпила на 15.08.2014г при изпълнение на възложената на пострадалия работа като „ електрончик” в ответното предприятие . За да извърши ремонт и профилактика на аварирала металообработваща машина Mazak Variaxcis 500X ІІ пострадалият е влязъл в работната зона на машинния център но автоматизирано задвижване на барабан с инструменти , разположен в този камерен участък е причинината С. П. да получи на място несъвместими с живота увреждания на главата . Обезщетението за загубата на единствения син на ищеца,загинал при трудова злополука в началото на житейския си и професионален път, което въззивният съд съответно е определил по справедливост на 100 000 лева , е намалено наполовина , без въззивният съд да обсъди представлява ли приносът на пострадалия именно груба небрежност. При оценката на поведението му въззивният съд не е изтъкнал признаците и квалификациите ,възприети в съдебната практика при определянето на„груба небрежност”по смисъла на чл. 201 ал.2 КТ, а е отчел съпричиняване по общите правила. Въззивният съд е приел принос на пострадалия,тъй като при осъществяване на трудовата си функция като „електрончик”,знаейки правилата за безопасност за работа, за които правила е бил инструктиран , С. П. ги е нарушил.Следвало е на първо място при настъпила авария да премине на ръчен режим на работа, респ. да изключи захранването и едва тогава да пристъпи към други манипулации. От друга страна, машината е била неизправна. Поради въздействия, които не могат да се вменят на пострадалия, не е функционирала предвидената при нея защитна система за блокиране при отворена врана на работния сектор , в който е настъпила злополуката .При използването на работното оборудване в това състояние, което е в нарушение на наредбата за ЗБУТ, защитната система не е изпълнила предназначението си и това е една от основните причини за нещастието . Касаторът Ю. С. П. , чрез адв. П. К. е обжалвал решението като незаконосъобразно и необосновано. Не е отчетено различното съдържание на термина „съпричиняване” в общя случай по чл.51, ал.2 ЗЗД и в този на трудова злополука . Въззивният съд е изтъкнал и преценявал съпричиняване като не е съобразил ,че при трудова злополука не всяко действие на пострадали във връзка с вредоносния резултат може да се квалифицира , а само ако увреденият е проявил груба небрежност,която ответникът следва да докаже като съзнавано отношение. В касационната жалба се изтъква , че пострадалият не е проявил упоменатата най- тежка степен на небрежност и решението е необосновано предвид неоценяването ,че машината е била неизправна . Решението се обжалва и по отношение на мотива за общия размер на обезщетението при конкретната вреда,възприет до частично заявения размер на иска от 100 000 лева , което според касатора не е справедливо определяне за трагична и ненавременна загуба на единствено дете.Съображения са развити в жалбата и по същество в съдебно заседание от пълномощника на ищеца. Претендира се присъждане на възнаграждение за адвоката , поел защитата безплатно. Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение и в двете му части, като счита определеното обезщетение за завишено и несправедливо Изплатеното по застраховка обезщетение от 24 650лв изцяло обезщетява вредите и искът подлежи на отхвърляне. Неправилно съдът е изхождал само от родството и е пренебрегнал действителното състояние на отношенията между увредения и починалия.Ищецът не е плащал издръжка на сина си докато последният е бил малолетен , не го е подпомагал и по-късно, материално и морално. Необосновано е определено съпричиняването в процентно съотношение ,приносът на работодателя би следвало да е по- малък.Постарадалият е проявил груба небрежност, нарушил е правилата за безопасност,не е проявил елементарна грижа да обезопаси машината преди да започне да отстранява аварията. В писмени отговори страните оспорват насрещните си жалби . С определение № 769 от 07.11.2017г въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по правен въпрос , поставен и от двете страни : относно признаците на грубата небрежност по смисъла на чл. 201 , ал.2 КТ като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука, нейното отграничаване от основанието по чл.51, ал.2 ЗЗД и критериите за това. В предмета на спора пред въззивния съд е бил включен и въпрос дали пострадалият при злополуката е проявил именно груба небрежност, разрешен от въззивния съд в противорачие с установената практика на ВКС поради това,че основание за намаляване на обезщетението е изтъкнато решаващо единствено на плоскостта на съпричиняването. По отношение на така възприетия равен принос въззивният съд не е изложил други съображения, освен причинно-следствени и не е обсъдил доводите на страните дали в случая се касае именно за груба небрежност. По поставения правен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : Намаляване на отговорността на работодателя може да има само от съпричиняване при допусната груба небрежност.В практиката на ВКС трайно е установено разбирането,че не всяко нарушаване на правилата за безопасност , или на трудовата дисциплина обективира принос на пострадалия по смисъла на чл.201 ал.2 КТ. Определението за груба небрежност е дадено по реш. № 510/30.11.2011г по гр.д №1923/2009 ІVг.о ,реш. №291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК , а признаците за отличаване на грубата небрежност са посочени в реш. №348/2011г по грд №387/2010 ІV г.о ,реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о , реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІV г.о,установена практика на ВКС. Критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл.201, ал.2 КТ са разяснени в реш. № 149/2011 по гр.д.№ 1248 по описа за 2010г. на ІІІ г.о., реш. № 348/2011г по гр.д № 387/2010г ІV г.о, реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о , реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІV г.о. реш.№977/2010г по гр.д №298/2009г ІVг.о на ВКС ,реш. №125/2016г по гр.д №4417/2015г ,реш. №25/2016г по гр.д №3233/2015г ІІІг.о, реш. № 79/2012г по гр.д №673/2011г ІV г.о , реш. № 290/2015г по гр.д № 15/2015г ІV г.о на ВКС и др. По възражение на работодателя , при конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително да се преценят от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме,че се касае за подобно квалифицирано поведение , се съобразява какъв е приносът на проявена „груба небрежност”за вредоносния резултат като степен,за да се намали съответно обезщетението . При тази небрежност , изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия,съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. реш. №291/2012г по гр.д №951/2011г ІV г.о и реш. № 159 от 15.01.2018 по гр.д №251/2018 ІІІ г.о и решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. №673/2011 г. ІVг.о на ВКС ,която установена практика се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІІ г.о Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от мерки,само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж.Делът на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме за осигуряване на безопасни условия на труд не изключва прилагането на чл.201, ал.2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Работодателят е длъжен да внедри системи за безопасност , както и да следи за изправното им функциониране. Неосигуряване на ефективен контрол върху техническата изправност, профилактика и ремонт на производствените мощности и работното оборудване , довело до използването им при неизправно състояние на заложените от производителя системи за безопасност, има водещо значение за предотвратяване на трудовите злополуки . По касационните жалби . В случая по делото е безспорно изяснено,че злополуката е настъпила в производствения цех на ответника , пострадалият, дипломиран инженер, е бил дежурен и е изпълнявал трудовата си функция да отстранява аварии в електронното оборудване и контролната апаратура на производствените мощности . Макар да е бил сам и с малко опит - останалите специалисти и прекият му ръководител са били в платен годишен отпуск ,пострадалият С. П. е специално квалифициран за възложената му работа и е допуснат да я изпълнява. Съгласно резултатите от разследването на злополуката и приетото по делото заключение на в.л. инж. А. , за поредността на действията му в случая е налице регламент по Наредба № 7 /1999г за ЗБУТ , като пострадалият е бил инструктиран . Налице е и ръководство за поддръжка на процесната машина на български език, с което е запознат Механизмът на трудовата злополука е изяснен от приетото и неоспорено заключение.Пострадалият,изпълнявайки възложената му работа като „електрончик” е следвало да отстрани повреда в машина за обработване на метали Mazak Variaxcis 500X ІІ . При изпълнението на тази операция , която е обезпечена с отнасящи се до него мерки за безопасност,работникът съзнателно е пренебрегнал и нарушил предписаната в Наредба № 7/23.09.1999г поредност на действия : да спре машината , в случая като използва бутона за преминаване на ръчен режим, или като натисне бутона стоп на пулта за управление ; да изключи електрозахранването и да заключи главния прекъсвач (чл. 202 във вр чл. 191 и сл. от Наредба №7/1999г). Тези три действия са били предписани и в ръководството за поддържа на машината и ако пострадалият бе предприел поне едно от тях, злополуката не би настъпила. Пострадалият е съзнавал , че за да оперира безопасно при ремонтни работи следва да първо спре работното оборудване.В случая на място е имало бутони за преминаване на ръчен режим на работа , бутон „стоп” на пулта за управление и прекъсвач с обозначени позиции за изключено електрозахранване.Пострадалият не е задействал нито един от трите ключа. По правило е следвало след преминаване на ръчен режим на машината , електрончикът да се зададе „отключване” на вратата към работната зона , след това да се изключи захранването на главния прекъсвач. Команда от реда действия,свързана с блокировката на вратата на работната зона , не е задавана и в случая не би имало полза от това , тъй като датчикът на вратата е била „шунтиран”, за да може тя да е постоянно отворена докато машината работи. Така част от защитата система на машината е била в неизправност,но без да се засягат другите системи. Конкретната повреда, отстранявана от пострадалия към момента на злополуката е била друга , а сигнализацията на вратата е била нагодена така , че електрониката да не задейства блокиране. В това състояние на вратата на работната зона , видимо и за електрончика П. е било приведено от други длъжности ,в грубо нарушение на правилата за безопасност , но грубо нарушение на тези правила е допуснал и пострадалият, който преди да премине през вратата с компоментирана защитна блокировка и сигнализация , във всички случаи е следвало да изключи главния прекъсвач ,или поне да отмени зададения преди това автоматичен режим ,като зададе ръчен. Пострадалият не само е нарушил конкретни инструкции и правила за безопасност като не е предприел нито едно от вменените му действия.Не е проявил елементарната житейска съобразителност да отчете местоположението си ,предвид резултатът от своите действия. Пренебрегнал е елементарната предпазливост да не рискува живота си,след като без да прекъсне ел.захранването или поне автоматизирания режим на работния цикъл , при очевидно разблокирана врата , е влязъл в работния сектор, при положение че отстранява авария именно там, където не би могъл да се отмести след като я отстрани и машината се задвижи . Поведението му представлява груба небрежност и е налице основание за намаляване на обезщетението . От друга страна се установява ,че защитните системи за блокиране режима на задвижване на машината, предвидени така , че при необходимо опериране в зоната на извършвания от пострадалия ремонт, т.е при отворена врата за достъп до зоната машината да не се задвижи , са били неизправни. Това състояние на неизправност в случая е предизвикано от други работници на ответника с цел да улеснява работата им при настройка на работните процеси , но е поддържано в нарушение на правилата за безопасност не само при процесната, а и при други машини в предприятието. Машината е оборудвана от производителя със система за заключване, за да не се допуска риска от злополука като настоящата .Функцията на блокировката на вратата е да не се допусне влизане в работната зона на барабана с инстументи в режим на работа.Според заключението на вещото лице , при това състояние на експлоатация на машината са нарушени изискванията на Наредба №3/23.03.2004г за осигуряване на ЗБУТ при механично обработване на метали и на Наредба № 7/1999г за минималните изисквания ЗБУТ. Ако блокировката на вратата бе изправна ,пострадалият не би могъл да влезе в зоната , в която е пострадал , без да изключи машината от захранването , т.е злополуката не би настъпила . За елиминирането на електромагнитния сигнал „отворена врата”, вилката е била преднамерено счупена и зацепена в датчика ,за да имитира „затровена врата”. Това неизправно състояние на системите за безопасност е предизвикано от лица , за които работодателят отговаря , то е и поддържано поради липса на контрол от лица, за които работодателят също отговаря. Това състояние е основната причина за злополуката , същото обаче е било явно и видимо за пострадалия, но пренебрегнато от него и не може съставомерно да се изключи приносът на неговата груба небрежност,както поддържа защитата на ищеца. Като краен резултат,каузалният принос от поведението на пострадалия е определен неправилно от въззивния съд като основание за намаляване на обезщетението наполовина. Липсата на опит не изключва проявата на груба небрежност, както и не снема от работника задължението да спазва правилата за безопасност , но следва да се отчита от работодателя в организационен план и е от значение за обстоятелствата , при които небрежността е проявена. Пострадалият е бил допуснат до самостоятелна работа с протокол от 09.04.2014г за признаване на трета квалификационна група едва два месеца след назначението си , а през лятото е оставен да дежури сам , като единствен електрончик при ответника,без да е имал достатъчно практически опит . За настъпване на вредоносния резултат на 15.08.2014г при тези обстоятелства в по-голяма степен е допринесло пренебрегването на контрола за безопасни условия на труд от страна на работодателя , свързан с изправността на производствените мощности и допускането те да работят с компроментирана система за защита . Общо нормативно предписание е работното оборудване обслужва и поддържа така ,че да се осигурят безопасността и здравето на работниците. Това правило в ответното предприятие е било нарушено от лица, за които работодателят отговаря . Предвид гореизложеното настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о намира , че на основание чл. чл.201,ал.2КТ дължимото от работодателя обезщетение за причинените от злополуката неимуществени вреди следва да бъде намелено с една четвърт , или с 25 процента . Това налага касиране на въззивното решение в една част ,тъй като жалбата на Ю. П. е частично основателна . Неоснователни са оплакванията и на двете страни от несправедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди от загубата на единствения син на ищеца в размер на 100 000 лева. Неоснователни са на първо място оплакванията на касатора [фирма] за установеност по делото , че отношенията между ищеца и починалия не са били изпълнени със съдържанието , което родитеските отношения между баща и син предпоставят. Обратен извод не може да се направи от обстоятелството, че докато починалият е бил малолетен ,в периода след развода с майката последвал скоро след раждането на С. П. , бащата е бил осъждан поради неплащане на издръжка. За този период, въпреки влошените отношения между родителите , личните контакти с бащата не са били прекъснати, акто сочат показанията на свидетелите Я. и А.. След 2004г бащата се установил да живее и работи в чужбина,като връзката между двамата не е била честа и бащата не е подпомагал материално сина си до навършване на пълнолетие. През 2011г ищецът поканил тогава вече пълнолетния си син да пригоди за нуждите си притежаваното от него наследствено жилище в [населено място] и му дал 640 евро за ремонт. Финансово С. бил относително самостоятелен , тъй като при следването си във факултета по електроника на ТУ- С. , филиал [населено място] е бил стипендиант по договор с [фирма] . През лятото на 2012г С. е гостувал на баща си в Р. К. ,а след м. ІХ на 2013г ищецът Ю. П. се върнал в България и двамата заживели заедно в отремонтираното жилище,в едно домакинство.По това време С. подготвял дипломирането си като инженер по електроника, а ищецът го подпомагал според възможностите си , вкл. закупил компютър за нуждите му. Така установените от показанията на свидетели и обсъдени от въззивния съд обстоятелства решаващо са съобразени при определяне на обезщетение на родител за непрежалима и трагична загуба на единственото му дете на млада възраст Обратен извод в поддържаната от защитата на касатора [фирма] насока, че отношенията в случая предпоставят значително занижаване на обезщетението , не могат да се направят Доводите на ответника нямат опора и в показанията на част от свидетелите ,че преди злополуката С. е имал пререкания с баща си по битови въпроси , затова отново се преместил да живее при майка си , чиито дом често посещавал и докато живеел с ищеца.Изложените в тази връзка съображения на въззивния съд са логични и обосновани . По делото е установено и следва да се направи извод ,че в периода след навършване на пълнолетие на пострадалия отношенията между баща и син са били основани на близост и подкрепа. Ищецът е родител ,загубил единственото си дете при трагични обстоятелства и от кръга лица , подлежащи на обезщетяване.Поради това Върховен касационен съд , ІІІ г.о. намира ,че при определеното от въззивния съд по справедливост обезщетение в размер на 100 000 лева са съобразени, изчерпателно обсъдени и съответно преценени обстоятелствата , указани в ППВС № 4/1968г. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерии за справедливост. Справедливостта , като критерии за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретните факти, относими към стойността , която засегнатите блага са имали за своя притежател. Неоснователно в тази връзка е и оплакването на касатора Ю. П. за неправилно, изключително занижено определен паричен еквивалент в размер на 100 000 лева. Въззивният съд е отчел и обществено-икономическите условия в страната ,характерът на взаимоотношенията, възрастта на починалия и тази на неговия родител.При предявен именно в този размер иск,обоснован като „частичен” от заявено право на обезщетение за ищеца от 200 000 лева, ефектът от евентуални мотиви на съда за присъждане до размера на поисканото при дължимо повече не би осуетило прилагането на чл.201, ал.2КТ за намаляване на обезщетението.Намаляването се прилага спрямо предявеният размер на иска . Предвид изложеното по-горе , от иначе правилно определеният по справедливост размер на обезщетението от 100 000 лева , след намаляване на основание чл. чл.201, ал.2 КТ остават 75 000 лева , а след законосъобразно приспаднатите като получени като обезщетение за неимуществени вреди суми по застраховката „трудова злополука „от ищеца в размер на 24 650лв, остават 50 350лв. До този размер искът е основателен, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила в осъдителната част , с която допълнително е присъдено обезщетение от 10 000 лева и следва да бъде отменено в частта , с която е потвърдено решение № 146/21.03.2016г на Районен съд – Казанлък за отхвърляне на иска за разликата над сумата от 25 350 лева , до размера на сумата 50 350лв ,включително в частта за лихвите от датата на увреждането 15.08.2014г , върху тази разлика. Като обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди на основание чл. 200,ал.1 КТ следва да се присъдят допълнително 25 000 лв. , ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука до окончателното им изплащане . В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила . По разноските за настоящата инстанция. В настоящето производство и двете страни са били представлявани от адвокати , заявили единствено присъждане на разноски по чл.38 от Закона за адвокатурата, но искането на касатора [фирма] е неоснователно. Доказателства по договор за оказване на безплатна правна помощ от адв. П. К. на основание чл. 38,ал.1т.2 т.е представен единствено от страна на касатора Ю. П. поради което основание за присъждане на разноски в тежест на другата страна е налице единствено в полза на адв. К. , за тази инстанция . Съгласно чл. 2, ал.2, във вр. чл. 7, т.4 от Наредба №1 на Висшия АС съдът определя тези разноски в тежест на ответника в размер на 1280 лева ,като намира за неоснователно искането на адв. К. върху размера да се сочи , или прибавя сума, равна на определената като данък по ЗДДС. С възлагането на разноски съдът не издава данъчна фактура . Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса върху допълнително присъденото обезщетение,в размер на 1000 лева . Водим от горното , Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №306 от 27.10.2016г по в. гр.дело № 1201/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта ,с която е потвърдено решение №146 от 21.03.2016г по гр.д №1323/2015г на Казанлъшки районен съд за отхвърляне иска на Ю. С. П. от [населено място] срещу [фирма] със седалище [населено място] с правно осонвание чл. 200 ал.1 КТ за обезщетение на неимуществени вреди , причинени от смъртта на С. Ю. П. в следствие на трудова злополука , за разликата над сумата 25 350 лв до размера на сумата 50 350 лева , включително в частта за законната лихва върху тази разлика от датата на злополуката 15.08.2014г и вместо това постановява : Осъжда [фирма] ,Е. със седалище [населено място] , [улица] , да заплати на Ю. С. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,ж.к В. Л., [жилищен адрес] ап.№24 още 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди , причинени от смъртта на С. Ю. П. в следствие на трудова злополука ,настъпила на 15.08.2014г , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата15.08.2014г до окончателното изплащане Осъжда [фирма] ,Е. със седалище [населено място] , [улица] да заплати на адвокат П. К. от САК с адр. [населено място] , [улица] и с ид. № по ЗДДС - ВG[ЕИК] , сумата 1280 лева за оказана от нея на основание чл. 38,ал.1, т.2от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ и представителство по делото за касатора Ю. С. П. Оставя в сила решение №306 от 27.10.2016г по в. гр.дело № 1201/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора в останалата обжалвана част Осъжда [фирма] ,Е. със седалище [населено място] , [улица] да заплати в полза на бюджета на Върховен касационен съд сумата 1000 лева държавна такса ,както и сумата 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист , или общо сумата 1005 лева Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.