Р Е Ш Е Н И Е № 94 С. 09.05. 2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публично заседание на девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 5666/2013 г. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. В., подадена чрез адвокат Н. Н. срещу въззивно решение № 398 от 22.02.2013 год. по гр.д. № 2084/2012 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 43 от 1.02.2012 г. по гр.д. № 751/2011 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е осъден да заплати на Б. А. Н. обезщетение за претърпяни: неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на сумата от 10 000 лв., имуществени вреди, за периода на инвалидизацията в размер на 15 504.85 лв., имуществени вреди в размер на 569.36 лв., представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което е получавал преди увреждането и обезщетението за временна нетрудоспособност, имуществени вреди в размер на 67 лв. за медикаменти и 114.60 лв. транспортни разходи във връзка с лечението. С определение № 1330 от 30.12.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта за присъдените имуществени вреди в размер на 15 504.85 лв., по процесуалноправния въпрос за допустимостта на решението в тази част, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед твърдението че съдът се е произнесъл по непредявен иск. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, като е присъдил обезщетение за вредата от неполучаването на трудово възнаграждение, за периода на инвалидизацията, над размера от определената социална пенсия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Б. А. Н. изразява становище, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., по поставения правен въпрос и като провери правилността на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, съгалсно чл. 290, ал.2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение Софийски апелативен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд по иска за обезщетение за имуществени вреди в частта, с която С. С. В. е осъден да заплати на Б. А. Н. сумата 15 504.85 лв., изразяваща се в разликата между брутното трудово възнаграждение и обезщетението за намалена трудоспособност /социална пенсия/. Приел е за неоснователно възражението за недопустимост на иска, по съображения, че не са налице процесуалноправни пречки за предявяване на иск за обезщетение на бъдещи вреди. Съдът е присъдил обезщетение за претърпяните имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал ако беше здрав и социалната пенсия, определена с оглед намалената трудоспособност за периода 11.06.2010 г. до 1.08.2013 г. в размер на 15.504.85 лв., като го е отхвърлил за разликата над този размер. На поставения правен въпрос е дадено разрешение в задължителната съдебна практика- постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Прието е, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, т.е. да не постановява решение свръх петитум, както и че именно защото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, то съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, нещо, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало в гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск. При така даденото разрешение на процесуалноправия въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по настоящото дело, основателно се явява оплакването на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл извън рамките на търсената защита, т.е. постановил е решение плюс петитум. Видно от съдържанието на исковата молба претендира се обезщетение за имуществени вреди от намалена трудоспособност, изразяващи се в загуба на 150 лв. месечно от трудовото възнаграждение до края на трудоспособната възраст, т.е. от датата на инвалидизирането до навършване на 68 г. възраст, общо в размер на 61 200 лв. П. на исковата молба по този иск е съобразен с наведеното от ищеца в обстоятелствената част. Правилно въззивният съд е приел, че въпроса дължи ли се обезщетение за бъдещи вреди е по основателността, а не по допустимостта на заявената претенция, както и че обезщетение се дължи само за периода на инвалидизацията- до 1.08.2013 г., а не до достигане на пенсионна възраст, тъй като не е установена трайна нетрудоспособност. При определяне размера на имуществените вреди обаче съдът е излязъл извън рамките на търсената защита, тъй като в случая е приел, че се претендира обезщетение, изразяващо се в разликата между трудовото възнаграждение което ищецът би получавал в размер на 530 лв. и определената му социална пенсия от 110.95 лв.,която е в размер на 419.05 лв. месечно. Ищецът е претендирал имуществена вреда, изразяваща се в загуба на 150 лв. месечно, а не разликата между трудовото възнаграждение и получаваната пенсия, поради което с присъждане на тази разлика първоинстанционният съд е нарушил пределите на търсената защита. Това нарушение не е констатирано от въззивната инстанция, която е присъдила същата разлика. Това налага извод, че е постановено решение свръх петитум. За периода на инвалидизиране - 10.06.2010 г. до 1.08.2013 г. с оглед поисканото от ищеца по 150 лв. месечно обезщетение за претърпяни имуществени вреди следва че му се дължи сумата 5 829.33 лв. За разликата над тази сума и до присъдената от 15 504.85 лв., решението като постановено плюс петитум е процесуално недопустимо, и в тази част същото ще следва да се обезсили. При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1247.29 лв., изчислени по компенсация. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 398 от 22.02.2013 год. по гр.д. № 2084/2012 год. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 43 от 1.02.2012 г. по гр. д. № 751/2011 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която С. С. В. от [населено място],[жк], [улица]е осъден да заплати на Б. А. Н. от [населено място], [улица] обезщетение за претърпяни имуществени вреди за периода 11.06.2010 г. до 1.08.2013 г., в размер на сумата 9 675.52 /девет хиляди шестотин седемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/лв., разликата над 5 829.33 /пет хиляди осемстотин двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки/ лв. и до 15 504.85 /петнадесет хиляди петстотин и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. Осъжда Б. А. Н. от [населено място], [улица] да заплати на С. С. В. от [населено място], кв. Д.”, [улица]направените разноски за касационната инстанция в размер на 1247.29 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: