1 8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 83 гр.София, 16.02.2022г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЛЮБКА АНДОНОВА изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3490/ 2021г. по описа на ВКС. Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение № 250 от 23.10.2019 г. по в.гр.д. 212/2019 г. на АС – Велико Търново, с коeто са отхвърлени искове по чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД. Жалбоподателят - Н. П. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е дадено разрешение на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Формулирано е искане за отмяна на постановеното въззивно решение и постановяване на решение, с което да бъде уважен предявения иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД. Жалбоподателката - В. Е. П. чрез процесуалния си представител поддържа също, че с въззивното решение е дадено разрешение на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Формулирано е искане за отмяна на постановеното въззивно решение и постановяване на решение, с което да бъде уважен предявения иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД. Ответникът - ЧСИ И. Б. Ц. не е изпратила писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Третото лице помагач в производството ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ също не е изпратил писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е отхвърлил предявеният от Н. П. против ЧСИ И. Ц. иск, с който на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите претендира присъждане на сумата от 692 000 лв., обезщетение за имотна загуба - разлика между пазарната стойност на банков офис с идентификатор [...] по кадастралната карта на [населено място], с площ от 187.07 кв.м. и цената по която е секвестиран - 308 220 лв. по изп. дело № 143/2016г. по описа на частен съдебен изпълнител , ведно със законна лихва и разноски, като недоказан и неоснователен. Със същото решение е отхвърлен предявеният от В. Е. против ЧСИ И. Ц. иск, с който на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите претендира присъждане на сумата от 692 000 лв., обезщетение за имотна загуба - разлика между пазарната стойност на банков офис с идентификатор [...] по кадастралната карта на [населено място], с площ от 187.07 кв.м. и цената по която е секвестиран - 308220 лв. по изп. дело № 143/2016г. по описа на Частен съдебен изпълнител , ведно със законна лихва и разноски, като недоказан и неоснователен. Установено е, че на 20.04.2016 г. „Първа инвестиционна банка“ АД, е подала молба до ЧСИ И. Ц., с рег. № 896 и район на действие Окръжен съд – Велико Търново, за образуване на изпълнително дело против длъжника „Нове – П. “ ЕООД и солидарните длъжници – Н. и В. П., като към молбата е приложен изпълнителен лист, издаден на 18.03.2016 г. по ч. гр. д. № 148/2016 г. по описа на Районен съд - Свищов. В същия изпълнителен лист като солидарни длъжници са посочени „Нове – П. “ ЕООД и физическите лица - Н. и В. П. . Констатирано е , че с молба от същата дата (20.04.2016 г.) „Първа инвестиционна банка“ АД, е поискала от ЧСИ да бъде присъединена като взискател по образуваното изпълнително дело № 143/2016 г., образувано против длъжника „Нове – П. “ ЕООД, и солидарните длъжници - Н. и В. П., като е приложен изпълнителен лист, издаден на 17.03.2016 г. по ч. гр. д. № 148/2016 г. по описа на Районен съд – Свищов и като способи за изпълнение са посочени: възбрана върху недвижими имоти (поземлен имот с идентификатор [...] по КККР на [населено място], заедно с находящите се в този имот: магазин за промишлени стоки № 1, магазин за промишлени стоки № 2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор [...], ипотекирани в полза на взискателя. Съдебният изпълнител е предприел действия по налагане на възбрана по отношение на ипотекираните недвижими имоти и е извършил проучване на имущественото състояние на посочените в молбата за образуване на изпълнително производство длъжници, като е насрочен опис на ипотекираните недвижими имоти. Установено е от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот нот дело № .../... г. на Нотариус , вписан под № ... на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Свищов, вписан в Служба по вписванията на 22.02.2016 г. (преди образуване на изпълнителното дело), че Н. и В. П. са продали на „Нове – П. “ ЕООД собствения си недвижим имот, а именно: дворно място от 500 кв.мпо регулационния план на [населено място] с идентификатор [...]. Установено е също така от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., нот. дело № ..../.... г. на Нотариус , вписан под № ... на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Свищов, вписан в Служба по вписванията. на 22.02.2016 г. (преди образуване н изпълнителното дело), че физическите лица са продали на „Нове – П. “ ЕООД собствения си недвижим имот, а именно: магазин за промишлени стоки № 1, магазин за промишлени стоки № 2, построени в дворно място с площ от 465 кв.м., урегулирано в [....], в кв. [....] по регулационния план на [населено място], самостоятелен обект в сграда с идентификатор [......], банков офис. Прието е, че на 07.06.2016 г. в присъствието на взискателя и назначеното вещо лице и извършен опис на гореописаните недвижими имоти, а като взискатели са присъединени и „Прокредитбанк (България)“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД, [община] и НАП, като вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на самостоятелния обект „банков офис“ е 513 700 лв., а на поземления имот, в която е построена сградата е 37 000 лв. Констатирано е, че е насрочена публична продан, при начална цена 75 на сто от стойността на вещта (чл. 468, ал. 1 т ГПК, ред. ДВ, бр. 42 от 2009 г.), която е обявена за нестанала (протокол от 18.08.2016 г.), поради което е насрочена втора публична продан и за за поземлен имот с идентификатор [.....] е определена начална цена в размер на 22 200 лв., а за самостоятелен обект в сграда с идентификатор [....] – 308 220 лв., представляваща начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан (чл. 494, ал. 2, ред. ДВ, бр. бр. 59 от 2007 г.). Прието е, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.11.2016 г. по изпълнително дело № ...../.... г. по описа на ЧСИ Ц. е възложен следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор [.....] на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място] за сумата от 308 220 лв., а за поземлен имот с идентификатор [......] публичната продан е обявена за нестанала (протокол от 28.10.2016 г.). По делото е допуснатата и изслушана съдебно – техническа експертиза в която вещото лице констатира, че условната цена на процесния банков офис към 17.06.2016 г. възлиза на 374 100 лв., а на база офертни цени, които винаги са по-високи от реалните, възлиза на 622 000 лв. Съдът е приел, че в разглеждания случай ищците претендират вреди от публична продажба на имот, който е собственост на трето лице – „Нове – П. “ ЕООД, което не е страна в процеса и макар те да са солидарни длъжници по изпълнителното производство, не са носители на материалното право, което защитават, а никой не може да защитава чужди права (чл. 26, ал. 2 от ГПК). Посочил е, че изключенията от този принцип, т. нар. процесуална субституция, са уредени строго изчерпателно в закона и настоящата хипотеза не попада в кръга на тези случаи. Приел е за неоснователни твърденията на ищците са, че са претърпели вреда в размер на разликата между действителната пазарна цена на имота и цената, на която е бил продаден, поради неправомерното определяне на оценка по-ниска от действителната, поради което не се установяват предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ЧСИ , тъй като извършените действия по проведената от 17.09.2016 г. до 17.10.2016 г. публична продан са законосъобразни. Прието е, че насрочената публична продан била надлежно разгласена, видно от представените по делото обявление и протокол от 13.09.2016 г. за извършеното разгласяване, с разпореждане от 26.08.2016 г. ЧСИ го е изнесъл на втора публична продан от 17.09.2016 г. до 17.10.2016 г. при начална цена 80 % от първата продан - 308 220 лв. и наддавателно предложение, в размер на 308 220 лв., е направено само от участникът в публичната продан - взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, който е обявен за купувач и с постановление от 28.11.2016 г. имотът му е възложен. Твърденията на ищците, че са нарушени разпоредбите на чл.483 – 487 ГПК; тъй като публичната продан не е разгласена по надлежния ред и е извършена публична продан на недвижимия имот на цена по-ниска от пазарната, са счетени за неоснователни. Приети е за неоснователно и възражението, че на ищците в не са били редовно уведомени и че не им е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК в изпълнителното производство. Изложени са съображения за това, че разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК е неприложима в останалите производства – обезпечително, заповедно и изпълнително, с изключение на хипотезата на чл. 430 ГПК (ред. ДВ, бр. 59 от 2007 г.), когато районният съд назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Прието е, че когаго длъжникът има регистриран постоянен и настоящ адрес, но е напуснал същия или се укрива, той търпи, както в заповедното производство, така и в изпълнителното производство неблагоприятните правни последици, да не участва в процеса лично или чрез представител, с оглед прилагането на разпоредбите на чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК. Изложени са съображения за това, че длъжниците имат един и същ постоянен и настоящ адреси, съгласно приложената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., който адрес е посочен за призоваване и в исковата молба от ищците по дело и на тази адрес лицето е търсено многократно, но без резултат, като са били залепени уведомления по чл. 47 ГПК от съдебния изпълнител на 10.05.2016 год. и съобразно действащата тогава редакция на процесуалния закон съдебният изпълнител не е имал задължение да назначава особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Прието е, че на длъжника „Нове – П. “ ЕООД, спрямо, чийто имот е насочено принудителното изпълнение, е връчена покана за доброволно изпълнение, с която дружеството е било уведомено за вземането, за което е насочено изпълнение върху недвижимите имоти, респ. то е било уведомено за издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Установено е, че поканата е връчена от ЧСИ чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на адреса на управление на дружеството и съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК поканата се счита за надлежно връчена след изтичането на двуседмичния срок, в който в кантората на съдебния изпълнител не се е явило лице, което да я получи, като по този ред е връчено и съобщението до този длъжник за насрочената публична продан. Прието е за неоснователно и твърдението на ищците, че е следвало да бъдат извършени нов опис и оценка на имота преди провеждането на втората публична продан. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 494, ал. 2 ГПК (ред. Д.в. бр. 50/2015 г.), според която новата продан на имота се извършва не по-рано от един месец от приключване на първата продан и при цена, равна на 80% от оценката и тези изисквания на процесуалния закон са били спазени от съдебния изпълнител. Съдът е изложил съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл. 485 ГПК (ред. Д.в. бр. 50/2015 г.), действала по време на проданта оценката на продаваната вещ се извършва от съдебния изпълнител при описа, като той може да приеме и заключение на вещо лице, като оценката е основа за определяне на началната цена при публичната продан. Прието е , че реалната пазарна цена - паричната сума, която в действителност се получава на пазара за определен имуществен обект през определен период от време, се постига на публичната продан, когато тя е проведена според процесуалните правила. Излагат се съображения за това, че дори и да е ниска началната цена, ако проданта е надлежно разгласена, това би привлякло участието на повече наддавачи, а не може да се предполага, че на пазара е съществувала различна възможност от тази, която се е осъществила при извършването на публичната продан в съответствие с процесуалните правила. Прието е, че извършена ли е продан при спазване на процесуалните правила, съдебният изпълнител не причинява и съответно не отговаря за вреди, защото са изпълнени процесуалните гаранции за достигане на възможната най-висока цена според пазарните условия. С оглед на събраните и обсъдени доказателства съдът е достигнал до извод, че не е са налице материалните предпоставки по чл.74 ЗЧСИ, вр. 441 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната по характер отговорност на съдебния изпълнител за вреди, настъпили в резултат на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение и е счел за неоснователен иска. В общо изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли на поръчителите по чл.142 ЗЗД да бъде назначен особен представител в изпълнителното производството пред ЧСИ при наличие на предпоставките на чл.47, ал.6 ГПК и следва ли в изпълнителното производство ЧСИ, съгласно разпоредбата на чл. 485, ал.2 ГПК да предостави на съдлъжниците заключението на вещото лице за извършената оценка на недвижимия имот, за да могат последните в законоустановения седмодневен срок да я оспорят и да се изготви повторна експертиза на недвижимия имот. Поддържат, че са налице предпоставките на чл.280 , ал.1, т.1 и 3 ГПК. Позовават се на т.4 ТД 2/2013г. ОСГТК на ВКС. Поддържат, че е допусната и очевидна фактическа грешка в решението на въззивния съд при посочване идинтификационния номер на поземления имот, предмет на изпълнителното дело. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси и на сочените основания. В практиката на ВКС, застъпена и в цитираното от жалбоподателите търкувателно решение, се приема, че в изпълнителното производство, съгласно чл.430 ГПК, в редакцията му към 2016г., районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Приема се, че в тази хипотеза съдебният изпълнител действа по искане на взискателя , като следва да отправи искането на последния към районния съд. В конкретни случай въззивният съд в съответствие с процесуалния закон и практиката на ВКС, е приел, че след като взискателят не е поискал назначаване на особен представител на ищците - съдлижници в изпълнителното производство, за съдебния изпълнител не е възникнало задължение да отправи такова искане до районния съд. В съотвествие с практиката на ВКС съдът е приел, че частният съдебен изпълнител дължи обезщетение само за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения , който не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането, а в случая такова би могло да настъпи само в правната сфера на „Нове – П. “ ЕООД, чийто собствен имот е бил обект на изпълнителните действия, а не и за физическите лица- ищци в настоящето производство, на които имотът не принадлежи. Именно поради това въпросът следва ли в изпълнителното производство ЧСИ, съгласно разпоредбата на чл. 485, ал.2 ГПК да предостави на съдлъжниците заключението на вещото лице за извършената оценка на недвижимия имот, за да могат последните в законоустановения седмодневен срок да я оспорят и да се изготви повторна експертиза на недвижимия имот, не е от съществено значение за изхода на конкретния спор по исковете, предявени на основание чл.441 ГПК от жалбоподателите / в този смисъл т.1 ТД№1/2009г. ОСГТК на ВКС/. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца преди и след незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, като тя се изразява в претърпени загуби и пропуснати ползи от засягането на налични блага или неосъществено увеличаване на имуществото, каквато в случая не е налице за ищците, както е прието и в обжалваното решение / в този смисъл и решение № 275 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4596/2018 г., четвърто г.о. и решение от 08.04.2010г. по г. д. № 474/2009 на ВКС,четвърто г.о. / Що се касае до твърдението, че е допусната и очевидна фактическа грешка в решението на въззивния съд при посочване идинтификационния номер на поземления имот, предмет на изпълнителното дело, то наличието на такава не съставлява общо основание за допусканена касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а за отстраняването й, ако такава е налице, процесуалния закон предвижда друг ред. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите не следва да заплащат на ответниците разноски за процесуално представителство пред ВКС, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване е на решение от 23.10.2019г. по гр.д.№212/2019 г. на АС - Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: