2 Р Е Ш Е Н И Е № 439 гр. София, 20.01. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2773 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. С. срещу решение № І-169/16.12.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 1779/2014 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1568/23.07.2014 г. по гр. дело № 9788/2013 г. на Бургаския районен съд и са отхвърлени исковете по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, предявени от жалбоподателя срещу Д. К. Б. и [фирма] – за осъждане солидарно да му заплатят сумата 15 000 лв., представляваща стойността на претърпени неимуществени вреди, нанесени в резултат на разпространени, чрез излъчено на 01.09.2013 г. от 20.00 часа по телевизия „Скат”, предаване „От упор”, с тема „Слуга на олигархията”, обиди и клевети, чрез изразите: „...съгласно чл. 255 от Наказателния кодекс, с този документ става въпрос за тежко финансово престъпление, което се наказва до 8 години лишаване от свобода...”; „...тук става въпрос и за тотална кражба на държавни пари. От така наречената държавна субсидия...”; „Защото тук има укриване на стопанска дейност, съгласно чл. 23 от ЗПП. Укриване на данъци в особено големи размери, това е ДДС, корпоративен данък и още много други неща. Укриване на приходи в особено големи размери и едни сериозни престъпления, които се наказват по чл. 255”; „Ето този човек, уважаеми зрители, свързаният с олигархията, този, който е злоупотребил и е подписал, с подписа си е декларирал неверни данни”; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото. За да постанови обжалваното отхвърлително решение, в мотивите към него въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото и на доводите на страните, е приел, че посочените от ищеца процесни изявления („пасажи”), изказани от ответника Б. в телевизионното предаване, установени по делото в коректната им форма с помощта на заключението на вещото лице, действително не носят позитивен смисъл и значение. Окръжният съд е приел, обаче, че тези изявления не могат да бъдат възприети, като отнесени персонално спрямо ищеца. Този извод е мотивиран с това, че се налага „при внимателно изследване и анализ” на самите процесни изявления („пасажи”), в рамките на които името на ищеца не е употребено, поради което не може да се счете, че те са носител на обидно и/или клеветническо съдържание спрямо ищеца. Изложени са и съображения, че при възприемане на друг подход – анализиране и обсъждане на всяко едно от процесните изявления („пасажи”) във връзка с цялостния текст на предаването, се налага същият извод, но „доразширен с констатациите” за твърдения относно дейността на определена политическа партия, което обаче е извън предмета на спора и не подлежи на изследване по настоящото дело. По тези съображения, въззивният съд е приел, че в случая не е налице един от елементите на фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане, а именно – извършено противоправно деяние спрямо ищеца, поради което е намерил за неоснователни исковите претенции на последния и ги е отхвърлил. В касационната жалба се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание. Ответниците Д. К. Б. и [фирма] в отговора на касационната жалба, в откритото съдебното заседание и в писмена защита излагат становище и доводи за неоснователност на жалбата. С определение № 857/02.07.2015 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по материалноправния въпрос: налице ли е противоправно деяние, когато името на лицето, към което са отправени обидните и клеветнически изявления, не е посочено конкретно в тях, но то е индивидуализирано в телевизионното предаване по друг начин, който не оставя съмнение, че репликите са насочени конкретно към него. С определение № 457/02.07.2015 г., постановено по частно гр. дело № 2772/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, последното дело е присъединено към настоящото гр. дело № 2773/2015 г. за общото им разглеждане и постановяване на общ съдебен акт по тях. Присъединеното частно производство е образувано по частна жалба на ответното [фирма] срещу определение № 349/05.02.2015 г., с което въззивният съд е оставил без уважение молба на ответното дружество за изменение на постановеното по делото въззивно решение № І-169/16.12.2014 г. в частта му за разноските за въззивното производство по делото. Ответникът по частната жалба – ищецът В. Н. С. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на частната жалба. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по делото в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: За да е обидно или клеветническо дадено изявление (или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого, дори и да не покрива състава на чл. 146 или 147 от НК – в този смисъл и решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС), респ. – за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице (едно или повече). Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице; разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му престъпление. Увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата личност. Само в такъв случай, при предявен деликтен иск съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта или достойнството, именно на ищеца, респ. – че именно той е противоправно увреден. Когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане. При тази преценка съдът следва да има предвид и процесуалноправния аспект на поставения материалноправен въпрос, а именно – че съгласно трайно установената съдебна практика (решение № 85/23.03.2012 г. по гр. дело № 1486/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС) ищецът следва да посочи от кои конкретно изрази и действия на ответника е засегнат. Възможно е в посочените от ищеца конкретни обидни или клеветнически реплики, неговото име да не е визирано изрично, но то да е посочено в предходно или следващо изречение от изявлението на ответника, или насочеността на репликите към ищеца ясно и еднозначно да се установява от цялостния смисъл на изявлението, от което те са част; а когато то е направено в телевизионно предаване (каквато е част от постановката на поставения въпрос) следва да се имат предвид не само словесните изявления, а и съпровождащото ги визуално възприятие. При така даденото разрешение на поставения по делото правен въпрос, касационната жалба е частично основателна. Основателни са оплакването и доводите в нея за необоснованост, респ. – за неправилност на решаващите изводи на въззивния съд, че процесните четири изявления не могат да бъдат възприети, като отнесени персонално спрямо касатора-ищец, поради което не е налице противоправно деяние спрямо него. По делото е установено (от неоспореното заключение на вещото лице, което е възпроизвело на хартиен носител информацията от процесното телевизионно предаване), че първите два процесни израза са използвани в рамките на следното изявление на ответника Б.: „Така…За да не си мисли някой, че нещо спекулираме, ще помоля колегите да покажат 21-ви документ и това е отчета за приходи и разходи, подписан от лицето В. Н. С., и от счетоводители, и от одитор – лицензиран одитор. Показвам го този документ, защото съгласно чл. 255 от НК, с този документ става въпрос за тежко финансово престъпление, което се наказва с до 8 години лишаване от свобода. Между другото, когато разговарях с колеги – специалисти, много от тях директно заявиха, че тук става въпрос и за тотална кражба на държавни пари от така наречената държавна субсидия, която се отчита, между другото, също като целево дарение в отчета за приходи и разходи“. Останалите два процесни израза са използвани в рамките на следното изявление на същия ответник: „Дори по най-скромни сметки, този вестник е трябвало да отчете приходи, поне около 7-8-стотин хиляди лева. Къде са тези пари? Как са отчетени? Кой е излъгал? Ето, за това сезираме главния прокурор. Защото тук има укриване на стопанска дейност, съгласно чл. 23 от ЗПП, укриване на данъци в особено големи размери – това е ДДС, корпоративен данък и още много други неща, укриване на приходи в особено големи размери, или едни сериозни престъпления, които се наказват по чл. 255. Очаквате ли този господин, който е шеф на комисията по корупция, ето този с пурата, да тръгне да разследва сам себе си? Всъщност, този господин му е наложена една задача, която задача от два месеца той прави мило и драго да изпълнява. И тази задача е да скр…, да дискредитира единствената патриотична политическа партия, единствената партия, която е в състояние да се противопостави на олигархията и на статуквото. И това е Н. фронт за спасение на България. Именно за това този господин и неговата кохорта от два месеца се развяват в Бургас. Нещо повече – приютили са своята партийка, своята телевизийка в хотела, който се владее от турската банка „Демирбанк“. Официално проверено, изнесено в сайта за продан. Хотелът, така е известен с особения лукс, с плочки „П. К.“, ако не се…, ако не ме лъже паметта. Но, знаете, че господин С. си е показвал, така, неговото…неговата любов към лукса в П. и така нататък. Ето този човек, уважаеми зрители, свързаният с олигархията, този, който е злоупотребил и е подписал, с подписа си е декларирал неверни данни – този човек държи правителството със своя глас.“. От така цитираните изявления е очевидно, че с всяка една от четирите процесни реплики на ответника Б. несъмнено се визира ищецът, чието име не е посочено в самите реплики, но ясно и еднозначно е посочено в рамките на цялостните изявления, от които те са част, и смисълът им е, че именно ищецът е извършил престъпните деяния, посочени във всяка от четирите процесни реплики. Основателни в тази връзка са и твърденията и доводите на ищеца, поддържани още в исковата молба, че като цяло процесното телевизионно предаване е посветено на него, в какъвто смисъл са изявленията на ответника Б., направени в самото начало на предаването. Също в тази връзка следва да се има предвид, че четирите процесни реплики са конкретно посочени в молба-уточнение на ищеца, подадена в изпълнение на дадени му от първоинстанционния съд указания (съгласно посочената по-горе задължителна практика на ВКС) да отстрани нередовностите на исковата молба, като посочи конкретните изказвания на ответника Б., които ищецът е възприел като уронващи достойнството и доброто му име. С тази молба предметът на спора по делото е уточнен от страна на ищеца, съгласно дадените му от съда указания, като са посочени четирите процесни реплики, без те да са изведени от контекста на двете цитирани по-горе изказвания, а са посочени именно като част от цялостното съдържание на тези изказвания. Макар при така очертания предмет на спора въззивният съд да е обсъдил не само самите процесни реплики, а и същите в контекста на предаването като цяло, както вече беше посочено, той е достигнал до напълно необоснования извод, че те не се отнасят до ищеца. Всяко едно от четирите процесни изявления на ответника Б. (обсъдено отделно и като цялостно съдържание и смисъл на неговите изказвания в тази част от предаването, съгласно изложеното по-горе) е противоправно – представлява клеветническо изявление, тъй като съдържа изказани по категоричен начин твърдения, с които на ищеца се приписва извършването на престъпления (тежко финансово престъпление по чл. 255 от НК, което се наказва с до 8 години лишаване от свобода, кражба на държавни пари, укриване на стопанска дейност по чл. 23 от ЗПП, укриване на данъци и приходи в особено големи размери, деклариране на неверни данни), чрез подписването от него на одитния доклад за 2011 г. за финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество на представляваната от него политическа партия „Атака“. Тези изявления на ответника са и неверни, тъй като по делото не е установено ищецът да е извършил такива престъпления – да е налице влязла в сила присъда, с която той да е признат за виновен в извършването им; не е установено и срещу него изобщо да е било повдигано обвинение или да е било образувано наказателно производство за такива престъпления. Публично разпространеното изявление за извършено от дадено лице престъпление, съставлява изявление, съдържащо твърдение за осъществено престъпно деяние от това лице, т.е. – твърдение за факт, осъществил се в обективната действителност. То не може да се окачестви като оценъчно съждение, като оценка на факт, нито като изразяване на журналистическо мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. Когато това твърдение е невярно – когато лицето не е извършило престъплението, което му е приписано (а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК), то изявлението е клеветническо – опозоряващо доброто му име в обществото, накърняващо честта и достойнството му, т.е. – противоправно по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Поради това, публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 от КРБ и чл. 10 от КЗПЧОС, позоваването на които от страна на ответниците по делото, е неоснователно. От гореизложеното следва и че разпространеното чрез телевизионно предаване (или чрез друга медия) клеветническо изявление, само по себе си е вредоносно (дори и да не са установени други конкретни вреди от него), тъй като разгласеното по този начин невярно позорящо твърдение, приписващо на увреденото лице извършването на престъпление, става публично достояние сред неограничен кръг лица. В разглеждания случай този вредоносен резултат е по-голям, тъй като процесното телевизионно предаване „От упор“ с тема „Слуга на олигархията“ е излъчено по телевизия „Скат” двукратно – на 01.09.2013 г. и на 02.09.2013 г. От друга страна, от доказателствата по делото е установено, че макар процесните клеветнически изявления да са публично разпространени, вследствие от тях за ищеца не са настъпили значителни по характер и интензитет, други вреди, изразяващи се в накърняване на името му в обществото. Със свидетелските показания по делото е установен само един конкретен случай, при който на проведена от ищеца среща с около 50-60 души в [населено място], възрастен човек, цитирайки процесните изявления от предаването по телевизия „Скат“, е заявил по отношение на ищеца, че е „едва ли не“ крадец, че укрива доходи и данъци. Съвсем неопределено в свидетелските показания се сочи за подобни случаи „на поне още две места“. От показанията на свидетелите-очевидци по делото е установено, че по-значителни по интензивност вреди ищецът е претърпял в момента на непосредственото субективно възприемане от негова страна на процесните клеветнически изявления, гледайки телевизионното предаване, в което те са направени. В този момент ищецът е бил изключително възмутен, почувствал се е засегнат, реагирал е емоционално и остро – захвърлил е сакото си, съборил е няколко стола, излизал и влизал в помещението, изнервил се, викайки казал: „Как може да говорят такива неща, това са абсолютни глупости и лъжи. Как може да си позволят от ефира на телевизия да говорят такива неща“. От съвкупната преценка на гласните и останалите доказателства по делото, обаче е установено, че това състояние на ищеца не е било дълготрайно, както и че процесните изявления не са повлияли по някакъв друг (извън посоченото по-горе) конкретен негативен начин на политическата му дейност и изяви като лидер на партия „Атака“ и като депутат и председател на Парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси. От гореизложеното следва, че са налице всички елементи от фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на ответника Б., който изричайки процесните клеветнически изявления, е причинил на ищеца горните неимуществени вреди. Налице са и предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД на ответното [фирма], тъй като по делото е установено, че към момента на причиняването на процесното непозволено увреждане двамата ответници са в трудово правоотношение и ответното дружество е работодател, респ. – възложител на работа на ответника-делинквент по смисъла на същата разпоредба. Задължението на двамата ответници за заплащането на ищеца на обезщетението за причинените му вреди на основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, е солидарно (в този смисъл – ППВС № 7/29.12.1958 г., решение № 503/21.07.2010 г. по гр. дело № 1069/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС). При определянето размера на обезщетението, съгласно чл. 52 от ЗЗД настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост), сумата от 2 000 лв. При определянето на този размер съдът взема предвид от една страна установените по-горе, вид, характер и интензитет на вредите, изразяващи се в накърняване най-вече на собственото на ищеца, чувство за чест и достойнство, което негово негативно емоционално изживяване обаче не е било дълготрайно, както и начинът на причиняването им от страна на ответника – чрез изричането на клеветнически твърдения, приписващи на ищеца извършване на престъпления, които двукратно са разпространени публично чрез телевизионно предаване, което обаче от друга страна не е повлияло в някаква по-значителна степен на политическата дейност и изяви на ищеца. Съществен фактор при определянето на този размер на обезщетението са и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, както и най-вече – обстоятелството, че като известна обществена личност, политик, при това лидер на политическа партия, на ищеца обичайно и изключително често се налага да търпи намеса в частноправната му сфера, особено от страна на медиите, както и чрез тях, което не изключва противоправния характер на процесното деяние, изразяващо се в клеветническо изявление, но в подобни случаи самото осъждане на делинквента (а в случая – и на възложителя му на работа) за причиненото непозволено увреждане има основен репарационен ефект, а не размерът на присъденото обезщетение (което често в подобни случаи в практиката се претендира, респ. – и присъжда в символични размери, например – от 1 лв.). Така определеното по размер обезщетение от 2 000 лв., се дължи от двамата ответници, ведно с законната лихва върху него, както тя е претендирана от ищеца по делото, а именно – считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 06.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата до пълния им предявен размер от 15 000 лв., исковете по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД са неоснователни. По изложените съображения, обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да се отмени в частта, с която предявените по делото искове са отхвърлени за сумата 2 000 лв., като с настоящото касационно решение исковете следва да се уважат за тази сума ведно с посочената законна лихва върху нея и при условията на обсъдената по-горе солидарност на задължението на ответниците. Обжалваното въззивно решение е правилно като краен резултат, и следва да се остави в сила в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над сумата 2 000 лв. до пълния им предявен размер. Предвид промяната на крайния изход на материалноправния спор, постановявана от настоящата инстанция по делото, въззивното решение следва да се отмени и в частта му относно разноските; като неправилно следва да се отмени и обжалваното от ответното [фирма], определение № 349/05.02.2015 г., постановено от въззивния съд по делото. Ищецът е претендирал и е направил по делото разноски за заплатени от него държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице, чиито общ размер в производството пред трите съдебни инстанции възлиза на сумата 4 428 лв. Неоснователно е възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за заплатеното от ищеца във въззивното производство адвокатско възнаграждение, чиито размер е 1 176 лв. Минималният размер на това възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, при имуществен интерес за ищеца пред въззивната инстанция в размер 15 000 лв., възлиза на 980 лв., като предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, която е над минималната, направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 176 лв. (20 % над минималния размер) не са прекомерни. При това положение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сумата 590.40 лв., представляваща направените от него разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото, съразмерно с уважената част от исковете му. Ответникът Б. е претендирал и е направил по делото разноски само за заплатена от него държавна такса във въззивното производство, чийто размер е 160 лв. При това положение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника Б. сумата 138.67 лв., представляваща направените от този ответник разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 45 от ЗЗД. Ответното [фирма] е било защитавано в първоинстанционното производство от юрисконсулт М. и е претендирало присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 1 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и по изложените по-горе съображения относно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и предвид диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство (чл. 6 от ГПК), съдът определя това възнаграждение в същия размер от 1 000 лв. (при минимален такъв от 980 лв., както също беше посочено по-горе). Ответното дружество е било защитавано във въззивното производство, първоначално също от юрисконсулт М., който е подал от името на дружеството въззивната жалба срещу осъдителната част на първоинстанционното решение за сумата 8 000 лв., за която е бил уважен искът по чл. 49 от ЗЗД от районния съд. Всички последващи процесуални действия от името на ответното дружество във въззивното и касационното производство по делото са извършени от адвокат И. – процесуален пълномощник и на другия ответник по делото, който адвокат е бил преупълномощен от юрисконсулта на дружеството. В откритото съдебно заседание на въззивния съд адв. И. е заявил претенции от името на двамата ответници за присъждане на разноски за въззивното производство, представяйки едновременно с това списъци за разноските, като в този на ответното дружество е посочено, че част от претендираните от негово име разноски са такива за „адвокатско възнаграждение (за юрисконсулт по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК) – 1 000 лв.“, т.е. – ясно е заявена претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При тези обстоятелства по делото, въззивният съд в мотивите, както към обжалваното въззивно решение, така и към обжалваното определение № 349/05.02.2015 г., неправилно е приел, че във въззивното производство ответното дружество не е било представлявано от юрисконсулт, както и че от негово име не е налице надлежно заявена претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. От друга страна, минималният размер на това възнаграждение следва да се определи в хипотезата на чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ – само за подаване на въззивна жалба и при имуществен интерес в размер на обжалваемия такъв от 8 000 лв., т.е. – на сумата 547.50 лв.; респ. – с оглед изложените и по-горе съображения относно действителната фактическа и правна сложност на делото, размерът на това юрисконсултско възнаграждение следва да се определи на 657.10 лв. Във въззивното производство ответното дружество е направило и разноски за заплатена държавна такса в размер 160 лв., които също е претендирало. В касационното производство ответното дружество е претендирало и е направило разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лв. От изложеното следва, че общият размер на разноските пред трите съдебни инстанции по делото, направени от ответното дружество, както и на тези за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, възлиза на сумата 2 817.10 лв. При това положение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното [фирма] сумата 2 441.49 лв., представляваща дължимите на този ответник разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 49 от ЗЗД. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № І-169/16.12.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 1779/2014 г. на Бургаския окръжен съд, – в частта, с която предявените по делото искове с правни основания чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД са отхвърлени за сумата 2 000 лв., и в частта относно разноските по делото, както и постановеното по същото въззивно гр. дело, определение № 349/05.02.2015 г.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, Д. К. Б. и [фирма] да заплатят солидарно на В. Н. С. сумата 2 000 лв. (две хиляди лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, нанесени в резултат на разпространените чрез излъченото на 01.09.2013 г. и на 02.09.2013 г. по телевизия „Скат”, предаване „От упор”, с тема „Слуга на олигархията”, клеветнически изявления: „...съгласно чл. 255 от Наказателния кодекс, с този документ става въпрос за тежко финансово престъпление, което се наказва с до 8 години лишаване от свобода”; „...тук става въпрос и за тотална кражба на държавни пари от така наречената държавна субсидия...”; „Защото тук има укриване на стопанска дейност, съгласно чл. 23 от Закона за политическите партии, укриване на данъци в особено големи размери – това е ДДС, корпоративен данък и още много други неща, укриване на приходи в особено големи размери, или едни сериозни престъпления, които се наказват по чл. 255“; „Ето този човек, уважаеми зрители, свързаният с олигархията, този, който е злоупотребил и е подписал, с подписа си е декларирал неверни данни…”; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. К. Б. и [фирма] да заплатят на В. Н. С. сумата 590.40 лв. (петстотин и деветдесет лева и четиридесет стотинки), представляваща разноски по делото; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. Н. С. да заплати на Д. К. Б. сумата 138.67 лв. (сто тридесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща разноски по делото; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, В. Н. С. да заплати на [фирма] сумата 2 441.49 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и един лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото; като ОСТАВЯ В СИЛА решение № І-169/16.12.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 1779/2014 г. на Бургаския окръжен съд, – в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.