Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * писмени доказателства


1
Р Е Ш Е Н И Е


№ 496/11


София, 09.02. 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при секретар Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1018/2010 година.

Производството е по чл.290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. С. П. срещу решение от 23.04.2010 год.на Окръжен съд-Сливен,постановено по гр.д.№ 116/2010 год.,с което е отменено решение № 898 от 06.01.2010 год.по гр.д.№ 2026/2007 год. на Районен съд- Сливен и е отхвърлен предявения от касатора установителен иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ против ОС”Земеделие”-С. и [община] за признаване правото на възстановяване собствеността ,с план за земеразделяне на наследниците на В. Д. М. върху три ниви,а именно: в м.”К. п.”с площ от 24 дка;в м.”К.”с площ от 8 дка и в м.”Б. п.” с площ от 10 дка и лозе от 1 дка в м.”Н. гробище”, находящи се в землището на [населено място],общ.С..
С определение № 849/27.09.2011 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за годните писмени доказателства по чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ в производство по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от счетоводните книги и служебните бележки от кметството по местонахождение на имота, такива писмени доказателства.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение ,тъй като неправилно въззивният съд е приел, че представените по делото писменни доказателства, не установяват наследодателят да е притежавал заявените за възстановяване имоти към момента на одържавяването,както и не установяват идентичност между претендираните земи и тези действително притежавани от него.
Ответникът-ОС”Земеделие” - С. оспорва основателността на жалбата.
Ответникът - [община] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:
По реда на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ Г. С. П. е предявила иск за признаване право на възстановяване върху земеделски земи на наследниците на В. Д. М..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че липсват доказателства наследодателят на ищеца-сега касатор да е бил собственик на процесните имоти,тъй като представеният документ- счетоводни документи на ТКЗС-К. за изплатена рента,заверени от Държавен архив удостоверяват,че той е бил член кооператор и е получавал рента за земя и трайни насаждения.Освен това не установяват за кои имоти се отнасят,с каква площ са имотите,колко са и в кои местности са били,поради което не може да се цени като доказателство по чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ,установяващо право на собственост.
Разпоредбата на чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ изрично предвижда, че правото на собственост върху земеделските земи се доказва не само с доказателства, удостоверяващи факта на придобиване на право на собственост- нотариални актове, делбени протоколи, протоколи и решения за оземляване, в това число по З. от 1946 г., но и с документи с несамостоятелна доказателствена сила - протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и други писмени доказателства,т.е.законът придава еднаква доказателствена сила както на доказателствата с пряк вещнопрехвърлителен ефект, така и на тези с удостоверително значение, без да ги изброява изчерпателно.В производството по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ установяването на придобивното основание не представлява предпоставка за признаване правото на възстановяване на собствеността.В това производство следва да се установи правото на собственост към момента на обобществяване на земята,за да може в последствие да се реализира възстановяването на собствеността по административен ред. Следователно,всички писмени доказателства, които са допустими пред поземлените комисии,са допустими и в исковото производство.Такова доказателство обаче е всеки писмен документ, който не е съставен с оглед нуждите на исковия процес.
С оглед изложеното изводът на въззивния съд, че липсват писмени доказателства за собствеността, е направен в противоречие с материалния закон. В настоящия случай от представените доказателства – извлечение от счетоводните книги на ТКЗС – К. и служебна бележка от 14.06.2005 год.,издадена от кметство К.,е установено,че наследодателят В. Д. М. е бил член на ТКЗС,с внесената от него земя от 71 дка,между която и процесната и до смъртта си през 1952 год. е получавал рента за нея. Безспорно е и обстоятелството,че двамата му синове – М. и Г. са получавали отделно рента за внесените от тях в ТКЗС земи,както следва – първият за 25 дка и вторият за 24 дка и по отношение на които е възстановена собствеността по административен ред. Действително представеното извлечение от счетоводните книги на ТКЗС – К. не съдържа данни и не удостоверява по категоричен начин придобивния способ, посредством който наследодателят е придобил правото на собственост,но доколкото в закона изрично е предвидено, че документите с несамостоятелна доказателствена сила ,какъвто е представения, удостоверяват принадлежността на правото на собственост към релевантния момент без да е необходимо да бъдат представяни и други доказателства за същия факт,се налага изводът,че претендираните с исковата молба имоти са били собственост на наследодателя М. към момента на обобществяването на земята.С оглед предвидения в закона облекчен режим на доказване правото на собственост и предвид категоричните данни,че наследниците на М. са пропуснали да подадат заявление пред поземлената комисия за възстановяване правата си върху имотите в срока по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ,предявения иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ се явява допустим и основателен.
Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон ,поради което постановеното решение следва да се отмени на основание чл. 293 ал. 2 ГПК и делото да се реши по същество като искът по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ бъде уважен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Сливенски окръжен съд, постановено на 23.04.2010 год.по гр.д.№ 116/2010 год.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОС”Земеделие” - С. и [община], че Г. С. П.,като наследник на В. Д. М., починал през 1952 г., има право на възстановяване на три ниви и лозе в землището на [населено място], [община],а именно: нива в м.”К. п.”с площ от 24 дка;нива в м.”К.”с площ от 8 дка; нива в м.”Б. п.” с площ от 10 дка и лозе от 1 дка в м.”Н. г.”.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: