Р Е Ш Е Н И Е № 452 София, 12.12.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ................................................................................... и в присъствието на прокурора Пенка Маринова ................................................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 1523 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по самостоятелна жалба на подсъдимия С. Н. К. и по жалба на подсъдимата П. К. П., подадена чрез адвокат М. М., против решение № 35 от 26.05.2014 г. по в.н.о.х.д. № 29/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд, с алтернативни искания за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимите, или за връщане на делото за ново разглеждане, или за изменение на въззивното решение и намаляване на наказанията с приложение на института по чл. 55 от НК. Подсъдимите се позовават на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Жалбите са със сходно съдържание по доводите и се твърди, че в нарушение на материалния закон двамата подсъдими са признати за виновни в престъпление което не са извършили. Процесуалното нарушение е обосновано само с твърдение за неспазване на изискванията на чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК – съдилищата не са изследвали обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, не са обсъдили противоречията между тях и не са изяснили защо приемат едни доказателства и отхвърлят други. Наложените наказания не били съобразени с многобройните и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебно заседание адвокат М. М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва ги с твърдения за неправилен доказателствен анализ, превратно възприемане на фактите и липса на мотиви, защото съдилищата преписали обвинителния акт. Възразява и срещу доказателственото значение на писмен запис на изявление на подзащитната му, отразен в протокол за претърсване на нейното жилище. Служебният защитник на подсъдимия С. Н. К. адвокат Д. Б. поддържа, че обвинението е недоказано и неправилно подзащитният му е осъден по повдигнатото обвинение за приемане на подкуп. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 35 от 26.05.2014 г. по в.н.о.х.д. № 29/ 2014 г. Бургаският апелативен съд потвърдил присъда № 5 от 23.01.2014 г. по н.о.х.д. № 480/ 2013 г. на Сливенски окръжен съд, с която подсъдимите С. Н. К. и П. К. П. били признати за виновни в това, че на 05.06.2013 г. в [населено място], в съучастие помежду им като извършители и в качеството си на длъжностни лица (К. – главен инспектор по приходите към ТД на НАП-Бургас, а П. – инспектор по приходите), в хранителен магазин № 6 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] поискали и приели дар – сумата от 1000 лева от управителя П. Г. П., който дар не им се следвал по закон, за да не извършат действие по служба – да издадат констативен акт, удостоверяващ действително установените при проверката нарушения (неотчетени обороти), поради което и на основание чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК им наложил наказания: лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на които отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, глоба в размер на хиляда лева и лишаване от право да заемат длъжност в администрацията на НАП за срок от една година и шест месеца. Окръжният съд се разпоредил с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимите възложил разноските по делото. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия С. К. и не е отстранено. Въззивното съдебно производство е образувано само по жалба на подсъдимата П., но преди даване на ход на делото пред Бургаския апелативен съд другият подсъдим К. се присъединил като жалбоподател, на основание чл. 320, ал. 5 от НПК. Подсъдимата е била представлявана от адвокат Б., докато подсъдимият К. не бил подпомаган от защитник и упражнявал самостоятелно своите права в процеса. Интересите на двамата подсъдими били противоречиви още в хода на досъдебното производство. Това обстоятелство превръща защитата на подсъдимия К. в задължителна, на основание чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК, освен ако подсъдимият заяви, че не желае да има защитник (ал. 2). Бургаският апелативен съд пренебрегнал своите задължения и не съобразил правилата за задължителна защита. Съдебният състав не запитал изрично подсъдимия К. дали желае да бъде представляван от защитник в хода на въззивното съдебно производство, след като подсъдимата П. вече има защитник. Съдът е бил длъжен при заявка от страна на подсъдимия да му предостави възможност да се яви с упълномощен защитник или да му назначи служебен защитник. Само при изричен отрицателен отговор на подсъдимия К. въззивната инстанция е могла да продължи разглеждането на съдебното производство при самостоятелното участие на този подсъдим. След като е пропуснала да охрани интересите на подсъдимия К. апелативната инстанция е нарушила неговите права в наказателния процес. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, изр.второ от НПК подсъдимият има право защитникът му да участва при извършване на процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право. И тъй като отказът не е изрично манифестиран, нарушението е съществено. Процесуалните нарушения на правата на подсъдимия К. по чл. 55, ал. 1, изр.второ и чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК могат да бъдат отстранени само в етапа на съдебното производство, където са били допуснати. Това налага необходимостта от отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаския апелативен съд, от стадия на допускане на доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл. 327 от НПК. Приложеният на л. 8 от в.н.о.х.д. документ не съдържа нужните реквизити на съдебно определение. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 35 от 26.05.2014 г. по в.н.о.х.д. № 29/ 2014 г. на Бургаския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.