2 решение по гр.д.№ 263 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 142 София,21.03. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 263 по описа за 2011 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 289 от 08.12.2010 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 483 от 2010 г., с което е отменено решение № 49 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 208 от 2009 г. на Районен съд-гр.Ч. в частта му, касаеща УПИ IV в кв.9 по плана на [населено място], [община], С. област и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Надежда Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С., С. Г. Р.-К., С. Г. Ш. и Р. Г. Р. иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ IV в кв.9 по плана на [населено място], [община], област С. с площ от 3 140 кв.м., заедно с построените в него заслон за овце, представляващ по документи масивна монолитна сграда със застроена площ от 590 кв.м. и силажна яма. В касационната жалба се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд по отношение на този имот е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмени отговори от 18.02.2011 г. и 28.02.2011 г. ответниците Р. Г. Р., В. С. С., А. С. С. и Е. С. С. оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна. Останалите ответници Надежда Т. В., А. А. Р., С. Г. Р.- К. и С. Г. Ш. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 1224 от 15.12.2011 г. по настоящото дело. С горепосоченото опредеделение касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на обжалваното решение с решение № 609 от 15.01.2009 г. по т.д.№ 323 от 2008 г. на ВКС, Първо т.о. по процесуалноправния въпрос: от какъв порок страда въззивно решение, когато с него съдът не се е произнесъл по възражение, касаещо валидността и доказателствената сила на писмено доказателство, обусловило решаващите изводи на съда в обжалваното решение. В горепосоченото решение на ВКС е прието, че в този случай решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В противоречие с това решение на ВКС в обжалваното по настоящото дело въззивно решение Смолянският окръжен съд не се е произнесъл по своевременно направеното от ищеца възражение, че представената от ответниците заповед № 120 от 13.01.1999 г. на Областния управител на Пловдивска област не е влязла в сила и е неотносима към спора за собственост на процесния имот, а същевременно е обосновал решаващите си правни изводи за неоснователност на предявения установителен иск за собственост именно на тази заповед. Поради това решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 от ГПК, след отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: даване възможност на ответниците-въззивници В. С., Е. С. и А. С. да вземат становище по възраженията на ищеца за неотносимост към спора на заповед № 120 от 13.01.1999 г. на Областния управител на Пловдивска област и за невлизане в сила на тази заповед, както и събирането на допълнителни доказателства във връзка с изразеното от тези ответници становище. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 289 от 08.12.2010 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 483 от 2010 г., с което е отменено решение № 49 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 208 от 2009 г. на Районен съд-гр.Ч. в ЧАСТТА МУ, касаеща УПИ IV в кв.9 по плана на [населено място], общ.Ч., С. област и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Надежда Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С., С. Г. Р.-К., С. Г. Ш. и Р. Г. Р. иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ IV в кв.9 по плана на [населено място], [община], област С. с площ от 3 140 кв.м., заедно с построените в него заслон за овце, представляващ по документи масивна монолитна сграда със застроена площ от 590 кв.м. и силажна яма. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.