Р Е Ш Е Н И Е № 134 София,22.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 51 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДП”Н. к. Ж. и.”-гр.С. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено на 29.10.2012г. по в.гр.д.№393/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от НК ”Ж. и.” против [фирма]-гр.П. искове за осъждане на [фирма] да предаде на НК ”Ж.и.” владението върху едноетажна стоманобетонна сграда,представляваща склад за монтажни гуми с площ от 370.88кв.м. /съгласно н.а. вписан под №35,т.41,д.100031/2008г. на А. по вписванията-П.,а съгласно скици 2123/10.06.2008г. и 21938/08.08.2011г., издадени от С.-П. с площ от 372кв.м./, с идентификационен номер *,изградена в ПИ №* по кадастралната карта на [населено място],с адрес на ПИ:П., [улица], с площ 4304кв.м., при съседи:ПИ №*.*, * и * на основание,че по силата на Закона за железопътния транспорт обектите на железопътната инфраструктура на публична държавна собственост,предоставена на НК”Ж. и.”, както и предявеният при условията на евентуалност иск да бъде осъдено [фирма] да преустанови действията,с които препятства НК”Ж. и.”-С.да упражнява правата си на лице, на което е предоставено ползването по силата на Закона за железопътния транспорт на същия имот като премахне едноетажната стоманобетонна сграда,представляваща склад за монтажни гуми. С определение №73/13.02.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за доказателственото значение на акта за държавна собственост относно посочения в него ползувател при преценка правата на лицето,на което имотът е бил предоставен впоследствие при наличие на позоваване на приет след съставянето на акта нормативен акт относно принадлежността на правото на собственост и основанието за ползване на имота. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила-неправилно е прието,че представеният и неоспорен по реда на ГПК Акт за държавна собственост №2672/15.09.1999г. не е достатъчно доказателство за правото на държавна собственост, доколкото в акта не са изложени конкретните обстоятелства за реда и начина,по който на НК”Б.” е било предоставено правото на управление и ползване на имота и липса на доказателства за спазване на законоустановената процедура за предоставяне на управлението. Поддържа, че този извод на въззивния съд противоречи на разпоредбите на чл.158,ал.1 ППЗДС/отм./ и чл.114,ал.1 ППЗДС/отм./,които придават доказателствена сила на съставения по предвидения в закона ред акт за държавна собственост. Излага съображения,че неправилно е прието,че ответникът се легитимира като собственик на процесния склад въз основа на съставен по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт,след като правото на собственост върху имот-държавна собственост, не може да бъде придобито по давност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният по реда на чл.108 ЗС иск бъде уважен като бъдат присъдени и направените по делото разноски,както и юрисконсултско възнаграждение. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма]-гр.П. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: За да достигне до извода,че предявеният ревандикационен иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че представеният по делото А. №2672/15.09.1999г.,с който на НК”Б.” е предоставено право на управление и ползване на имот с бивш собственик държавата, представляващ терен с площ 37100кв.м.,сгради и съоръжения в района на Ц. ж.п. г.-П. няма правопораждащо действие съгласно чл.5,ал.3 ЗДС и не създава вещни права. Освен това е прието,че в самия акт липсва изложение на обстоятелствата кой орган,с какъв акт и кога е предоставил на НК”Б.” описания имот-посочени са само законовите текстове на чл.14 ЗОС и чл.8 ЗБДЖ,но не и конкретните обстоятелства за реда и начина, по който на НК”Б.” е било предоставено управлението и ползването на имота,който освен това е отразен като частна държавна собственост, а не като публична такава,както поддържа ищецът. И тъй като в акта не са отразени обстоятелствата по спазване на предвидената законова процедура по предоставяне на имота е прието,че този акт няма обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл.179 ГПК като официален удостоверителен документ и не представлява надлежно доказателство, че на праводателя на ищеца е било предоставено правото на оперативно управление на държавната собственост на целия ж.п. терен с площ 37100кв.м. в района на гара П.. Прието е също така, че по делото не е установено процесният имот да представлява обект на железопътната инфраструктура, който по смисъла на §1,т.1 ДР на Закона за железопътния транспорт би бил публична държавна собственост. Прието е,че не е доказано и предоставянето на имота на ищеца по законоустановения ред, с оглед на което е прието, че самият факт на включване на имота в баланса на предприятието не е достатъчно, за да се приеме,че на НК”ЖИ” е било предоставено това право. По поставения въпрос за доказателственото значение на акта за държавна собственост относно посочения в него ползувател при наличие на позоваване на приет след съставянето на акта нормативен акт относно принадлежността на правото на собственост и основанието за ползване на имота от лицето, на което имотът е бил предоставен впоследствие, настоящият състав приема следното: Когато основанието за актуване на един имот като държавен е предвидено в нормативен акт е достатъчно съответната разпоредба да бъде посочена в съставения по предвидения в закона ред акт за държавна собственост, за да се приеме, че актът се ползва с материална доказателствена сила, вкл. по отношение на посочения в него ползувател, ако правата на ползувателя също са изрично предвидени в нормативния акт. При позоваване на приет след съставянето на акта за държавна собственост нормативен акт относно принадлежността на правото на собственост и основанието за ползването на имота преценката за правата на последващия ползувател следва да се извърши въз основа на разпоредбите на съответния нормативен акт при зачитане материалната доказателствена сила на акта за държавна собственост. Съображенията да бъде дадено подобно разрешение на въпроса са следните: В акта за държавна собственост следва да бъде посочен и съответния способ /основание/ посредством който държавата е придобила собствеността върху имота /правна сделка, давност или друг начин, определен в закон-чл.77 ЗС/. Посочването на съответната разпоредба от нормативен акт, съгласно която определен вид недвижими имоти могат да бъдат притежавани само от държавата като публична държавна собственост удостоверява следователно основанието за придобиване на правото на собственост. Обстоятелството на кой правен субект е предоставено ползването на такъв недвижим имот също следва да бъде отразено в акта чрез посочване на основанието за това-акт на съответния държавен орган или разпоредба на нормативен акт. Ако ползването на имота се осъществява от определен правен субект въз основа на правна норма, за удостоверяването на това обстоятелство не е необходимо изрично издаване на административен акт, а оттам и не е необходимо такъв акт да бъде посочен в акта за държавна собственост. Посочването на съответната разпоредба следва да се приеме за достатъчно за удостоверяване на основанието за ползване на имота. Акт за предоставяне на ползването следва да бъде посочен само ако предоставянето на ползването се извършва по волята на определен държавен орган, т.е. в хипотеза, при която индивидуалният административен акт сочи ползувателя. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане и преценка на доказателствата / и в частност на доказателственото значение на съставен по предвидения в закона ред акт за държавна собственост/, както и поради неправилно приложение на материалния закон /чл.9,ал.1 ЗБДЖ, чл.3,ал.1 от Закона за железопътния транспорт, §4 ПЗР ЗЖТ/. В настоящия случай по делото е установено,че на 15.09.1999г. е съставен Акт за частна държавна собственост №2672 на основание чл.2,ал.3 ЗДС вр. чл.8 от Закона за Б. и чл.14 ППЗБДЖ,удостоверяващ предоставяне на ползването на процесния имот на НК”Б.”. Обстоятелството, че имотът действително е бил предоставен за ползване на НК”Б.”, както и че същият представлява обект на железопътната инфраструктура не се оспорват от ответното дружество и се установяват от съставения по предвидения в закона ред акт за държавна собственост. Действително самият акт за държавна собственост няма правопораждащо действие и не създава вещни права, както е прието в обжалваното решение. Чл.9,ал.1 на действащия към момента на съставяне на акта ЗБДЖ /обн.ДВ.бр.53/1995г.,отм. с §7 ПЗР ЗЖТ,обн.ДВ.бр.97/28.11.2000г.,в сила от 01.02.2002г./ обаче изрично предвижда, че земята и обектите на железопътната инфраструктура, предоставени на НК”Б.” са публична държавна собственост. И след като имотът е предоставен на НК”Б.” въз основа на изрична правна норма, неправилно въззивният съд е приел, че актът за държавна собственост не се ползва с материална доказателствена сила за това обстоятелство. Още повече, че обстоятелството, че ползването е осъществявано от Б. и преди 1999г. се установява и от Акт за държавна собственост №1672/5226 от 16.11.1951г., както и от Акт за държавна собственост №2309/2359, актуализиран на 24.VІІІ.1987г., които не са били оспорени. Както вече беше отбелязано, в подобна хипотеза посочването на съответния нормативен акт е достатъчно, за да се приеме, че актът за държавна собственост удостоверява принадлежността на правото на собственост и факта на предоставяне на ползването на посоченото в него държавно предприятие. Неправилно следователно е прието в обжалваното решение, че актът за държавна собственост не представлява надлежно доказателство за предоставяне правото на ползване върху имота на праводателя на жалбоподателя. Още повече, че по този въпрос между страните не е съществувал спор-ответникът не оспорва правата на НК”Б.”, а твърди, че черпи права от друго поделение на НК”Б.”, т.е. оспорва факта на настъпило правоприемство между НК”Б.” и НК”ЖИ”. В случая обаче правоприемството е настъпило по силата на нормативен акт-съгласно §4 ПЗР ЗЖИ НК”Ж. и.” е правоприемник на НК”Б.” и поема съответната част от активите и пасивите й по баланса към 30.11.2001г. в частта, която се отнася до железопътната инфраструктура. И след като по делото не се спори, че теренът, в който се намира процесната сграда, представлява обект от железопътната инфраструктура и същият е включен в баланса на НК”Б.” /установено от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л.М./, неправилно съдът е приел, че не се установява предоставяне на имота на жалбоподателя по законоустановения ред. По делото не се установява ответникът по предявения иск да противопоставя права, даващи основание за осъществяване на фактическа власт върху имота по смисъла на чл.108 ЗС-съдържащата се в допълнителното споразумение към сключения на 27.06.1995г. с [фирма] договор за наем клауза, че след изграждането на обекта постройката остава собственост на [фирма] не удостоверява наличие на основание за придобиване право на собственост върху построеното. Право на собственост върху постройка, която е трайно прикрепена към земята, се придобива от построилото я лице само ако в негова полза надлежно по предвидения в закона ред е учредено право на строеж. В случая не се установява между държавата като собственик на терена и ответното дружество по предвидения в ЗДС ред да е бил сключен договор за учредяване право на строеж в полза на дружеството, поради което не може да се приеме, че с факта на построяването дружеството е придобило собствеността. А доколкото по силата на закона теренът представлява публична държавна собственост,то невъзможно е построеното да бъде придобито от дружеството и по давност. Досежно обстоятелството между кои лица,за кой имот и при какви условия е бил сключван договор за наем следва да се има предвид постановеното по гр.д.№3177/2001г. по описа на Пловдивски районен съд решение №172/14.11.2001г. и особено факта,че в производството като правоприемник на НК”Б.” е участвала именно НК”ЖИ”. И тъй като теренът, върху който е построена сградата е публична държавна собственост, следва да се приеме, че този режим е приложим и по отношение на сградата по правилото на чл.92 ЗС и при липса на данни за осъществено в полза на трето лице придобиване на собствеността по предвидения в закона ред. Поради това предявеният от предприятието, на което е предоставено ползването на терена ревандикационен иск следва да се приеме за основателен. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено по реда на чл.293,ал.2 ГПК и вместо това спорът бъде решен по същество като [фирма] бъде осъдено да предаде на НК”ЖИ” владението на процесния имот. С оглед изхода на спора в полза на НК”ЖИ” следва да бъде присъдена и сумата 7218.60лв., представляваща направените по делото разноски, както и сумата 8173.24лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, постановено на 29.10.2012г. по гр.д.№393/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да предаде на Н. к. “Ж. и.” по реда на чл.108 ЗС във вр. с чл.111 ЗС владението на едноетажна стоманобетонна сграда, представляваща склад за монтажни гуми с площ от 370.88кв.м. /съгласно н.а.№177,том V,рег.№5932,н.д.№817/2008г., вписан под №35,том 41, дело №10031/2008г. на А. по вписванията-гр.П., а съгласно скици №2123/10.06.2008г. и №21938/08.08.2011г., издадени от С.-П. с площ от 372кв.м./ с идентификационен номер *, изградена в ПИ №* по кадастралната карта на [населено място], с адрес [населено място], [улица], при съседи на имота:ПИ №*, * и *. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Н. к. “Ж.и.” на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 7218.60лв. /седем хиляди двеста и осемнадесет лева и 60ст./, представляваща направените по делото разноски, както и сумата 8173.24лв. /осем хиляди сто седемдесет и три лева и 24ст./, представляваща възнаграждение по чл.78,ал.8 ГПК. Председател: Членове: