Р Е Ш Е Н И Е № 299/2011 София, 09.01. 2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1331/2010 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. П., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Д. С., срещу въззивно решение №43 от 17.03.2010г. по гр. дело №236/2009г. на Хасковския окръжен съд. С определение № 810/01.08.2011г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е прогласена нищожността на договор за дарение на недвижим имот – 268/362 ид.ч. от имот № 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м., сключен на 26.02.2007г. с нотариален акт №93/2007г. между Г. П. П. и В. А. П. на основание чл.26,ал.2 ЗЗД поради невъзможен предмет и в частта, с която е отменен нотариален акт № 93, том І,рег.№1460, дело №93/2007г. за дарение на недвижим имот в описаната част - относно 268/362 ид.ч. от поземлен имот № 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м. Касационно обжалване е допуснато в посочената част с оглед приетото в т.1 на ТР№1/2009г., ОСГТК относно евентуална недопустимост на решението и преценката дали ищецът е изложил обстоятелства, които обосновават наличие на правен интерес от предявяването на иск за нищожност на договор за дарение, по който сам не е страна, а оттук и преценката дали изходът на спора влияе в правната му сфера. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Според касатора обжалваното решение е недопустимо. Ответникът по касация Й. Г. К. оспорва касационната жалба. ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила решение № 185/23.03.2009г. по гр.д.№455/2007г. на Районен съд – Димитровград. С първоинстанционното решение по предявения от Й. Г. К. иск с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР е признато за установено срещу В. А. П. и Г. П. П., че е допусната грешка в кадастралните планове на Д. от 1966г и 2006г. по отношение заснемането на поземлени имоти съответно с № 1562 и №1566, № 21052.1017.316 и 21052.1017.315, които следва да бъдат заснети като общ поземлен имот и грешка в кадастралния план от 2006г. по отношение означаването на имот №21052.1017.315 като собственост на Г. П., който следва да бъде означен като част от съсобствен имот, включващ имоти № 21052.1017.316 и 21052.1017.315 със съсобственик Й. Г. К., притежател на 362/980 ид.ч. от същия. Обявена е нищожността на договор за дарение на недвижим имот – 268/362 ид.ч. от имот № 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м., сключен на 26.02.2007г. с нотариален акт №93/2007г. между Г. П. П. и В. А. П. на основание чл.26,ал.2 ЗЗД поради невъзможен предмет. Отхвърлен е искът по чл.26,ал.2 ЗЗД по отношение на същия договор в частта относно прехвърлената с него жилищна сграда, изградена в имота. Отменен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 93, томІ,рег.№1460, дело №93/2007г. за дарение в частта му относно 268/362 ид.ч. от поземлен имот № 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м. Въззивният съд е приел, че първият кадастрален план е от 1951г. По него спорният имот е нанесен с пл.№5407 и е записан на името на В. К.. Впоследствие в разписния лист е записан собственик наследодателят на ответницата Й. К. – Г.Г.. За този имот е образуван УПИ ХХХ с площ 980 кв.м. С последващи сделки Г. е прехвърлил на трети лица,в т.ч.Ж.П. общо 350/980кв.м. В следващия план от 1966г. УПИ ХХХ, кв.32 е нанесен като образуван от два имота - № 1563 и 1566, което представлява допусната грешка. Грешката е пренесена и в плана от 1994г. В последната КК от 2006г. - имотът е нанесен като два имота с посочените идентификатори. След 1966г. с имота са извършени нови разпоредителни сделки. Г. е прехвърлил на Й. К. дворно място от 310/980 ид.ч., заедно с построената жилищна сграда, което дворно място е УПИ ХХХ, отреден в съсобственост за имоти № 1563 и 1566. Наследниците на съсобственика Ж. П. са продали на К. Б. 268/362 кв.м.ид.ч. от парцел ХХХ, съставляващ имот № 1566 и 1563, ведно с построената в северната част жилищна сграда.Купувачката Б. е продала имота на Г. П. с нотариален акт № 123/2000г. В КК от 2006г. УПИ ХХХ е нанесен като два самостоятелни имота с посочените идентификатори, идентични с планоснимачните номера, а 411 кв.м. -№[ЕГН].315. са записани като еднолична собственост на Г. П.. Налице е грешка в кадастралната основа по отношение на заснемането в кадастралните планове през 1966г. и 2006г., изразяваща се именно в заснемането на имоти пл.№1562 и 1566, съответно № 21052.1017.316 и 21052.1017.315 като два, вместо да бъдат заснети като общ поземлен имот, както и отразяването в плана, че Г. П. е собственик на имот № 21052.1017.315, вместо означението, че имотът е част от съсобствен имот, включващ посочените два имота със съсобственик Й. К., притежаваща 362/980 кв.м.ид.ч. Договорът за дарение, сключен с нот.акт №93/2007г., с който Г. П. е дарила на дъщеря си В. П. 268/362 ид.ч. от ПИ 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м., е нищожен поради невъзможен предмет на основание чл.26,ал.2 ЗЗД и поради това, че дарителката се е разпоредила с повече права, отколкото притежава. В частта, с коятао е уважен искът по чл.53,ал.2 ЗКИР, въззивното решение е влязло в сила. При така установените факти, следва да се приемат за незаконосъобразни изводите в обжалваното въззивно решение относно допустимостта на предявения установителен иск за обявяване нищожността на цитирания договор за дарение, сключен между двете ответници по иска. В исковата молба не се излагат твърдения, обосноваващи правен интерес от предявения установителен иск. Ищцата не е страна по атакувания договор, а е трето лице. За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на този договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Като трето на договора лице ищцата би имала правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни нейни материални права, какъвто извод не може да се направи в разглеждания случай, както от изложените обстоятелства в исковата молба, така и от данните по делото. С процесния договор за дарение се прехвърлят идеални части от съсобствена вещ. За оспорващия сделката съсобственик, който не е страна по нея, не е налице правен интерес да иска прогласяването и за нищожна с твърдението, че е налице невъзможен предмет или пък, че са прехвърлени повече от притежаваните права, каквито са поддържаните от ищцата доводи. Ето защо като е приел, че е сезиран с допустим иск,който следва да се разгледа по същество, въззивният съд е постановил недопустимо решение. С оглед изложеното, обжалваното решение и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, следва да бъдат обезсилени поради недопустимост на предявения установителен иск и производството по делото в тази част да бъде прекратено. С оглед изхода на производството и направеното от касатора искане, на последния следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева, видно от списъка за разноски и приложения договор за адвокатска защита. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №43 от 17.03.2010г. по гр. дело №236/2009г. на Хасковския окръжен съд и потвърденото с него решение №185/23.03.2009г. по гр.д.№455/2007г. на Районен съд – Дивитровград в частта, с която е прогласена нищожността на договор за дарение на недвижим имот – 268/362 ид.ч. от имот № 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м., сключен на 26.02.2007г. с нотариален акт №93/2007г. между Г. П. П. и В. А. П. на основание чл.26,ал.2 ЗЗД поради невъзможен предмет и в частта, с която е отменен нотариален акт № 93, том І,рег.№1460, дело №93/2007г. за дарение на недвижим имот в описаната част - относно 268/362 ид.ч. от поземлен имот № 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м.. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част. ОСЪЖДА Й. Г. К. да заплати на Г. П. П. деловодни разноски в размер на 400 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: