Р Е Ш Е Н И Е № 53 Гр. София, 08.02.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 744/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационен протест срещу присъда № 260000/27.01.2022 година, постановена от Варненския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 347/2020 година. С нея подсъдимият С. С. С. е признат невинен и оправдан по обвинението по чл. 256, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и е отхвърлен приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от Министъра на финансите за обезщетение на причинени имуществени вреди от деянието в размер на 205 650, 41 лв., ведно със законната лихва, считано до 03.10.2011 година. С касационния протест и допълнението към него Варненската апелативна прокуратура е релевирала касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Съществените нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се свързват с игнориране от въззивния съд на задълженията му по чл. 14 и чл. 107 НПК за цялостен и съвкупен анализ на доказателствените източници, които са тълкувани превратно и така е достигнато до неправилен извод, че обвинението на подс. С. е несъставомерно по чл. 256, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, с което е нарушен и материалният закон. Изразява се несъгласие с фактическия извод на решаващия съд, изграден на заключението на назначената във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, че парите по инкриминираните фактури са внасяни от шофьорите, осъществили ВОД до фирмите в Република Италия, на каса в счетоводството на „Б.Е.И.“ ЕООД с приходно-касови ордери, след като по делото не били открити и приложени касова книга и приходно-касови ордери, въз основа на които да се приеме, че изводът на съда за реалност на сделките и плащането за тях, е правилен. Иска се протестираната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Варна. В съдебното заседание пред ВКС прокурорът от ВКП не поддържа подадения от касационен протест, без да го оттегля. Счита, че той не съдържа убедителни съображения за слабост на въззивната проверка, а изложените в него доводи не посочват в какво се състоят недостатъците на оправдателния въззивен акт. Дава становище за оставяне в сила на новата въззивна присъда. Подс. С. и защитника му пледират за потвърждаване на въззивната присъда, като излагат съображения, че прокуратурата не е доказала обвинението. Доводите, с които се атакува присъдата, са за необоснованост, която не е касационно основание и доказателствата по делото сочели само, че има извършено престъпление, но от италианските контрагенти, които не са били изрядни данъчни субекти и са криели доставките си. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест е подаден в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол съобразно чл. 346, т. 1 НПК, поради което е допустим и основателен по следните съображения: С присъда № 9/13.05.2019 година, постановена по н.о.х.д. № 65/2018 година, Окръжният съд – Търговище признал подс. С. С. С. за виновен в това, че за периода от 23.07.2009 година до 03.10.2011 година в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление чрез използване на документи с невярно съдържание: справки декларации по ЗДДС, дневници за продажби, фактури и ЧМР за вътреобщностни доставки (ВОД) с дружествата от Италия – „L. B. S.“ и „C. E C. S.“ и гръцкото дружество „A. K. K. S.“, без да са налице условията по чл. 7, ал. 1 ЗДДС за наличие на ВОД, получил и дал възможност на друго лице С. Д. С. – собственик и управител на „Б.-Е. И.“ ЕООД да получи от държавния бюджет неследваща се сума в големи размери – неправомерно възстановен ДДС в размер на 205 650,41 лв., поради което и на основание чл. 256, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така определеното наказание било отложено с изпитателен срок от пет години. Подсъдимият С. е оправдан за разликата в размер на 282 081,77 лв. до пълния размер на първоначално предявеното му обвинение от 487 732,18 лв. неправомерно възстановен ДДС, да е извършвал престъплението през периода от 03.10.2011 година до 27.07.2012 година, както и да е извършил престъплението с използване на документи с невярно съдържание по отношение на дружествата „R. C. S.“ и „Е. Е.“. Със същата присъда подсъдимият С. е признат за невинен в това, че в периода месец юни 2009 година до месец юли 2012 година в гр. Търговище, като упълномощено лице на собственика и управителя на „Б.-Е. И.“ ЕООД С. С., лично и посредством фактическите действия на други лица – Г. П. и Н. А., избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 487 732,18 лв., като потвърдил неистини в подадените месечни справки декларации по чл. 125 ЗДДС за вътреобщностни доставки с получатели пет дружества - „L. B. S.“, „C. C. E S.“, „R.C.S“ , „A. K. K. S.“ и „E. E.“; използвал документи с невярно съдържание – дневници за покупки и продажби, фактури и ЧМР, приспаднал неследващ се данъчен кредит за данъчен период 01.06.2009 до 30.06.2012 година в подадени 31 броя справки декларации, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26 НК. Ангажирана била и гражданската отговорност на подсъдимия по предявен от Държавата, представлявана от министъра на финансите иск за обезщетение на причинените имуществени вреди от престъплението в размер на 205 650,41 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2011 година с отхвърляне на заявената претенция до пълния предявен размер от 487 732,18 лв. С решение № 28/04.03.2020 година по в.н.о.х.д. № 224/2019 година на Апелативен съд – Варна присъдата е потвърдена. С решение № 113/13.10.2020 година по н.д. № 400/2020 година на ВКС, І н.о., по жалба, подадена от защитника на подс. С. С. С., въззивното решение е отменено в неговата наказателно-осъдителна част за престъплението по чл. 256, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, в гражданско-осъдителната част и в частта за разноските и делото е върнато за ново разглеждане от същия въззивен съд, поради наличие на съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК. При новото разглеждане на делото в отменените части е постановена и присъдата по в.н.о.х.д. № 347/2020 година, предмет на настоящия касационен контрол. Подаденият от прокурор в АП Варна протест действително е неубедителен с изложените в него съображения за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Конкретните доводи не са в подкрепа на заявените в протеста нарушения на чл. 14 и чл. 107 НПК от АС Варна, свързани с установяването, проверката и оценката на релевантните факти при превратно интерпретиране на събраните в досъдебното производство и в съдебното следствие писмени и гласни доказателства. По съдържание това е оплакване за необоснованост на въззивната присъда, която не е самостоятелно касационно основание. Независимо от това, ВКС не може да остави без последствие подадения протест, защото повторно е налице абсолютното касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, за което върховната инстанция следи и служебно по силата на чл. 124 от Конституцията. Втората по ред въззивна инстанция не е разчела вярно дадените от ВКС указания за отстраняването и недопускането на нови съществени нарушения на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствените източници. Ако процесуалната дейност на предходния състав на апелативния съд и изложените мотиви в отмененото въззивно решение не са удовлетворявали изискванията, въведени с разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и чл. 339, ал. 2 НПК поради липса на пълен доказателствен анализ, необсъждане или отхвърляне с незадълбочени и непрецизни съображения на съществени доводи на подсъдимия, то с проверяваната сега нова въззивна присъда констатираните процесуални недостатъци не само не са отстранени, но към тях се прибавя и несъответствието й с чл. 305, ал. 3 НПК. Контролираната инстанция очевидно е счела, че като постанови оправдателна присъда, не дължи отговор на всички оплаквания, заявени от подсъдимия с въззивната жалба. Подобен подход би бил допустим, ако се отнасяше до нарушение на процесуалните права на подсъдимия в първоинстанционното производство, но не и когато се поставя под съмнение законността на съдебния състав, постановил първоинстанционната присъда и се оспорва процесуалната валидност на събраните чрез разпит чрез видеконференция показания на италианските граждани с довод за нарушение на процесуалния ред за издаване на Европейска заповед за разследване в съдебното производство. Ненапразно в отменителното решение на ВКС са дадени указания тези възражения внимателно да се разгледат и обсъдят. Ако първото от тях действително е налице, единственият законосъобразен изход би бил отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а не постановяване на въззивна оправдателна присъда. Във всеки случай общата констатация на л. 15 от мотивите, че при служебната проверка на присъдата на основание чл. 313 НПК въззивният не е констатирал нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат връщане на делото за ново разглеждане, не изпълнява даденото от ВКС указание, тъй като в нея не се съдържат никакви съображения за този извод. Без да формира и извод за процесуалната валидност на показанията на италианските граждани, разпитани чрез видеоконференция, съдът ги е анализирал и изградил фактически изводи. Така остава съмнението, че оправдателната присъда се основава преимуществено на негодни доказателствени източници, доколкото отказът да бъдат кредитирани като достоверни е довел до извод, че инкриминираните ВОД са действителни и деянието, в което подс. С. е обвинен, не е извършено. После, процесуалните правила по чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК задължават контролираната инстанция да подложи на внимателна проверка всички събрани доказателства. Такива са били и указанията в отменителното решение – внимателно да се обсъдят всички гласни доказателствени източници поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени материали и да се прецени дали е налице несъмнена доказателствена основа, водеща до извод за установена престъпна дейност, извършена от жалбоподателя, но то не е изпълнено. Апелативният съд е игнорирал и не е обсъдил всички писмени доказателства по делото, които имат връзка с предмета на доказване. Справките от КАТ с какви камиони е разполагало дружеството „М. п.“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е подс. С., каква е била тяхната товароносимост и за какъв транспорт са били предназначени, издадените сертификати за това какво може да се пренася с тях, справката от Главна дирекция „Гранична полиция“ на кои дати и през кои ГКПП камионите са напускали територията на Република България, справката от Областна дирекция по безопасност на храните гр. Търговище за закланите дребни преживни животни и свине в кланицата на „М. п.“ ЕООД в [населено място], [община], търговските документи, придружаващи доставките, билетите за ферибот до Бари, приложени по делото и установяващи датите, на които шофьорите са пътували за Италия изобщо не са били подложени на анализ и оценка, а счетоводните документи, ЧМР-та и търговски документи само са изброени. Не са обсъдени и заключенията на приетите от първоинстанционния съд съдебно-счетоводни и почеркови експертизи. Съдът би могъл да формира извод дали инкриминираните ВОД са били действителни или фиктивни едва след обсъждането на всички гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, на заключенията на изслушаните експертизи поотделно и във взаимовръзката им, а в изпълнение и на задължението по чл. 13 НПК при необходимост и след събирането на допълнителни доказателства или назначаване на експертизи, чрез които да се провери възможно ли фактурираните количества трупно месо да бъдат натоварени и транспортирани с камионите, посочени в товарителниците, включително възможно ли е подобен транспорт да бъде извършен с камион, предназначен за превоз на живи животни. В заключение - съдебният акт е изцяло дистанциран от изискванията чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК, на които следва да отговаря всяка въззивна присъда. Въззивният съд е длъжен в мотивите си да изложи какви факти е установил, въз основа на кои доказателствени източници, какви са правните му съображения за взетото решение, а при наличие на противоречия в доказателствените материали - да изложи съображенията си защо едни от тях приема, а други отхвърля, което би позволило и извършването на последваща проверка за начина, по който е формирал вътрешното си убеждение, за да постанови своя съдебен акт. В третата по ред процедура за проверка само на невлязлата в сила част на присъда № 9/13.05.2019 година по н.о.х.д. № 65/2018 година на ОС Търговище относно обвинението на подс. С. в извършването на престъпление п чл. 256, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и ангажирането на неговата гражданска отговорност констатираните в това отменително решение, както и тези от предходното, следва да се отстранят и да се изготви прецизен въззивен съдебен акт, съобразен с разпоредбите на чл. 13, чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5, чл. 339, ал. 2 или ал. 3, вр. чл. 305 НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 260000/27.01.2022 година, постановена по в.н.о.х.д. № 347/2020 година по описа на АС Варна. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в невлязлата част на първоинстанционната присъда от друг състав на АС Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.