Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 5

гр. София, 03.01.2019 г.


Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 872 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 146 от 19.12.2017 г., подадена от Т. Б. Г. чрез адвокат А. Б. от АК-П. против въззивно решение № 142 от 17.11.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 175/2017 г. на Окръжен съд – Кърджали в частите му, с които е допусната съдебна делба.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като искът за делба подлежи на отхвърляне относно ап. 21 и ап. 22, които са прехвърлени на трето лице.
Ответницата по касация Н. Р. Г. е подала отговори на касационната жалба и на изложението на основанията по чл. 280 ГПК, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение № 16 от 01.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 243/2016 г. по описа на Районен съд – Момчилград, в частта, с която е допусната делба между Н. Р. Г. и Т. Б. Г. при равни квоти (по 1/2 ид.ч.) за всеки от съделителите на „правото на строеж върху следните обекти в предвидената да бъде построена в същото дворно място една девететажна жилищна сграда с магазини, съгласно одобрен комплексен проект за инвестиционна инициатива от 09.09.2004 г. от гл. архитект на [община] съгласно Протокол на ЕСУТ № 35/04.08.2004 г. и КД от [фирма] от 30.07.2004 г.”, и производството по делото в тази му част е прекратено. Решение № 16 от 01.03.2017 г. на РС е потвърдено в останалата му част, с която е допусната делба при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите по отношение на: (1) имот № 039026 – пасище с площ 2,717 дка, находящо се в землището на [населено място]; (2) имот № 000019 – пасище/мера с площ 48,710 дка, находящо се в землището на [населено място], общ. К., (3) апартамент № 21 (имот с идентификатор 20746.501.395.1.21), находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 103,70 кв.м. и (4) гараж № 5 с площ 18,65 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], в подземната част на сградата, построена в УПИ І-48, кв. 617 по плана на V градска част на [населено място].
Наред с това, с въззивното решение е отменено решение № 275 от 12.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 243/2016 г. в производство по чл. 250 от ГПК, и вместо него е постановено друго, с което е допуснато извършването на делба между съделителите при равни квоти (по 1/2 за всеки от тях) относно апартамент № 22 с площ от 101 кв.м. (имот с идентификатор 20746.501.395.1.22), находящ се [населено място], обл. К., [улица], секция „Б”, ет. 3.
С исковата молба Н. Р. Г. първоначално поискала да се допусне делба относно двата земеделски имота и придобития на името на Т. Б. Г. ап.№ 22 в [населено място]. С молба, депозирана преди първото по делото заседание, ищцата поискала в делбата да бъдат включени и придобития на нейно име ап.№ 21 в [населено място] и гараж № 5, находящ се в [населено място], както и „правото на строеж върху следните обекти в предвидената да бъде построена в същото дворно място една девететажна жилищна сграда с магазини, съгласно одобрен комплексен проект за инвестиционна инициатива от 09.09.2004 г. от гл. архитект на [община], съгласно Протокол на ЕСУТ № 35/04.08.2004 г. и КД от [фирма] от 30.07.2004 г.”. Установено е, че на 22.07.2016 г. – след образуване на делото и вписването на 14.07.2016 г. на първоначалната ИМ, съделителят Т. Г. прехвърлил чрез дарение на трето лице (С. Р. Т.) притежаваната от него 1/2 ид.ч. от посочения в първоначалната ИМ ап.№ 22, като си запазил право на ползване. Доказателства относно извършването на дарение на ап.№ 21 не са представени пред инстанциите по същество.
Въззивният съд е приел, че всички пет индивидуално посочени от ищцата недвижими имоти са придобити по време на брака на страните и като такива са били съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака през 2014 г. се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни права. Позовал се е на тълкуването на чл. 341, ал. 2 ГПК, съдържащо се в Решение № 173 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 3403/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., и е преценил като ирелевантно за допустимостта на производството оплакването, че допълнителната молба по чл. 341, ал. 2 ГПК не е вписана, тъй като от значение е обстоятелството, че молбата е подадена в изискуемия от закона срок – до първото съдебно заседание, до което и в рамките на което ищцата може да допълни исковата си молба за делба като посочи нови имоти. Обсъдено е оплакването за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в даване ход на делото и обявяването му за решаване в отсъствие на съделителя Т. Г. и при наличие на причини, препятстващи явяването му по делото. Прието е, че действително от представения по делото пред първоинстанционния съд приемо – предавателен протокол от 28.11.2016 г., съставен от полицейски служители на Република Т., е установено, че на 28.11.2016 г. около 07,00 часа, при влизането на касатора в Република Т. му е бил иззет паспорт, издаден от тази държава, като до отстраняване на констатирания проблем не може да напуска същата страна. Предвид това и при липса на други данни е прието, че съделителят Т. Г. не се е явил за съдебното заседание на 28.02.2017 г., поради препятствие, което не е могъл да отстрани. Съответно - като е дал ход на делото и го е обявил за решаване, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, касаещо участието на съделителя в процеса. Като основателно е преценено и оплакването във въззивната жалба за липса на доклад по делото от първоинстанционния съд. Същевременно е прието, че допуснатите от районния съд съществени процесуални нарушения, касаещи участието на съделителя в процеса и извършването на доклад по делото, сами по себе си не обуславят неправилност на постановения съдебен акт и отмяната му само на това основание. Това е така, защото за страната е съществувала възможност да представя доказателства и да прави искания във въззивната инстанция, с което да се обезпечи правото на защита в процеса. Въпреки наведените във въззивната жалба оплаквания, съделителят Т. Г. не е посочил нови доказателства; такива не са представени и от процесуалните му представители във въззивната инстанция, както и не са заявени искания за извършването на процесуални действия, препятствани от допуснатото от РС нарушение на чл. 142 ГПК.
По отношение на извършеното в хода на делото разпореждане от съделителя Т. Г. с притежаваната от него 1/2 ид.ч. от ап.№ 22 в [населено място] е прието, че прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иск за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, в т.ч. и при вписана искова молба. Според дадените с т. 3 на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС разяснения, правилата на чл. 226, ал. 1 и ал. 2 ГПК намират приложение и при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик (съделител) в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, какъвто е и настоящият случай. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, във фазата по извършването й, приобретателят участва чрез своя процесуален субституент - прехвърлителя, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл. 225 ГПК. Независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал по делото чрез своя процесуален субституент, приобретателят ще бъде обвързан от решенията по допускане и извършване на делбата, дори когато исковата молба не е била вписана. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът. По тези съображения постановеното от районния съд допълнително решение, с което искът за делба на ап.№ 22 е отхвърлен с мотив, че е съсобствен с трето лице, е определено като неправилно и е отменено, като делбата е допусната при квоти по 1/2 ид.ч.
По отношение на довода на Т. Г. във въззивната му жалба, че не следва да се допуска делба на ап.№ 21, тъй като бил собствен на трети лица, въззивният съд е изложил, че по делото липсват каквито и да са доказателства в подкрепа на тези твърдения. Освен това, дори да е извършено разпореждане в хода на делбеното производство с притежаваната от този съделител идеална част от ап.№ 21, делото следва своя ход между първоначалните страни, като се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК, т.е. изложеното относно ап.№ 22 важи в еднаква степен и спрямо ап.№ 21.
Решението на районния съд за допускане на делба на право на строеж върху обекти в предвидена да бъде построена жилищна сграда, без да са посочени съответните обекти, върху които е учредено право на строеж е обезсилено като недопустимо, доколкото посочване на обектите, върху които е учредено право на строеж отсъства във формулирания от съделителката Н. Г. петитум, т.е липсва надлежно заявено искане.
По отношение на формираната от въззивния съд правораздавателна воля в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба, в представеното от касатора изложение се поддържа, че са налице вероятна недопустимост, както и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. По наличието на тези основания за допускане на обжалването съдът следва да извърши преценка преди да пристъпи към обсъждане на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, в която връзка намира следното:
Не е налице вероятна недопустимост, тъй като сочените от касатора нарушения, за които поддържа да са допуснати от въззивния съд (лишаване от право на участие в производството пред районния и въззивния съд; допускане до делба на процесните апартаменти №№ 21 и 22, които били прехвърлени на трето лице; невписване на исковата молба за делба и допълнителната искова молба) имат отношение към правилността на акта, а не към неговата допустимост. По тази причина, за да се допусне обжалването, следва да са налице условията на чл. 280, ал. 1 ГПК (въз основа на поставен въпрос и обоснован допълнителен селективен критерий), като не е достатъчно позоваването на вероятна недопустимост.
Не е налице очевидна неправилност. Като касационно основание очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна” се характеризира степента на проявление - квалифициран, особено тежък порок. Касае се за състояние, при което неправилността е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, неправилността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Допускане на обжалването се претендира и по въпросите:
(1) „Може ли лице, придобило права по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, да участва като главна страна в процеса в отклонение от правилото на чл. 121, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 226 ГПК?“ - при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС;
(2) „Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 342 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?“ - при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с довод, че ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС не дава отговор на същия;
(3) „Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие, което страната не може да отстрани.“ - при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на Решение № 157 от 30.03.2012 г. по гр.д.№ 209/2011 г. на ВКС, I г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения:
Първият въпрос е поставен от касатора във връзка с произнасянето по иска за делба на ап.№ 22. Даденото от въззивния съд разрешение съответства на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС, съгласно което конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя на идеална част от делбения имот не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва в процеса като негов процесуален субституент. Процесуалната му легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. Като лице, притежаващо самостоятелни права върху имуществото, предмет на делбата, приобретателят може да встъпи в делото във втората фаза на производството, с което ще упражни лично правото си да участва в производството по прекратяване на съсобствеността и да получи припадащия му се дял от делбеното имущество, включително като защити становището си за начина на прекратяване на съсобствеността.
Третият въпрос е обсъждан от въззивния съд, но основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като отсъства противоречие с цитираното от касатора Решение № 157 от 30.03.2012 г. по гр.д.№ 209/2011 г. на ВКС, I г.о. Даденото от ВКС разрешение касае хипотеза, когато нарушението на чл. 142, ал. 2 ГПК е допуснато при разглеждане на делото от въззивния съд, в резултат от което за страната не е съществувала процесуална възможност ефективно да упражни правото си на защита до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Настоящият случай не е такъв, защото нарушението на чл. 142, ал. 2 ГПК е допуснато при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, като страната е разполагала с възможността да защити правата си при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Искания в тази насока отсъстват във въззивната жалба, предвид което, дори да е налице неупражнено процесуално право, преклудирането му се дължи на процесуалното бездействие на настоящия касатор в рамките на въззивното производство, а не на допуснатото от първоинстанционния съд нарушение. Данните по делото не обосновават извод, че самият въззивен съд е процедирал в нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по отношение на част от въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните съображения:
Вторият въпрос е поставен във връзка с произнасянето по иска за делба на ап.№ 21. Изводът на въззивния съд, че тази вещ е съсобствена на страните е резултат от процесуалното поведение както на ищцата, така и на ответника – бездействието им да представят по делото доказателства за извършена с този обект разпоредителна сделка. Същевременно, обаче, становищата и на двете страни по този факт съвпадат – във въззивната жалба на Т. Г. се твърди, че имотът е собственост на трети лица, а в самата молба по чл. 341, ал. 2 ГПК ищцата е посочила, че е извършено дарение от Т. Г. на Г. М. С. с н.а.№ 101 от 22.07.2016 г. (без да е уточнено съдържанието на постигнатото между двамата съгласие относно обема на прехвърлените от Т. Г. на Г. М. С. права). Следователно, разпоредителната сделка с ап.№ 21 е извършена след депозирането и вписването на 14.07.2016 г. на искова молба за делба, която обаче не е включвала искане досежно това жилище, което се явява разпоредено към датата на депозиране на молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК (28.11.2016 г.). Това означава, че питането „Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 342 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?“ има обуславящо значение за изхода на настоящото дело досежно произнасянето по иска за делба на ап.№ 21. Налице е и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото от постановеното с ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС не може да се извлече отговор, както и не е установено да е формирана практика на ВКС по този правен проблем.
Ето защо касационното обжалване следва да се допусне по отношение на частта от въззивно решение № 142 от 17.11.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 175/2017 г. на Окръжен съд – Кърджали, с която е потвърдено Решение № 16 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 243/2016 г. по описа на РС – Момчилград в частта, с която е допусната делба при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите по отношение на апартамент № 21 (имот с идентификатор 20746.501.395.1.21), находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 103,70 кв.м.
По отношение на останалата обжалвана част от въззивното решение не е налице основание за допускане на обжалването.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 146 от 19.12.2017 г., подадена от Т. Б. Г. чрез адвокат А. Б. от АК-П. в частта й, която е насочена против въззивно решение № 142 от 17.11.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 175/2017 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта му, с която е потвърдено Решение № 16 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 243/2016 г. по описа на РС – Момчилград в частта, с която е допусната делба при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите Н. Р. Г. и Т. Б. Г. по отношение на апартамент № 21 (имот с идентификатор 20746.501.395.1.21), находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 103,70 кв.м.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на

...................................... 2019 година от ……….. часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.

На касатора Т. Б. Г., чрез процесуалния му представител адвокат Н. А. от АК – П., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 142 от 17.11.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 175/2017 г. на Окръжен съд – Кърджали в останалата обжалвана част.


Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: