Р Е Ш Е Н И Е № 1 гр. София, 15.03.2022г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Надежда Трифонова в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 988 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия Ю. Ю. М. срещу присъда № 14 от 20.05.2021г., постановена по ВНОХД № 357/21г. по описа на Софийски апелативен съд, с която частично е отменена присъда № 904013 от 09.10.2020г. по НОХД № 183/18г. на Благоевградския окръжен съд. Релевирани са и трите основания по чл.348, ал.1 от НПК. Изтъква се, че съдът е постановил присъдата, без да отчете, че свидетелите Д. и И. са заинтересовани, без съобрази посоката на удара и механизма на причиняване на защитното нараняване, както и че липсват мотиви относно причината за различна квалификация на посегателствата спрямо двамата пострадали. Иска се оправдаването на М., алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието и отлагане на изпълнението му, предвид чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, семейното положение и добрите характеристични данни. В съдебно заседание защитниците поддържат жалбата и допълнението към нея. Твърдят, че деянието е несъставомерно по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, като се позовават на обстоятелства, от които според тях е видна липсата на умисъл за убийство. Поддържат оплакването за процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствения материал, позоваване на предположения и липса на мотиви. Като довод за нарушение на материалния закон изтъкват, че от установените факти е невъзможно да се изведе наличие на пряк умисъл за убийство и хулигански подбуди. Твърдят, че при определяне на наказанието съдът е подценил смекчаващите обстоятелства и незаконосъобразно е третирал М. като осъждан. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Впечатлението за непълноти и противоречия в мотивите към присъдата се създава от възприетия стил на поднасяне и систематизиране на изложението. Като втора инстанция по фактите, при постановяване на решението си, апелативният съд е следвало да посочи установените от него обстоятелства. В конкретния случай е направено двукратно, вместо еднократно изложение на обстоятелствата. Първият абзац на стр.5 от мотивите започва с „…фактологията по делото е следната:“ и е последван от описание на случилото се. Възпроизведени са различни доказателствени източници, а след това, на стр.13 от мотивите, започва повторно описание на фактите, с уточнението, че така са приети за установени от въззивния съд. Декларирано е солидаризиране с фактическите изводи на първостепенния съд, но същевременно двете описания на обстоятелствата се различават в някои детайли. Допълнително затруднение при установяване на действителната воля на съда създава и подмяната на собствените фактически изводи с обширни и многобройни цитати от свидетелски показания и експертни заключения. Наличният в мотивите към въззиваната присъда доказателствен анализ разкрива допуснати пропуски при обсъждането и оценката на доказателствата, поради което оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде споделено. Част от данните по делото са игнорирани, други са интерпретирани превратно. В резултат фактическата обстановка не е надлежно изяснена, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Посоченият порок засяга на първо място начинът, по който е установено авторството на деянието. Апелативният съд се е позовал се е на показанията на Д. И. и К. Д., които е определил като категорични. Този извод не намира опора в съдържанието на разпитите им. К. Д. е бил категоричен за това, че Ю. М. го е намушкал само в разпита си пред съдия в досъдебната фаза, проведен без участие на обвиняем и защитник. За наученото от Д. И. е употребил безличното „каза, че е наръган с нож“, без да сочи извършител. В показанията си в съдебно заседание пред първата инстанция пострадалият Д. заявява, че е видял подсъдимият да замахва няколко пъти с нож към него, че е хващал ножа, но не знае в кой момент му е причинено самото нараняване. Осъзнал е, че е прободен, когато се изправил, усетил задушаване и видял кръвта. Д. И. поддържа, че е бил с гръб към нападателя и не е почувствал нараняването от ляво, разбрал е за него чак в болницата. Когато усетил пробождане от дясно, се обърнал и видял подсъдимия с нож в ръка. Ако независимо от субективното им усещане, пострадалите не са възприели точния момент, когато подсъдимият ги пробожда, за да изясни обективната истина съдът е бил длъжен да изключи всяка друга възможност, но не го е сторил. Не е отделил нужното внимание на обстановката в която са се намирали двамата пострадали. Според собствените им показания, Д. е бил нападнат, освен от братята М. и И. Д., още от 2-3 лица. Бил е повален на земята, ритали са го и са го удряли, а той се е стремял да предпази главата си. И., когато се е обърнал, е видял освен подсъдимия с нож, още 3-4 лица до него. При това ситуацията се е развила за изключително кратко време - само за 8 секунди Ю. М. е настигнал И. от входа на дискотеката до площадката пред салона, намушкал го е два пъти с нож, след което пострадалият е излязъл обратно на тротоара. Многобройни свидетели, а и самите подсъдими определят ситуацията като „меле“. Изводът за струпване и физически сблъсък между много лица се подкрепя и от изследваните по делото видеозаписи от охранителни камери. Не е надлежно установено какво се е случило с ножа на пострадалия Д.. В съответствие с многобройни гласни доказателствени източници, съдът е приел, че К. Д. е държал нож в дискотеката, но е счел, че това обстоятелство не е от значение, тъй като никой не е видял да го вади по време на боя. След като няколко лица са били в непосредствена близост до двамата пострадали, когато са им причинени прободните наранявания, и след като и друг участник в „мелето“ е разполагал с нож, отговарящ на характеристиките, посочени от вещите лица, съдът е следвало да положи дължимите процесуални усилия за изключване на различните възможности, а те не се свеждат единствено до споменатата в мотивите хипотеза за самонараняване. Незадоволителен е анализът на изводите на лицево-идентификационната и техническата експертизи. В мотивите са изброени въпросите, на които вещите лица не са могли да дадат отговор, но не са обсъдени надлежно изяснените обстоятелства. Липсват съображения по сериозното възражение на защитниците за разликата в заключенията за дрехите на евентуалния извършител. Техническата експертиза дава описание на облеклото на единствените две лица, заснети да пристигат в заведението секунди преди деянията. Този от тях, който вади предмет от десния си джоб, според вещото лице е облечен със спортен екип и суичер, а другият с анцуг с бели ивици. Лицево-идентификационната експертиза съдържа описание на лицето, което единствено сред удрящите Д., държи предмет в ръката си. То е облечено с къси панталони и тениска с къс ръкав. Според възприетата фактическа обстановка, извършителят на опита за убийство е влязъл отвън непосредствено преди сбиването. Противоречието засяга обстоятелство с пряко значение за изясняване на авторството на деянието и съдът е бил длъжен да го отстрани. Неубедителни са мотивите, с които обясненията на подсъдимия и показанията на брат му и св.И. Д. са отхвърлени като недостоверни. Като причина се сочи несъответствието им с показанията на двамата пострадали. Тази аргументация е крайно недостатъчна. Установени са влошени отношения, както поради инцидент в миналото на бензиностанция „О.“, така и заради конфликта от инкриминираната вечер. Прието е също, че пострадалите не пресъздават напълно добросъвестно събитията, тъй като отричат Д. да е държал нож и да е правил заплашителни жестове към Г. М., а И. да е хвърлил чаша в заведението, както и че се наложило охранителите да ги отстранят. При това положение въззивната инстанция е следвало да подходи критично и да съпостави показанията на пострадалите и обясненията на подсъдимия с други доказателствени източници. Било е възможно да провери по експертен път показанията на Д. И. за механизма на причиняване на уврежданията му. Съдържащото се в мотивите позоваване на показанията на Ш., Н. и Й. е формално и неточно. И. Ш. не е бил на мястото на сбиването, не е възприел ударите с нож, а е чул, че извършител е Ю. М. от колегата си, за когото също не е установено да е очевидец. Според Х. Й., когато разговарял с Д. И. след случилото се, той не знаел кой го е намушкал. В същия смисъл са и показанията на св.Г. М., игнорирани от съда. Единствено И. Н. от споменатите свидетели е заявил, че К. Д. посочил Ю. М. за извършител, но той също няма лични възприятия. По изложените съображения касационната инстанция намери, че като не е положил дължимите усилия за изчерпателно изясняване и оценка на релевантните факти, Софийски апелативен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което постановената присъда следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав от стадия на съдебно заседание на въззивната инстанция. Оплакванията за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието биха могли да се обсъждат едва след законосъобразно изясняване на фактическата обстановка, и не подлежат на разглеждане с настоящото решение. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Отменя присъда № 14 от 20.05.2021г., постановена по ВНОХД № 357/21г. на Софийски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.