Р Е Ш Е Н И Е

№ 147

София, 31.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
търговско дело № 50178 от 2016 година по описа на Първо ТО на ВКС, разпределено на Първо ГО на ВКС в изпълнение на заповед №839/18.05.2016г. на председателя на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Кюстендил срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, 6 състав, постановено на 23.07.2015г. по в.т.д.№2507/2014г., с което първоинстанционното решение е отменено в осъдителната му част за сумата 49240лв., платена на отпаднало основание и законната лихва върху нея от 06.04.2012г. и в частта за разноските и вместо това е отхвърлен искът, предявен от Община Кюстендил солидарно срещу „ВиР Инженеринг“ООД и „Проджект Партнерс“ООД до размер на сумата 49240лв., представляваща част от авансово плащане по договор № ........../09.09.2009г. и законната лихва върху нея от предявяване на иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД до окончателното й плащане, като в останалата част, с която предявеният иск е отхвърлен до пълния претендиран размер от 132000лв. решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът „Проджект Партнерс“ ЕООД е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която частично е оставено в сила решението на първоинстанционния съд.
Касаторът Община Кюстендил поддържа, че в обжалваната от него част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че процесният договор е такъв с продължително изпълнение и поради това развалянето му няма обратно действие, както и че извършеното по договора авансово плащане е платено на валидна облигационна връзка. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявеният по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД иск бъде уважен.
В подадената от „Проджект Партнерс“ ЕООД насрещна касационна жалба се поддържа, че в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Община Кюстендил сумата от 10000лв. неустойка по договор № ........../09.09.2009г. въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил основното му възражение и оплакване във въззивната жалба за наличието на забава на кредитора и следващите от тази забава последици, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон /чл.85 и чл.86 ЗЗД/. Моли в тази част постановеното от въззивния съд решение да бъде отменено и вместо това предявеният от Община Кюстендил по реда на чл.92 ЗЗД иск бъде изцяло отхвърлен.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК „Проджект Партнерс“ ЕООД оспорва подадената от Община Кюстендил касационна жалба, като счита същата за неоснователна по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.3 ГПК Община Кюстендил оспорва подадената от „Проджект Партнерс“ ЕООД насрещна касационна жалба, като счита същата за неоснователна по изложените в отговора съображения.
И двете спорещи страни претендират присъждане на направените по делото разноски, като процесуалният представител на Община Кюстендил счита претендираните от „Проджект Партнерс“ ЕООД разноски за прекомерни.
С определение №111/16.05.2019г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата 49240лв. е отхвърлен предявеният от Община Кюстендил иск за солидарното осъждане на „ВиР Инженеринг“ООД и „Проджект Партнерс“ООД на основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 49240лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба /06.04.2012г./ до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от Община Кюстендил срещу „ВиР Инженеринг“ООД и „Проджект Партнерс“ООД по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 132000лв. по подадената от Община Кюстендил касационна жалба, по въпроса с продължително изпълнение ли е процесният договор за консултантски услуги с предмет изработване на прединвестиционно проучване, анализ разходи-ползи, работен проект и др., чиято цел е подготовката на инвестиционен проект за кандидатстване за финансиране в определените по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ дейности и срокове. Със същото определение касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което „ВиР Инженеринг“ООД и „Проджект Партнерс“ООД са осъдени да заплатят на Община Кюстендил на основание чл.92, ал.1 ЗЗД солидарно сумата от 10000лв. – неустойка по договор № Д.........../09.09.2009г. по подадената от „Проджект Партнерс“ЕООД насрещна касационна жалба по въпроса за задължението на въззивния съд да разгледа всички релевантни за спора доводи и възражения на ответника.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
Община Кюстендил е предявила срещу „ВиР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД и „ПРОДЖЕКТ ПАРТНЕРС“ ООД иск за заплащане на сумата от 132 240лв. като дължима на отпаднало основание, както и сумата от 275 500лв. договорна неустойка с твърдението, че с ответниците е имала сключен договор за консултантски услуги за изготвяне на инвестиционен проект за пречиствателна станция и канализация за отпадни води в [населено място] по проект рег.№58-131-92-92-Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г“ и в изпълнение на задължението си е превела авансово по банков път сумата от 132 240лв., представляваща 20% от общата цена на договора. Поддържа, че крайната цел на договора е била изготвянето и получаването на инвестиционен проект за „Изграждане на канализация и ПСОВ в [населено място], [община]“ с оглед кандидатстване по проект за финансиране по оперативната програма, но тъй като изпълнителят не изпълнил в уговорените срокове задълженията си по договора, общината е изпуснала срока да кандидатства в качеството си на бенефициент за безвъзмездната финансова помощ по оперативната програма. Твърди, че е налице пълно неизпълнение на договора, поради което прави изявление за неговото разваляне, с оглед на което претендира връщане на авансово преведената сума, както и договорената неустойка.
В отговора на исковата молба, подаден от „В и Р ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД и „ПРОДЖЕКТ ПАРТНЕРС“ ООД, се поддържа, че за общината не е възникнало правото да развали договора, тъй като е неизправна страна по него, както и че искът за разваляне е подаден след изтичането на предвидения в чл.265, ал.3 ЗЗД шестмесечен срок. Поддържат също така, че доколкото се касае за договор с продължително действие, то съгласно чл.88 ЗЗД развалянето няма обратно действие и даденото не подлежи на връщане. Поддържат също така, че по договора са извършени и приети от възложителя работи на обща стойност 434 400лв. Претенцията за неустойка оспорват като погасена по давност по отношение на увеличения размер на същата при условията на чл.214 ГПК.
От фактическа страна в обжалваното решение е прието, че между страните е сключен договор за консултантски услуги за изготвяне на инвестиционен проект за пречиствателна станция във връзка с договор за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ с краен срок 12.07.2010г., като процесният договор е с продължително изпълнение – възложените дейности се извършват по график и се заплащат поетапно, като са договорени авансово, междинни и окончателно плащане. Прието е, че с този договор изпълнителят се е задължил да изготвя и представя на възложителя доклади за изпълнението на договора – встъпителен, тримесечен и окончателен, като съдържанието им следва да бъде съобразено с форматите за докладване по оперативната програма за финансиране /чл.12 от договора/. Взето е предвид, че сроковете в клаузата на чл.12 от договора не са съобразени с крайния срок за изпълнение – 70 календарни дни от сключването на договора съгласно чл.4, както и че на 19.10.2009г. изпълнителят е депозирал със забава встъпителния доклад и приложения към него вариант I от инвестиционното проучване е одобрен от възложителя, което се установява от писмо от 18.12.2009г. на Община Кюстендил. Прието е, че с вносна бележка от същата дата възложителят е превел по сметка на изпълнителя авансово дължимата част от възнаграждението /132 240лв./, като извършеното със забава плащане е прието от изпълнителите и не е в причинна връзка с последващите отклонения от сроковете в предложения от тях график. Взето е предвид, че извършените работи до лятото на 2010г. и междинните доклади на изпълнителя не са приети по предвидения в договора ред и едва тогава общината е възразила, че е невъзможно да спази срока по договора за финансиране и в този срок да представи годни за приемане проекти, консултирани от ответниците по предявените искове, като ответниците не са представили доказателства, че предложеното от тях изпълнение е годно за използване по предназначението му.
Прието е, че в договора е уговорена неустойка при неспазване на срока за изпълнение в размер на 1% от цената му за всеки просрочен ден, но не повече от 50% от цената на договора /чл.21/, като допуснатата по вина на изпълнителя забава от изтичане на срока за изпълнение /70 календарни дни от сключването му/ до развалянето му по реда на чл.262, ал.2 ЗЗД вр. чл.87, ал.2 ЗЗД /с връчване на преписа от исковата молба/ превишава 50 дни.
Прието е, че процесният договор съдържа елементи на изработка и на договор за услуги, поради което са приложими правилата на чл.258 и сл. ЗЗД, но субсидиарно за неуредени от ЗОП хипотези /съгласно чл.45 ЗОП/.
Прието е също така, че договорът е с продължително изпълнение, поради което развалянето му няма обратно действие /съгласно чл.88, ал.1, изречение първо ЗЗД/. С оглед на това е прието, че извършеното на 18.12.2009г. авансово плащане е извършено в изпълнение на валидна облигационна връзка и не подлежи на връщане на заявеното основание /чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД/.
Взето е предвид, че е уговорен срок от 70 календарни дни за изпълнението на консултантските услуги, предмет на договора, които включват консултации и техническа помощ за изготвяне на инвестиционния проект за пречиствателна станция и канализация за отпадни води в [населено място], като възложените консултации, инвестиционни проучвания, финансово-икономически анализи за бъдещ инвестиционен проект по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ изискват време за проучвания и избор на оптимален вариант за реализация на инвестиционното намерение.
Взето е предвид също така, че приетият от общината встъпителен доклад съдържа план-график, а клаузата на чл.12 от договора предвижда отчитане на изпълнението с тримесечни доклади с хронологично описание на извършените дейности, като изпълнението се приема съгласно чл.13, ал.1 от договора, с приемане на съответния доклад, придружен с разходо-оправдателни документи от нарочно създадено звено за управление на проекта към общината.
Прието е, че от събраните по делото доказателства е установено забавено изпълнение на ответниците за периода от изтичане на крайния срок за изпълнение по чл.4 до връчването на преписите от исковата молба /22.05.2012г./, от който момент е произвело действие изявлението за разваляне на договора.
Прието е, че изпълнителите не са предупредили своевременно възложителя за невъзможността за спазване на сроковете по оперативната програма, задължителните доклади не са приети и ответниците не са ангажирали доказателства, че същите са съобразени с формата и сроковете за докладване по техническа помощ и подготовка на инвестиционния проект по приоритетната оперативна програма. Взето е предвид, че първите уведомления с искане за съдействие и невъзможност за спазване на договорените срокове и то по независещи от ответниците причини, са от 10.12.2009г., че следващото авансово плащане е извършено в нарушение на срока по чл.3, ал.2, буква „а“ на договора /след изтичане на 40 дневния срок от подписването му и изготвяне на междинни доклади, които не са приети/, че част от отчетената и неприета дейност следва прекратяването на договора за безвъзмездна финансова помощ, с който е обвързан процесният договор. С оглед на това е прието, че забавянето е в пряка причинна връзка с виновното поведение на изпълнителите, поради което претенцията за заплащане на неустойка е основателна за сумата от 10000лв.
По въпроса с продължително изпълнение ли е процесният договор за консултантски услуги с предмет изработване на прединвестиционно проучване, анализ разходи-ползи, работен проект и др., чиято цел е подготовката на инвестиционен проект за кандидатстване за финансиране в определените по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ дейности и срокове настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема следното:
Задължения с продължително изпълнение са тези, при които длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време да извършва или да не извършва определени еднакви по същество действия – продължително да прави или да не прави нещо. Договорите за изработване на проекти по оперативни програми, финансирани от Европейския съюз, според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС по същността си представляват договори за извършване на консултантски услуги срещу възнаграждение като разновидност на договора за изработка /решение №7/03.06.2009г. по т.д.№767/2008г. на Второ ТО на ВКС; решение №5/15.03.2010г. по т.д.№390/2009г. на Първо ТО на ВКС; решение №12/31.05.2013г. по т.д.№239/2012г. на Първо ТО на ВКС/ и доколкото договорът за консултантски услуги не е изрично предвиден в закона, правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор /решение №12/13.05.2013г. по т.д.№239/2012г. на Първо ТО на ВКС/. Договорът за предоставяне на определен вид услуги може да бъде определен като такъв за продължително или периодично изпълнение само ако изпълнителят е поел задължението да извършва една и съща по вид дейност през целия срок на договора /например охранителна дейност – решение №221/22.02.2012г. по т.д.№1161/2010г. на Второ ТО на ВКС/. В настоящия случай обаче нито една от страните по процесния договор не е поела задължение за извършване на подобни престации - изпълнителят е поел задължение да консултира възложителя за изготвяне на инвестиционен проект за пречиствателна станция и канализация за отпадни води на [населено място], т.е. да изготви необходимата за това документация, при договорени три етапа на изпълнението със задължения за изпълнителя да извършва определени дейности, различни за всеки един от етапите, удостоверявайки изпълнението с встъпителен доклад, тримесечни доклади и окончателен доклад за изпълнението на договора. Поето е следователно задължение за подготовка на инвестиционен проект, което следва да бъде изпълнено на етапи с оглед естеството на дейността по изработването му, както и с оглед договореното от страните заплащане на дължимото възнаграждение на части. Възложителят е поел задължението да заплати стойността на изработеното като плати авансово 20% от уговорената цена, да извършва междинни плащания до 60% от уговорената цена и окончателно плащане след приемане на изпълнението и на последния етап. Уговарянето на разсрочено плащане и на график за извършване на работата само по себе си не е достатъчно да се приеме, че договорът е с продължително или периодично изпълнение. Изпълнителят е поел задължение да извършва различни по естеството си дейности в различните етапи, а не задължение за непрекъснато извършване на една и съща дейност за целия срок на договора, разделен на етапи.
Неправилно в обжалваното решение е прието, че процесният договор е с продължително изпълнение и доколкото развалянето му няма обратно действие цялата авансово платена сума от 132 240лв. не подлежи на връщане.
В случая, за да се извърши преценка подлежи ли на връщане цялата авансово платена сума, следва да се вземе предвид естеството на дейностите, които изпълнителят е следвало да извърши на всеки един от етапите от изпълнението, както и обстоятелството дали, според уговореното, част от извършеното не е било прието от общината, и възможно ли е по правилата на договора за изработка /чл.258 и сл.ЗЗД/ изпълнителят да задържи авансово платеното като възнаграждение за приетата част, ако невъзможността дейностите, предвидени за следващите етапи да бъдат изпълнени се дължи на поведението и на двете страни, с оглед на което изпълнението е станало невъзможно по друга причина. Следва да се прецени по каква причина вече не съществува възникналата между страните със сключването на договора облигационна връзка.
По делото е установено по категоричен начин, че възложителят е приел встъпителния доклад с прединвестиционните проучвания. В доклада е посочен работен план-график за дейностите по изпълнение на договора по седмици, като е посочен и проблемът с уточняване на площадката за пречиствателната станция и с писмо е отправено запитване до възложителя относно терена, предвиден за това. С писмо от 10.12.2009г. общината е уведомила изпълнителя, че има проблем с избора на терена за пречиствателната станция, като в постъпилия на 23.12.2009г. в деловодството на общината тримесечен доклад от изпълнителя като единствен проблем за изработването на окончателния инвестиционен проект е изтъкнат този с избора на площадка за пречиствателна станция, тъй като посоченият такъв се оказва неподходящ. Действително съгласно чл.9, т.2 от Наредба №4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, изпълнителят е имал задължението да проучи и предложи на възложителя подходящи площадки за строителство, т.е. негово е било задължението да посочи подходящ терен. В случая обаче след уточняването на терена се установява, че не съществува възможност административната процедура по промяна предназначението на терена, чието извършване е изцяло в правомощията на общината-възложител, да бъде осъществена в срокове, достатъчни за спазването на уговорения краен срок за изпълнение на договора, който пък е обвързан от необходимостта да бъде спазен срокът за кандидатстване по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“. С оглед предвидените в ЗУТ правила не може да се приеме, че промяната в предназначението на терена е сред задълженията на изпълнителя по договора, поради което отговорността за последващата невъзможност за изпълнение не може да му се вмени във вина /в този смисъл и решение №199/09.01.2014г. по т.д.№500/2012г. на Първо ТО на ВКС/, което е и изрично посочено в писмо №47-00-14/10.12.2009г. на кмета на Община Кюстендил – посочено е, че във връзка с разпоредбите на чл.12, ал.2 и на основание чл.124, ал.3 ЗУТ служебно е изготвен ПУП с цел промяна предназначението на земеделска земя в ПСОВ, като се провеждат изискващите се от закона процедури съгласно чл.128, ал.6 ЗУТ по съгласуване на изготвения ПУП със специализираните контролни органи, експлоатационни дружества и други териториални администрации, след което ще бъдат проведени и изискващите се процедури съгласно ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. Изрично е посочено също така, че са налице обективни обстоятелства, независещи от изпълнителя и неводещи до негова забава във връзка с клаузите на чл.17 и чл.18 от договора. И доколкото необходимостта от спазване на тези кратки срокове е била известна и на двете страни още при сключването на договора и уточняването на терена е следвало да се извърши съвместно от двете страни с оглед ограничените възможности за това на територията на общината, следва да се приеме, че невъзможността и работата по останалите етапи от договора да бъде извършена в уговорените срокове е по причина поведението и на двете спорещи страни, както и на обективно съществуващи пречки. С оглед на това и доколкото работата по първия етап /встъпителен доклад с прединвестиционни проучвания/ е изпълнена добросъвестно и приета от възложителя, следва да се приеме, че възложителят дължи уговорената за този етап от изпълнението на договора цена в размер на 83000лв. Изпълнителят следва да бъде осъден да върне само разликата между това дължимо възнаграждение и авансово преведената сума, тъй като останалите дейности, макар и частично да са били изпълнени, не са били приети от възложителя. Налице е едностранно изявление от страна на възложителя, обективиращо отказ от по-нататъшното изпълнение на договора, изпълнението по който вече е било започнало, като изпълнителят своевременно е уведомил възложителя за възникналите затруднения и пречки за изпълнението и постигането на крайната цел на договора.
Неправилен е и изводът на въззивния съд, че изпълнителят дължи неустойка за забава в размер на 10000лв.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил доводите на „Проджект Партнерс“ ЕООД, че общината не е оказала необходимото съдействие за изпълнение на задълженията на дружествата – изпълнители, т.е. че е налице и забава на кредитора.
Както беше посочено по-горе, и двете спорещи страни носят отговорност за невъзможността крайният срок за извършване на договорените дейности да бъде спазен. А доколкото поради тази причина цялостното изпълнение на договора след 12.07.2010г. е било вече невъзможно /на тази дата е изтекъл крайният срок за подаване на документи за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“/, то следва да се приеме, че именно поради тази причина договорът е бил прекратен – както е посочено в писмо №08-00-5259/15.11.2010г. на министъра на околната среда и водите, финансирането по ОПОС се оттегля от финансирането, тъй като срокът за изпълнение на проекта е изтекъл към 12 юли 2010г.
Дори да се приеме, че договорът е прекратен поради забавеното изпълнение от страна на изпълнителя, то и в този случай изводът на въззивния съд за основателността на предявения по реда на чл.92, ал.1 ЗЗД иск е неправилен.
По въпроса дължи ли се неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, в ТР №7/13.11.2014г. по тълк.д.№7/2013г. ОСГТК на ВКС прие, че не се дължи неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
Същото разрешение според настоящия състав на Първо ГО на ВКС, следва да намери приложение и в хипотеза, при която договорът е развален поради невъзможност за изпълнение, вина за което имат и двете страни.
В случая, както беше посочено по-горе, договорът не е за продължително или периодично изпълнение, като неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението му поради разваляне в същия не е уговорена. В чл.21, ал.1 от договора е постигнато съгласие единствено за заплащане на неустойка поради забавено изпълнение, която би била дължима, ако поетите от изпълнителя задължения са изпълнени, макар и след уговорения срок, и това изпълнение е било прието от възложителя.
По така изложените съображения следва да се приеме, че по реда на чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от Община Кюстендил срещу „Проджект Партнерс“ ЕООД и „ВиР Инженеринг“ ООД по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД иск е отхвърлен за сумата от 49240лв. и вместо това за тази сума искът бъде уважен, както и в частта, с която „Проджект Партнерс“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Кюстендил на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 10000лв. и вместо това така предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В частта, с която предявеният от Община Кюстендил срещу „Проджект Партнерс“ ЕООД и „ВиР Инженеринг“ ООД по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 132000лв. обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на Община Кюстендил следва да бъде присъдена сумата от 2045.99лв., представляваща разноски за всички инстанции, включително и възнаграждение за осъществяваната защита от юрисконсулт, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
В полза на „Проджект Партнерс“ ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 6489.15лв., представляваща направените по делото разноски /заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение/ за всички инстанции. Възражението на процесуалния представител на Община Кюстендил за прекомерност на направените от дружеството разноски следва да се приеме за неоснователно – същото съответства на установените в чл.7 и чл.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение стандарти. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от тази наредба при интерес от 100000лв. до 1 000 000лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 3530лв. плюс 2% за горницата над 100000лв. или в настоящия случай при предявен иск с цена 132000лв. – 4170лв. По предявения иск за присъждане на неустойка с цена към настоящия момент от 10000лв. съгласно чл.7, ал.2, т.3 от наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 830лв. Освен това чл.9 от наредбата предвижда, че за изготвяне на касационна жалба /в случая насрещна/, както и за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл.7, но не по-малко от 600лв. за касационна жалба и 500лв. за отговор или в настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение без явяване в открито съдебно заседание по подадената насрещна касационна жалба възлиза на 600лв., а за отговора на подадената от Община Кюстендил касационна жалба – на 3127.75лв. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че дружеството е било представлявано от адвокат и е представило доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение както за първоинстанционното, така и за въззивното и касационно производство, включително с явяване в открито съдебно заседание, както и значителната фактическа и правна сложност на делото.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №1724, постановено от Софийския апелативен съд на 29.07.2015г. по в.т.д.№2507/2014г. в частта, с която предявеният от Община Кюстендил по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД срещу „ВиР Инженеринг“ ООД и „Проджект Партнерс“ ЕООД иск е отхвърлен за сумата от 49240лв., както и в частта, с която „Продежкт Партнерс“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Кюстендил на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 10000лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Проджект Партнерс“ ЕООД и „ВиР Инженеринг“ ООД на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да заплатят на Община Кюстендил сумата 49240лв. /четиридесет и девет хиляди двеста и четиридесет лева/, представляваща платено на отпаднало основание възнаграждение по договор № ........./09.09.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /06.04.2012г./ до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Кюстендил срещу „Проджект Партнерс“ ЕООД по реда на чл.92, ал.1 ЗЗД иск за заплащане на сумата от 10000лв. /десет хиляди лева/, претендирана като неустойка за забава по договор ............/09.09.2009г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение №1724, постановено от Софийския апелативен съд на 29.07.2015г. по в.т.д.№2507/2014г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от Община Кюстендил по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД срещу „Проджект Партнерс“ ЕООД и „ВиР Инженеринг“ ООД иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 132000лв.
ОСЪЖДА „Проджект Партнерс“ ЕООД да заплати на Община Кюстендил сумата 2045.99лв. /две хиляди и четиридесет и пет лева и 99ст./, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Кюстендил да заплати на „ПРоджект Партнерс“ ЕООД сумата от 6489.15лв. /шест хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и 15ст./, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове: