Р Е Ш Е Н И Е № 238 София, 15 май 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 705/2012 година. На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 987/2010 год. на РС-Дупница, отмяна на постановената по него присъда и на решение от 03.10.2011 год. по внохд № 298/2011 год. на ОС-Кюстендил, с което тя е потвърдена и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В искането се твърди, че са налице основанията за отмяна на въззивния съдебен акт по реда на възобновяването, тъй като съдът е допуснал нарушения по чл.чл. 12, 13, 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, с които са накърнени правата на прокуратурата като страна в процеса във функциите да поддържа обвинението за престъпления от общ характер и да иска реализиране наказателната отговорност на наказателноотговорните лица. В резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения, съдът е изградил неправилно вътрешното си убеждение и е нарушил закона като е потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Оправданият Н. Д. В., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 43 от 11.04.2011 год. по нохд № 987/2010 год. на РС-Дупница подсъдимият Н. Д. В. е признат за невиновен в това, че на 14.02.2010 год. около 02.30 часа на път № 107-08 (разклона за [населено място] и [населено място], обл. Кюстендил) е управлявал МПС-л.а. „Пежо-306” с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2%о, а именно-2,20%о, установено по надлежния ред (с техническо средство „Алкомер-931” сер. № 0249519-съгласно чл. 6, пр. 2 от Наредба № 30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на МПС), поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С решение от 03.10.2011 год. по внохд № 298/2011 год. на ОС-Кюстендил присъдата е потвърдена. Искането за отмяна на атакуваното решение и възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо- спазен е шестмесечният срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, но по същество е неоснователно. От проверката на данните по делото не намират подкрепа твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници, или такива, които да са ограничили правото на прокуратурата като страна в процеса. Въззивният акт не страда от процесуалните нарушения посочени в искането за възобновяване на наказателното дело. В него се съдържат достатъчни по обем мотиви, които разкриват вътрешното убеждение на втория решаващ по фактите съд. Правилно съдилищата са стигнали до извода, че в случая, разпоредбата на чл. 6 от Наредбата не може да намери приложение относно установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия и да обоснове отговорността му като водач на МПС по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради следните съображения: На първо място, съгласно чл. 2, ал. 1 от цитираната Наредба № 30, когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, какъвто е настоящият случай, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. На следващо място, съгласно цитираната наредба, хипотезите за отказ от страна на проверяваното лице по чл. 6 са две: когато непосредствено след съставянето на акта, нарушителят откаже да получи талон за медицинско изследване и по чл. 11, ал. 4 - когато лицето, заведено от контролния орган или по своя инициатива вече е в медицинското заведение, откаже да бъде изследвано чрез вземане на кръв. В първата хипотеза, това се удостоверява от контролния орган с подпис на един свидетел, а във втората се отразява писмено от лекаря върху протокола за медицинско изследване. В конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези. От фактическа страна съдебните инстанции са приели за недоказани обстоятелствата на обвинението, съгласно внесения срещу Н. Д. В. обвинителен акт, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, че на 14.02.2010 год. около 02.30 часа на път № 107-08/разклона за [населено място] и [населено място], обл. Кюстендил/ е управлявал МПС-л.а. „Пежо-306” с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2%о, а именно-2,20%о, установено по надлежния ред-с техническо средство „Алкомер-931”-съгласно чл. 6, пр. 2 от Наредба № 30. Величината на инкриминираното алкохолно съдържание в кръвта на В. над 1,2 промила, а именно-2,20%о, е била констатирана от служители на РПУ-гр. Р., посредством употребата на техническо средство „Алкомер-931”, което е отразено в акт за констатирано административно нарушение № 932276/14.02.2010 год./АУАН/, който резултат той оспорил с твърдението, че не е употребил алкохол.На В. е бил издаден талон за изпращане за медицинско изследване, на гърба на който той саморъчно написал отказа си да даде кръвна проба за изследване в ЦСМЛ-Р.. Независимо от изявлението си, в определения с талона срок-04.00 часа, В. се явил в съответното болнично заведение, където му била взета за изследване кръвна проба, изследването, на която не доказала наличие на етилов алкохол в нея. Противоречията в резултатите от изследването на химическата експертиза с първоначалната проверка на В. с техническото средство „Алкомер” наложило органът на дознанието да назначи графическа експертиза, която дала заключение, че подписът положен в графа „Освидетелстван” в протокола за медицинската експертиза на л. 32 от досъдебното производство е идентичен с подписа на Ветин и съдебномедицинска експертиза/л. 42 от досъдебното производство/, която след изследване на представената й кръвна проба по газхроматографския метод отново дала заключение, че в нея не се установява наличие на алкохол и второ, че в кръвта се съдържа антиген А, който има в кръвните групи А и АВ. Поредно назначената колективна съдебномедицинска експертиза/л. 47 от дознанието/ установила, че предоставената й за изследване кръвна проба/етикетирана на името на Н. Д. В./ и взета от него на 17.06.2010 год. по реда на чл. 146, ал. 3 от НПК е кръвна група „О”, Rh/+/, т.е. тази кръвна проба не съответства по кръвногрупова принадлежност на пробата предмет на изследване на експертизата, приложена на л. 42 от дознанието и двете не могат да принадлежат на едно и също лице. Тези изводи приети от съдилищата се основават, както на събраните гласни, така и на писмените доказателства/ талон на л. 11, протокол за медицинска експертиза за употребата на алкохол или друго упойващо вещество/приложение 2/ от 14.02.2010 год. -л. 33 и протокол за химическа експертиза-л. 32 от досъдебното производство и другите посочени по-горе документи/, приобщени към доказателствената съвкупност, по реда на чл. 283 НПК в съдебната фаза. Законосъобразни са изводите на съдилищата, че подмяната на кръвната проба би могла да обоснове наказателно преследване, но за деяние, което осъществява друг състав на престъпление, но сам по себе си този факт не сочи съпричастност на В. към такова деяние, а още повече, че съставомерна по чл. 343б от НК концентрацията на алкохол в кръвта му, установена по надлежния ред. Изложените съображения на двете решаващи по фактите съдилища се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав. Обстоятелството, че показалата отрицателен резултат проба за употреба на алкохол не е на В., а е подменена/неясно от кого/, се подкрепя от доказателствата по делото. Фактът, че не е спазен надлежният начин на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му-така, както изисква нормата на чл. 343б, ал. 1 НК, обаче, не компрометира установеното, че той се е явил своевременно в лечебното заведение и е ползвал правната възможност да опровергае резултата от констатацията в АУАН като е дал кръв за изследване. Поради това, доводите за процесуални нарушения свързани с реализиране правото на обвинението относно установяване концентрацията на алкохол в кръвта на оправдания, не се подкрепят от доказателствата по делото. Неоснователно е и възражението в искането на Прокуратурата за неправилно приложение на закона с оправдаването на В. по обвинението по чл.343б, ал. 1 от НК, тъй като изводите на съдилищата се обосновават с надлежно събрани и проверени доказателствени средства. Ето защо, не са налице визираните в искането основания за възобновяване на наказателното дело и поради това, като неоснователно, то следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 426 и с аргумент за обратното по чл. 425 ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 987/2010 год. на РС-Дупница, отмяна на постановената по него присъда и на решение от 03.10.2011 год. по внохд № 298/2011 год. на ОС-Кюстендил, с което тя е потвърдена. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: