Р Е Ш Е Н И Е №473 София, 09.12.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 285 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Д. И. Т., Х. К. Г., С. Т. Н., Е. Я. Л. и Т. Я. Н. и на [община] против решение № V-77 от 31.07.2009 г., постановено по гр.д. № 848 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено решение № 1689 от 22.08.2008 г. по гр.д. № 3061/2002 г. на Районен съд-Бургас и е постановено друго за: признаване за установено по отношение на Република България, [община], Д. И. Т., Х. К. Г., Т. И. Т., С. К. С., Е. С. З., С. Т. Н., Е. Я. Л. и Т. Я. Н., че [фирма],[населено място] е собственик на реално обособени обекти – кафе-клуб с площ от 461.35 кв.м., намиращ се на първи етаж и дискотека „К.” с площ от 766.80 кв.м., намираща се на втори етаж от пететажна административна сграда – „П. д.”, находяща се в[населено място], [улица], построена в бивш имот І и ІІ в кв.246 по плана на[населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж; отхвърляне на предявения от Д. И. Т., Х. К. Г., С. Т. Н., Е. Я. Л. и Т. Я. Н. против Е. С. З., Т. И. Т., С. К. С., [община], Република България и [фирма],[населено място] иск за делба на описаните по-горе обекти; допускане на съдебна делба на пететажна административна сграда – „П. д.”, находяща се в[населено място], [улица], построена в бивш имот І и ІІ в кв.246 по плана на[населено място], без находящите се в нея кафе-клуб на първи етаж с площ от 461.33 кв.м. и дискотека „К." на втори етаж с площ от 766.80 кв.м. между съделителите и при права в съсобствеността: С. Т.Н., Е. Я. Л. и Т. Я. Н. – общо 3.8 % ид.ч., Х. К. Г. – 1.9 % ид.ч., С. К. С. – 1.9 % ид.ч., Д. И. Т. – 1.9 % ид.ч., Т. И. Т.- 1.9 % ид.ч., Е. С. З. – 0.063 % ид.ч. и Република България – 88.53 % ид.ч.; отхвърляне на предявения от Д. И. Т., Х. К. Г., С. Т. Н., Е. Я. Л. и Т. Я. Н. против [община] иск за делба на пететажна административна сграда – „П. д.”, находяща се в[населено място], [улица], построена в бивш имот І и ІІ в кв.246 по плана на[населено място], без находящите се в нея кафе-клуб на първи етаж с площ от 461.33 кв.м. и дискотека „К.” на втори етаж с площ от 766.80 кв.м. Касаторите атакуват въззивното решение в частта, с която е уважен предявения от [фирма],[населено място] инцидентен установителен иск, отхвърлен е иска за делба по отношение на [община], както и по отношение на кафе-клуб на първи етаж с площ от 461.33 кв.м. и дискотека „К.” на втори етаж с площ от 766.80 кв.м. Ищците Д. И. Т., Х. К. Г., С. Т. Н., Е. Я. Л. навеждат касационните основания противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът [община] навежда довод за недопустимост на решението по инцидентния установителен иск на [фирма],[населено място] и касационните основания нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците по касационните жалби [фирма],[населено място], С. К. С., Т. И. Т., Е. С. З. и Република България не са изразили становище по основателността на същите. С определение № 609 от 11.06.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Д. И. Т., Х. К. Г., С. Т. Н., Е. Я. Л. и Т. Я. Н. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед въпроса обвързва ли административното решение, с което е признато правото на възстановяване със съсобственост върху пететажната сграда при определените права съгласно чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ, държавата относно размера на възстановените права от сградата, както и по касационната жалба на [община], на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК с оглед въпроса за начина по който следва да се индивидуализират делбените имоти, ако предмет на делбата, респективно оспорване наличието на съсобственост, са част от самостоятелните обекти, предмет на правото на собственост. Първият въпрос е свързан с извода на въззивния съд, че въпреки, че съделителите-физически лица се легитимират като съсобственици въз основа на чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ, като им е признато правото на обезщетение в съсобственост върху цялата административна сграда /П. д./, застроена на 1333.44 кв.м. на различни нива /основно тяло на 5 етажа, зали на 4 етажа и киносалон на 1 етаж/, то държавата валидно се е разпоредила с два от обектите в сградата в полза на търговско дружество и тези обекти са изключени от съсобствеността. Производството по определяне на обезщетение за отчужден недвижим имот по реда на ЗОСОИ се инициира от претендиращото обезщетение лице и се развива между него и съответния държавен орган, на когото по закон е възложено определяне на обезщетението. Правата в съсобствеността възникват по силата на решението на органа по чл.6, ал.1 ЗОСОИ. Дори да се приеме, че държавата е обвързана от административното решение относно размера на признатото право на обезщетение в съсобственост, то това означава само, че държавата не може да оспорва размера на удостоверените с административното решение права. Това обаче не препятства правото на трети лица, които не са страни в административното производство по ЗОСОИ да оспорят принадлежността на правото на собственост към момента на решението на органа по чл.6, ал.1 ЗОСОИ върху имуществото, с което е извършено обезщетението. Ако към този момент това имущество или част от него са собственост на трето лице, то върху него не са възникнали права за иницииралите производството за обезщетяване по ЗОСОИ. В производството по допускане на делбата съдът преценява налице ли е съсобственост върху делбеното имущество, включително може да осъществи косвен съдебен контрол върху административния акт на органа по чл.6, ал.1 ЗОСОИ в рамките на наведените от оспорващата страна доводи, но не може да преизчислява удостоверения с решението на органа по чл.6, ал.1 ЗОСОИ размер на правата в съсобствеността, ако приеме, че същото е породило действие само за част от имуществото, с което е осъществено обезщетяването /в какъвто смисъл е тезата на касаторите-ищци по поставения въпрос/. Вторият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е свързан с начина по който следва да се индивидуализират делбените имоти, ако предмет на делбата, респективно оспорване наличието на съсобственост, са част от самостоятелните обекти, предмет на правото на собственост. По делото е предявен инцидентен установителен иск за установяване, че два от обектите в сградата са индивидуална собственост на единия от съделителите, като в исковата молба имотите са индивидуализирани съобразно данните по един от документите, удостоверяващи собствеността /акт за частна държавна собственост от 2001 г./ с посочени административен адрес, застроена площ и граници и при тази индивидуализация се е произнесъл съда. В решение № 1303 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 5260/2007 г., ВКС, І г.о. е прието, че делбените имоти следва освен с площ, местонахождение и граници, да бъдат индивидуализирани и с индивидуални идентификационни номера. По противоречиво разрешавания правен въпрос за начина по който следва да се индивидуализират делбените имоти, ако предмет на делбата, респективно оспорване наличието на съсобственост, са част от самостоятелните обекти, предмет на правото на собственост, правилна е практиката по решение № 1303 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 5260/2007 г., ВКС, І г.о. по следните съображения: Съдебната делба е регламентирано в закона производство, чрез което по предвидените способи се прекратява състоянието на съществуваща съсобственост върху вещни права. За да се постигне целта на производството следва вещта да съществува и същата се допуска до делба в състоянието, в което се намира към момента на постановяване на решението. Съобразно тези изисквания и споровете между страните се преценяват и необходимите индивидуализиращи белези на вещта в исковата молба и съдебното решение. За да е редовна исковата молба следва да са посочени достатъчно индивидуализиращи белези, чрез които делбената вещ да се разграничава от други подобни вещи, обект на вещни права. Ако обект на делбата е цялата сграда достатъчно е да се посочат нейните индивидуализиращи белези. Ако обаче възникне спор относно наличието на съсобственост върху някои от обектите в тази сграда, вече е необходимо да се посочат и индивидуализиращите белези на тези обекти. Във всички случаи в съдебното решение, с което се допуска делбата на недвижими имоти се отразява не само тяхната индивидуализация по исковата молба, но и индивидуализиращите им белези към настоящия момент, установени от доказателствата по делото – скица според подробен устройствен план или кадастрална карта или експертно заключение По основателността на касационните жалби: Не е спорно по делото, а и представените писмени доказателства установяват, че съделителите-физически лица са обезщетени при условията на чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ със права в съсобствеността на процесната административна сграда. Спорно е дали [община] притежава права в съсобствеността на сградата, като държавата твърди, че не е установено функционално предназначение, което да обуслови трансформация на държавната в общинска собственост при условията на § 7, т.6 ПЗР ЗМСМА, а отнемането на цялата сграда е станало по силата на специалния Закон за отнемане на имуществото на Б., Б., ОФ, ДКМС, САБПФК и Б.. Спорно е и дали два от обектите – кафе-клуб и дискотека – са изключени от съсобствеността с оглед внасянето им като апортна вноска от страна на държавата в „А.” , Е.,[населено място]. Въззивният съд е приел, че процесната сграда е построена през 1965 г. въз основа на учредено право на строеж в полза на Б. професионелни съюзи /Б./ и е станала собственост на посочената обществена организация, независимо, че ГОбНС Б. да е участвал със средства в изграждането й. Към датата на влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.1991 г. – правото на собственост е принадлежало на тази организация, а не на държавата, поради което нормата на § 7 ПЗР ЗМСМА не намира приложение. С влизане в сила на Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, ДКМС, САБПФК и Б. сградата, като част от имуществото на Б. е преминала в патримониума на държавата и по силата на този закон не съществува възможност имуществото на организациите по чл.1 да премине в собственост на общината. Липсват твърдения и доказателства [община] да е поискала възстановяване правото на собственост върху процесната сграда или част от нея, а и Заповед № Б-08-00-0013 от 22.02.1992 г. за деактуване и предаване на общината на 61.58 % от сградата е нищожна като постановена от лице, на което към този момент не са валидно делегирани правомощия да изпълнява функциите на министъра на финансите. В обобщение е направен извод, че правото на собственост върху цялата сграда е възникнало само в патримониума на държавата. Същата като едноличен собственик е могла да се разпорежда с правата си върху целия или части от обекта, в това число да го включва като апортна вноска в капитала на търговски дружества, да го отдава под наем или да го преустройства, поради което независимо от етапите, през които е преминало обособяването на дискотеката и кафе-клуба и прехвърлянето им последователно в капитала на различни търговски дружества, като краен резултат посочените обекти са внесени в капитала на [фирма], а съответно дружеството е придобило валидно тези обекти. След като дружеството е станало техен едноличен собственик, са влезли в сила решенията, по силата на които и след успешно проведена процедура по ЗОСОИ е придобито право на собственост върху идеални части от съделителите-физически лица и съответно е възникнала съсобственост между тях и държавата на сградата, без обектите, които вече са били включени в капитала на [фирма],[населено място]. Въззивното решение е постановено при наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, на които се позовават касаторите. Необосновано и в нарушение на материалния закон съдът е приел, че е налице учредено право на строеж за цялата сграда на Б. професионални съюзи. По делото е безспорно, че държавата притежава права в съсобствеността на сградата, придобити на основание Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, ДКМС, САБПФК и Б., т.е. не се спори, че при построяването й права в собствеността са имали Б. професионални съюзи. Придобиването на правото на собственост въз основа на извършено строителство е можело да стане само при застрояване на собственост терен или при учредено право на строеж. В случая е относима втората хипотеза. Съгласно Правилника за държавните имоти от 1952 г. /отм./ правото на строеж върху държавни имоти се учредява писмено /§ 48/ по решение на ИК на ОбНС, одобрено от ИК на ОНС /§ 38 вр.§ 34/. В случая с протокол от 12.03.1965 г. ИК на Б. г. н. съвет е взел решение за отстъпване право на строеж на ЦСПС за построяването на профсъюзен дом при участие на съвета в строежа със средства от самооблагането. Решението е одобрено с протокол № 6 от 24.03.1965 г. на ИК на ОНС-Б.. В изпълнение на посоченото и одобрено решение на 3.04.1965 г. е сключен договор между ИК на ГОНС-Б. и окръжния и централен съвет на профсъюзите относно финансовото им участие в строителството, като след изграждането новопостроения профсъюзен дом ще бъде собственост на Ц. с. на профсъюзите и ще се ползва от О. с. на профсъюзите и от Г. н.с. за общоградски цели. На 7.05.1991 г. е съставен акт за държавна собственост № 10462 за сградата, в който е отбелязано, че 61.58 % са държавна собственост, 36.47 % са собственост на ЦС на Б. и 1.95 % са собственост на ОС на Б. въз основа на отстъпено право на строеж. Липсват други доказателства относно собствеността на сградата преди приемането на Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, ДКМС, САБПФК и Б. /в сила от 19.12.1991 г./ и Закона за местното самоуправление и местната администрация /в сила от 17.09.1991 г./, на § 6, евентуално § 7 от ПЗР на който основава правата си [община]. След като не е установено, нито се твърди, че е налице писмен договор съгласно изискването на § 48 ПДИ /отм./, то не може да се приеме, че е учредено право на строеж на цялата сграда в полза на Ц. съвет на професионалните съюзи. Доколкото не се оспорва, че Б. професионални съюзи са имали права в съсобствеността, които са преминали към държавата на 19.12.1991 г. по силата на Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, ДКМС, САБПФК и Б., а единствения акт, в който тези права са отразени е акта за държавна собственост № 10462 от 7.05.1991 г., следва, че по силата на това основание държавата е придобила 38.42 % от правото на собственост. Спорно по делото е дали останалите 61.58 % от правото на собственост са станали общинска собственост при условията на § 6, евентуално § 7 ПЗР ЗМСМА. Релевантно е дали са установени предпоставките на някоя от визираните в правните норми хипотези, при които държавната собственост се трансформира в общинска собственост, а не дали съответните права са деактувани като държавна собственост, респ.актувани като общинска собственост, поради което неотносимо е обстоятелството дали заповедта от 22.02.1993 г. на Министъра на финансите за деактуване на 61.58 % ид.ч. е нищожна, като подписана от лице, за което не е установено да са му делегирани функциите на министър на финансите. По делото липсват преки доказателства с какви средства е изградена процесната сграда, което е относимо към хипотезата на чл.6, ал.2, т.3 ЗС в редакцията с изменението в § 6 ПЗР ЗМСМА, според която общинска собственост е изграденото с доброволен труд и средства на населението /експертно заключение от 20.07.2007 г., че не е запазена проекто-сметната документация/. Липсват преки доказателства и за предназначението на отделните обекти в сграда към 17.09.1991 г., което е релевантно към хипотезата на § 7, ал.1, т.6 ПЗР ЗМСМА, според която общинска собственост стават обектите, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване /експертно заключение от 29.04.2009 г./. Налице е обаче извънсъдебно признание от страна на държавата на правата на [община] в съсобствеността на сградата, като в производство по чл.32, ал.2 ЗС влязло в сила съдебно решение от 30.05.1995 г. е разпределено ползването на сградата между държавата и общината, което е отразено и в акта за държавна собственост № 10462/7.05.1991 г. Посочените в акта за държавна собственост права на [община] съответстват на договореното с договора от 3.04.1965 г. парично участие на ГОНС[населено място] в строежа на сградата /експертно заключение от 27.04.2009 г./, което видно от решенията от същата година на ИК на ГНС-Б. и ИК на ОНС-Б. е следвало да стане със средства от самооблагането на населението. При липса на данни за нещо различно, посочените косвени доказателства установяват, че е настъпило трансформиране на притежаваните от държавата към 17.09.1991 г. 61.58 % ид.ч. в общинска собственост на основание чл.6, ал.2, т.3 ЗС в редакцията с изменението в § 6, ал.1 ПЗР ЗМСМА. По отношение спорът за собствеността на кафе-клуб на първи етаж с площ от 461.33 кв.м. и дискотека „К.” на втори етаж с площ от 766.80 кв.м.: установено е, че обектите за незаконно изградени чрез преустройство на изложбената зала и театралния салон /кино зала/, като е издаден акт за узаконяване № 57/16.04.1999 г. и със заповед № РД-02-14-1078 от 8.06.2000 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството с тези обекти са увеличени допълнителните резерви на [фирма],[населено място] и на 3.04.2001 г. за тях е издаден акт за частна държавна собственост № 1951, в който са посочени местонахождението, площта и границите им. Съобразно индивидуализацията в този акт за държавна собственост е предявен и инцидентния установителен иск от [фирма],[населено място] за собственост на обектите. Посочените белези – предназначение, площ, етаж и граници са достатъчни за индивидуализирането на обектите, поради което неоснователен е довода на [община] за нередовност на исковата молба и съответно за недопустимост на въззивното решение. По този спор обаче въззивният съд се е произнесъл при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В резултат на направения в противоречие с доказателствата и материалния закон извод, че цялата сграда е била държавна собственост, съдът не е осъществил косвен съдебен контрол на акта за узаконяване на преустройството с оглед възраженията на [община], че се засягат общи части на сградата и се ограничава ползването от останалите съсобственици на стълбището от северния вход, както и че в процедурата по узаконяване не е искано съгласието на съсобственика. Не са обсъдени и представените доказателства, че на [фирма],[населено място] е издадено през 2004 г. разрешение за строеж за преустройство на част от партерния етаж на сградата и изграждане на „базар за промишлени стоки и кафе-аперитив”, който строеж е осъществен и въведен в експлоатация, видно от удостоверение № 6/7.01.2005 г. на [община]. При посочените доказателства и констатациите на експертизата от 27.04.2009 г. за начина на ползване на сградата, в която не е отбелязано съществуването на дискотека и кафе-аперитив, съдът е следвало да назначи експертно заключение, което да изследва дали към настоящия момент реално съществуват обектите, за които е предявен инцидентния установителен иск. В нарушение на чл.49б ЗКИР, задължаващ съда да отрази в решението по допускане на делбата и индивидуализацията на имотите по кадастрална карта, ако същите са отразени в нея, Бургаският окръжен съд не е отчел, че кадастралната карта на[населено място] е одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2008 г. на ИД на АГКК и не е указал на страните да представят съответните скици, нито е пък е назначил експертно заключение за установяване на тези обстоятелства. В обобщение въззивното решение е постановено при наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което следва да бъде отменено. Тъй като делото не е изяснено от фактическа страна и се налага събирането на нови доказателства, спорът следва да бъде върнат за ново разглеждане от друг състав на Б. окръжен съд. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № V-77 от 31.07.2009 г., постановено по гр.д. № 848 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: