4 Р Е Ш Е Н И Е № 770 София 8.12. 2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на осми декември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Светла Димитрова При секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 312/2010 г. намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. гимназия по селско стопанство “Г. М.”,[населено място], подадена от пълномощника й адв. В. Ц. срещу въззивно решение № 332 от 27.10.2009 г. по гр.д. № 409/2009 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение от 10.06.2009 г. по гр. д. № 1749/2008 г. на К. районен съд и вместо него е постановено ново, с което уволнението на Х. Х. Д. е признато за незаконно и е отменена заповед № 54/26.09.2008 г. на директора на гимназията, с която на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност “учител по физическа култура” и на основание чл.225, ал.1 КТ е присъдено обезщетение в размер на 3879.54 лв. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, както и че е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата Х. Х. Д., чрез пълномощника си-адв. А.С. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно. С определение № 837 от 2.08.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК само по въпроса за допустимостта и основателността на възражение за прихващане с изплатено вече обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и претендирано обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ. На поставения въпрос вече е отговорено с постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 88 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 590/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. В решението е прието, че обезщетението по чл.220, ал.1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а именно оставането му без работа. Даденото разрешение на поставения въпрос се възприема и от настоящия състав. При така даденият отговор на поставения въпрос жалбата на П. гимназия по селско стопанство “Г. М.”,[населено място] следва да бъде разгледана по същество само в частта, с която възражението за прихващане на изплатеното обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и обезщетението поради незаконно уволнение по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлено като неоснователно. Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба в частта, в която е допуснато касационно обжалване е основателна по следните съображения: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че уволението на Х. Х. Д. е незаконно и е уважил предявените от нея срещу гимназията искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Възражението на касатора - ответник по исковете, че ако искането на ищцата за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ се окаже основателно то да бъде прихванато с изплатеното й обезщетение по чл.220, ал.1 КТ е приел за неоснователно по съображения, че то е получено добросъвестно. Решението в тази част е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.271, ал.1 КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно, което означава, че основанието за плащане трябва да е липсвало към момента на получаване на сумата, а работникът или служителят да не е знаел за него. Последващото отпадане на основанието няма отношение към добросъвестността по чл.271, ал.1 КТ, защото не може да се отнесе към момента на получаването на сумата. Възражението за прихващане между обезщетението за незаконно уволнение по чл.225, ал.1 КТ и обезщетението при уволнение поради неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ е основателно и следва да бъде уважено. Обезщетението по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1077.65 лв. е преведено на ищцата на 30.09.2008 г., а присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането й без работа поради незаконното уволнение е за шестмесечен период, считано от 27.09.2008 г. Въззивният съд правилно е приел, че ищцата не е встъпвала в трудово правоотношение с друг работодател през шестмесечния период, считано от датата на уволнението, но е следвало да съобрази и основателността на възражението за прихващане до размера на сумата 1077.65 лв., получена на основание, което впоследствие е отпаднало. Решението ще следва да се отмени в частта, с която искът по чл.225, ал.1 КТ е уважен за сумата 1077.65 лв., представляваща разликата над 2801.89 до 3879.54 лв. и в тази част се постанови ново по същество от касационния съд, като за сумата 1077.65 лв. искът са отхвърли, като погасен чрез плащане. В частта, с която е определена дължимата от гимназията държавна такса решението следва да се отмени за сумата 43 лв.- разликата над 173 лв. до 216 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 332 от 27.10.2009 г. по гр.д. № 409/2009 г. на С. окръжен съд в частта, с която е уважен иска по чл.225, ал.1 КТ на Х. Х. Д. за разликата над 2801.89 лв. до 3879.54 лв. и вместо него в тази част Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Х. Д. от[населено място], [жк] 2, вх.Д, ет.8, ап.120 срещу П. гимназия по селско стопанство “Г. М.”,[населено място], ул. “Г.М.” № 70 иск за сумата 1077.65 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ , като погасена поради прихващане с изплатено на основание чл.220, ал.1 КТ обезщетение в този размер. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: