Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * съпричиняване * обезщетение за неимуществени вреди


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50

София, 09.06.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА и с участието на прокурора…………..……………………..…...., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1220 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК – след служебното му възобновяване по реда на чл. 230, ал. 1-във вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
С определение № 412/8.VІ.2015 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваната от застрахователя [фирма]-София осъдителна част от въззивното решение, вкл. и тази по обратния иск на д-вото срещу прекия делинквент, е бил допуснат в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК по противоречиво решаваните от съдилищата въпроси с поредни номера 2 и 3 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, а именно: Дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник в автомобил, управляван от шофьор, който е употребил алкохол със знанието на пострадалия и без този водач да притежава свидетелство за управление на МПС, което обстоятелство също е било известно на потърпевшия от настъпилото ПТП, както и дали следва да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване?
Оплакванията на застрахователя касатор са били за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, вкл. и в тази по обратния иск срещу прекия делинквент, както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това застрахователното д-во е претендирало частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдат отхвърлени изцяло предявените преки искове или, алтернативно – те да бъдат уважени „в намален размер, съгласно събраните доказателства по делото”.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, следващо служебното възобновяване на касационното производство, застрахователното д-во касатор не е било представлявано, докато малолетният ответник по касация Б. С. А. /роден на 27.Х.2003 г./ е изразил становище чрез своя процесуален представител по пълномощие от софийското „Адвокатско дружество О. К.”, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение: предвид липсата на ангажирани от застрахователя доказателства, че загиналият при процесното ПТП наследодател на ищеца е знаел при качването си в автомобила, че виновният за настъпването на вредоносното събитие негов водач е бил неправоспособен, както и че непосредствено преди това той е употребил алкохол в количество, което е надхвърляло законоустановения минимум. Конституираният в процеса като трето лице-помагач на касатора и ответник по неговия обратен иск пряк делинквент Б. Г. П. от [населено място], редовно призован, не се е явил и не е ангажирал свое становище по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите в касационната жалба на [фирма]-София, съобрази становището и аргументите на малолетния ответник по касация, изразени чрез неговия процесуален представител по пълномощие, както и след като извърши проверка относно обосноваността, материалната и процесуална законосъобразност на въззивното решение в атакуваните две негови части по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е основателна.
Съгласно т. 7 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/23.ХІІ.2015 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г.: „Налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен”.
По реда на чл. 131 ГПК застрахователят настоящ касатор е депозирал свой писмен отговор по исковата молба (с вх. № 68880/21.VІІ.2011 г.), в който се съдържа възражението му срещу прекия иск за съпричиняване на вредоносния резултат, което е било в смисъл че загиналият в процесното ПТП баща на малолетния ищец приживе, непосредствено преди настъпването му, „съзнателно се е качил в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над допустимото по закон количество”. Макар да е дал правна квалификация на предявената срещу търговеца настоящ касатор искова претенция и да е приел за съвместно разглеждане обратен осъдителен иск на дружеството срещу физическото лице пряк делинквент, в доклада си по делото от з.з. на 27.І.2012 г. първостепенният съд не е посочил надлежно, в съответствие с изискването на чл. 146, ал. 1, т. 2 in fine ГПК, в какво се състоят възраженията на ответника застраховател. Без да е било извършено точно посочване кои са подлежащите на доказване факти, на този ответник са били дадени указания да ангажира гласни доказателства най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, наред с уваженото негово доказателствено искане за изслушване на заключения от комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертизи. Съответно въззивната инстанция, пред която е било обжалвано от ищеца решението за отхвърляне на прекия и съответно на обратния иск изцяло, е отклонила искането на застрахователя по чл. 266, ал. 3 ГПК за изслушване на свидетеля М. М. К. от [населено място], който, редовно призован от първостепенния съд, не е се е явил в съдебното заседание на 10.Х.2012 г., но вместо да бъде глобен и доведен принудително, е бил заличен от списъка на лицата за призоваване.
Съгласно мотивите към т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., въззивният съд е длъжен да осигури правилно приложение на императивния материален закон /в случая чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна, „вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти”, той следва по свой, служебен почин, дори без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, указвайки на страните да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/ и осигурявайки по този начин изпълнението на основната функция на доклада: обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/.
С оглед всичко изложено в процесния случай се налага извод, че в атакуваната си осъдителна част /вкл. и тази по обратния иск на застрахователя срещу прекия делинквент/ решението на САС се е явява постановено при допуснати от неговия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно доклада по делото. Тъй като е наложително извършването на нови процесуални действия /вкл. разпит на свидетел/, след касирането на въззивния акт по съществото на спора в посочените части, делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия на чл. 267 ГПК. По отношение направените от страните в настоящето касационно производство разноски важи правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение


Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1910 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 23.Х.2013 г., постановено по гр. дело № 831/2013 г. В ЧАСТТА, с която [фирма]-София е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ – да заплати на малолетния Б. С. А., ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законна представителка П. И. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. ІV – адв. О. К., сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му С. Г. А., настъпила на 13.VІІ.2008 г. в резултат от ПТП и ведно със законната лихва от датата на същото вредоносно събитие и до окончателното й изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която делинквентът Б. Г. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място] е бил осъден за заплати на [фирма]-София сума в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), под условието, че тя представлява платено на малолетния ищец Б. С. А. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща С. Г. А., настъпила на 13.VІІ.2008 г. в резултат от ПТП и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на същото вредоносно събитие и до окончателното й изплащане.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане в посочените части от друг състав на САС, което да започне от стадия по чл. 267 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2






Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1220 по описа за 2014 г.