Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 18                                               гр. София, 20 януари 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                          ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Димитър Генчев        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 656 по описа за 2009 г   Производството е образувано по искане на осъдения Т. С. , депозирано на 28.10.2009 г, за възобновяване на производството по НОХД № 1432/09 по описа на Пазарджишкия районен съд, по което е постановено определение от 23.07.2009 г, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. Със споразумението молителят се е признал за виновен в това, че на 2.02.2009 г в гр. П., с цел да принуди С. Д. Занев да се разпореди с 10 000 евро, с левова равностойност 19 500 лв, го е заплашил с убийство и с друго противозаконно действие с тежки последици за него и негови ближни, престъпление по чл. 213 а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК, за което е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК. Твърди се, че съдът, одобрил споразумението, е нарушил материалния закон и е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като молителят, който е чужд гражданин, не е извършил престъплението, за което е осъден, и съдебното производството е проведено в отсъствието на преводач. Иска се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, или, алтернативно, деецът да бъде оправдан в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли искането да бъде уважено. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от осъдено лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.   Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице. При решаване на делото със споразумение съдът проверява дали между страните е постигнато съгласие по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5, т. 1-6 НПК, респективно, дали тези въпроси са решени в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 382, ал. 4 НПК, съдът запитва обвиняемия дали разбира обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях, доброволно ли е подписал споразумението, и в случай, че получи положителен отговор на тези въпроси, пристъпва към одобряване на споразумението. Молителят е осъден за престъпление по чл. 213 а НК, за което му е определено наказание, съответстващо на санкцията на приложимата наказателноправна норма, тоест, няма основание да се претендира, че материалният закон е приложен неправилно. Погрешна в правен смисъл е тезата, че материалният закон е нарушен, с аргумента, че осъденият не е извършил престъплението, предмет на споразумението, поради което и доводът в тази насока не може да бъде споделен.   Не е налице и релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Съгласно чл. 21 НПК, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език, в какъвто случай им се осигурява преводач. Това е задължително само ако обвиняемият или някой от другите участници в наказателното производство не владеят говоримия български език / Решение № 79 от 23.09.1996, по н. д. № 230/96, І НО ВС /. Молителят е сирийски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец. Той е бил запитан още при повдигане на обвинението дали разбира български език и тогава е заявил следното: „Владея говоримо български език и го разбирам понеже от много години живея в България” / протокол за разпит на обвиняем от 9.04.2009 г, л. 34 от досъдебното производство /. Посоченото изявление е дало основание на разследващия орган да проведе процесуално-следствените действия на български език, с участието на упълномощен защитник. В производството по Глава 29 НПК не е правено искане за назначаване на преводач. При отговора на въпросите по чл. 382, ал. 4 НПК, обвиняемият е заявил, че разбира обвинението, че се признава за виновен, че доброволно е подписал споразумението и разбира неговите последици. Пред настоящата инстанция молителят изяви желание да се ползва от услугите на преводач, но меродавно за изхода на делото е изявлението му пред разследващия орган, респективно, процесуалното му поведение в процедурата по Глава 29 НПК, доколкото, видно от съдържанието на съдебния протокол, комуникацията е осъществявана на български език. В същото време, по делото са приложени писмени договори, съставени на български език, подписани от молителя, част от които имат нотариална заверка на подписите. Налице е и молба от осъдения до съда, също на български език. Следователно, молителят е разполагал с възможност да ползва българския език, което означава, че при воденето на наказателното производство, чието възобновяване се иска, не се е налагало да му бъде осигурен преводач, поради което не е допуснато релевираното съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид липсата на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, не може да бъде уважено искането за отмяна на определението, с което е одобрено споразумението, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Не е налице и процесуална възможност за оправдаване на молителя в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда, тъй като това би могло да стане само при осъждане за несъставомерно деяние, а настоящият случай не е такъв.   По изложените съображения, искането се явява неоснователно и като такова не може да бъде уважено.   Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,     Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. С. за възобновяване на НОХД № 1432/09 по описа на Пазарджишкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: