5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр. София, 19.05.2022 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Николай И. гражданско дело № 5141 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, към ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, представлявано от пълномощника си инж. Т. П., на длъжност Директор, чрез процесуален представител: Д. М.- Гл. юрисконсулт, срещу решение Решение №265643/07.09.2021 г., постановено по в.гр.д. №2283/2021 г. по описа на СГС. С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 20258781 от 23.11.2020 г., постановено по гр.дело №27668/2020 г. по описа на CPC, в частта му с която съдът на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признал за незаконно и е отменил уволнението на Ц. П. К., извършено с акт за прекратяване на трудовото правоотношение №1981/1.6.2020 г. на директора на Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, към НК „Железопътна инфраструктура, на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор във връзка с издаденото психологическо удостоверение № 303/21.2.2020 г. на Психологическа лаборатория - ж.п. транспорт [населено място] към НМТБ Цар Борис Трети, [населено място]; възстановил е Ц. П. К. на длъжността „началник гара Курило“, РЦ Илиянци, при Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, към НК „ Железопътна инфраструктура ;и осъден е ответникът Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, към НК „Железопътна инфраструктура, [населено място] да заплати на Ц. П. К., на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, обезщетение за оставането му без работа за периода от 02.06.2020 г. до 11.11.2020 г. в размер на 5690.04 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 29.06.2020 г. до окончателното й изплащане. В тежест на касатора са възложени държавна такса и разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1.Следва ли да се мотивира заповед за прекратяване на трудово правоотношение, издадена на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ - поради обективна невъзможност да изпълнява работника възложената му работа при положение, че в удостоверението, издадено от медицинската комисия е записано, като заключение само „не се допуска”? Длъжен ли е работодателят да тълкува какво е имал предвид, органа, който е освидетелствал лицето?; 2. Отказът да се поднови удостоверението за психическа пригодност отнася ли се към изисканията за отказ за достъп до класифицирана информация, или отказ да се поднови граничен пропуск на служител от граничен ветеринарен район, или липсата на разрешение от дирекция „Полиция” за работа с взривни материали, което периодично се подновява, какъвто е случая и в настоящия спор?; 3. Към кое основание се отнася отказа да се поднови удостоверението за психическа пригодност, издадено въз основа на Наредба 54 /02.06.2003 г. за медицинските и психологически изисквания към персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, и за провеждане на предпътни/предсмени/ медицински прегледи - към липсата на качества /чл. 328, ал.1, т.5 от КТ/ или към обективна невъзможност да изпълнение на възложената работа качества /чл. 328, ал.1, т.12 от КТ/?; 4. Налице ли е обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, когато е изтекъл срока на валидност на удостоверението за разрешение за психическа пригодност, издадено въз основа на Наредба 54 /02.06.2003 г. за медицинските и психологически изисквания към персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, и за провеждане на предпътни/предсмени/ медицински прегледи. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърди, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС: Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. на ВКС по т.д. № 4/2017 г.; Решение № 302/19.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1012/2011 г., 4 ГО; Определение№ 814/20.11.2017 г. на ВКС по гр.д. № 2060/2017 г., ЗГО; Определение № 341/14.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1012/2011 г., 4 ГО; Решение № 946/14.05.2002 г. на ВКС по гр.д. 1289/2001 г., 3 ГО; Решение № 342/04.10.2011 г. на ВКС по гр.д. 11/2011 г.,4ГО.
Ответникът Ц. П. К., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, e установено, че Ц. П. К. от 2001 г. е заемал длъжността „ръководител движение ж.п. гара Илиянци“, а след 24.01.2007 г. - длъжността „началник гара Курило“, за неопределено време с последен работодател касаторът- Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, към НК „Железопътна инфраструктура“.
Установено е по делото и не спорно между страните, че във връзка с изискванията на Наредба №54/02.06.2003 г. за медицинските и психологическите изисквания към персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, и за провеждане на предпътните (предсменни) медицински прегледи, К. /като служител по смисъла на чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредбата/ се явил на психологическо изследване на 19.11.2019 г. в съответната специализирана лаборатория посочена в чл. 19 от Наредбата. Резултатът от изследването, обективиран в издаденото психологическо удостоверение, е бил че не се допуска за началник гара, ръководител движение. Следвало да се яви на второ изследване до 20.12.2019 г. Второто изследване е проведено на 10.01.2020 г., със заключение „не се допуска за началник гара и ръководител движение“ поради потвърждение на дефицитите, регистрирани при първото изследване. След подадена молба от служителя, той се явил на трето изследване, за което е било издадено психологическо удостоверение от 21.02.2020 г. Резултатът от него потвърждава предходните два - „не се допуска за началник гара и ръководител движение“. Според докладната записка, резултатите от експертното изследване са показали трайни дефицити в психомоторната сфера и личностни характеристики несъвместими с изискванията на професията - емоционална лабилност, нисък самоконтрол, повишена агресивност, неприспособимост към екипна работа.
В периода 28.02.2020 г.- 29.05.2020 г. служителят ползвал отпуск поради временна неработоспособност, а на 01.06.2020 г. подал заявление /входирано на 03.06.2020 г. при работодателя/ с молба за ползване на отпуск, който не е бил разрешен.
На 01.06.2020 г. на служителя са били връчени предизвестие и акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 1981/1.6.2020 г. на директора на Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, считано от 02.06.2020 г. на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор във връзка с издаденото психологическо удостоверение №303/21.02.2020 г. на Психологическа лаборатория - ж.п. транспорт [населено място] към НМТБ Цар Борис III, [населено място].
Видно от експертно решение на ТЕЛК от 29.5.2020 г., К. страда от хронична исхемична болест на сърцето и захарен диабет 2 тип /от една година/.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че доводите на въззивника, че психологическата годност на работника/служителя за изпълнение на длъжността е относима към обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, са неоснователни. Приел е, че трудовото правоотношение с К. е прекратено незаконосъобразно, тъй като от една страна в издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не са посочени конкретно, подробно и ясно качествата, които служителят не притежава за заемане на длъжността „началник гара и ръководител движение“, а от друга, поради това че липсата на конкретни качества за изпълнение на длъжността е основание относимо към уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.5 КТ, а не към основанието, на което работодателя се е позовал чл.328, ал.1, т.12 КТ- обективна невъзможност за изпълнение на длъжността. Съдът е формирал изводи, и за това че при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ - поради липса на качества на работника/служителя, последния се ползва от закрилата на чл.333, ал.1 КТ, приложима в случая, тъй като ищецът страдал от заболявалия, включени в чл. 1, ал.1, т.1 и т.6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда.
След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния уточнен и конкретизиран от съда материалноправен въпрос /обобщен от поставените в касационната жалба въпроси с №№ 2, 3 и 4/, от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, а именно: „Налице ли е обективна невъзможност по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 КТ, когато е изтекъл срока на валидност на удостоверението за разрешение за психическа пригодност, издадено въз основа на Наредба 54 /02.06.2003 г. за медицинските и психологически изисквания към персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, и за провеждане на предпътни/предсмени/ медицински прегледи, респ. при наличие на отказ да се поднови удостоверението за психическа пригодност?“. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради липсата на съдебна практика и необходимостта от създаване на такава по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ в настоящата хипотеза.
Въпрос №1 поставен от касатора е обусловен от отговора на горепосочения въпрос, и по същия съдът ще се произнесе с решението си, като го разгледа ведно с касационните основания, с които е пряко свързан.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 163,80 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение №265643/07.09.2021 г., постановено по в.гр.д. №2283/2021 г. по описа на СГС.
УКАЗВА на жалбоподателя Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, към ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, представлявано от пълномощника си инж. Т. П., на длъжност Директор, чрез процесуален представител: Д. М.- Гл. юрисконсулт, в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 163,80 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, респ. след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |