Р Е Ш Е Н И Е № 92 гр. София, 06.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 89 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на частните обвинители и граждански ищци Й. К. и Й. К. и на подсъдимите Т. Н. М. и Д. А. Б. срещу решение № 394/ 01.07.2011 г. по внохд № 468/ 2010 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата на частните обвинители са изложени съображения за допуснати нарушения в дейността на съда по проверка и оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимите Д. Б. и Р. А. по обвинението по чл.115 вр. чл.20 ал.4 от НК и на Т. М.- по чл.330 от НК. Мотивирано е и оплакване за явна несправедливост на наказанията, наложени на М. и Б., за неправилно приложение на разпоредбата на чл.66 от НК по отношение на Б. и за явна несправедливост на присъдените обезщетения. По същество се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В жалбата на подсъдимия Т. М. и допълнението към нея са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на изводите по фактите, голяма част от които почиват на предположения, липса на отговор на съществени възражения на защитата, неправилно приложение на материалния закон с осъждането на М., който е действал при условията на мнима неизбежна отбрана и явна несправедливост на наложеното наказание. При условията на алтернативност се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане или наказанията за двете деяния да се индивидуализират при условията по чл.55 от НК. Претендира се и намаляване размера на присъдените обезщетения. В жалбата на подсъдимия Д. Б. са релевирани трите касационни основания. Жалбоподателят и неговата защита считат, че изводите по фактите са резултат от непълна и превратна оценка на доказателствата, не е установена по категоричен начин идентичността на оръжието, липсват обективните и субективни признаци на престъплението по чл.339 ал.1 от НК, а наложеното наказание е явна несправедливо. Иска се подсъдимият да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите на страните са неоснователни. Защитата на тримата подсъдими намира, че доводите на частните обвинители касаят обосноваността на решението, няма доказателства за съвместна престъпна дейност с общност на умисъла и молят жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 11/ 15.12.2008 г. по нохд № 4187/ 2007 г. Софийският градски съд признал подсъдимия Т. Н. М. за виновен в умишленото убийство на С. Й. К. и на основание чл.115 от НК го осъдил на 12 години лишаване от свобода, като го оправдал да е извършил престъплението в съучастие с помагачите Б. и А.. Признал го за виновен за придобиване и държане на огнестрелно оръжие- преработен в боен сигнално-газов пистолет „ИЖ 78-9” Б., без да има разрешение за това и на основание чл.339 ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание лишаване от свобода за срок от 12 години. Оправдал го по обвинението за извършено престъпление по чл. 330 ал.1 от НК. Осъдил го да заплати на Й. и Й. К. по 50 хиляди лева обезщетения за неимуществени вреди, като отхвърлил исковете до пълния им предявен размер. Отхвърлил граждански иск на Г. К. И. за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл.330 ал.1 от НК. Със същата присъда, СГС признал подсъдимия Д. А. Б. за виновен, че държал и предал на М. огнестрелно оръжие- сигнално-газов пистолет „ИЖ 78-9” Б., преработен в боен, без да има надлежно разрешение за това и на основание чл.339 ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяването му. Признал го за невинен и го оправдал по обвинението по чл.115 вр. чл.20 ал.4 от НК. Съдът оправдал подсъдимия Р. Х. А. по обвинението по чл.115 вр. чл.20 ал.4 от НК. Отхвърлил исковете на Й. и Й. К. срещу подсъдимите Б. и А. за неимуществени вреди, резултат от убийството на сина им. С решение № 336/ 20.11.2009 г. по внохд № 373/09 г. Софийският апелативен съд изменил присъдата, като на осн. чл.66 от НК отложил изтърпяването на наказанието на подсъдимия Д. Б. за изпитателен срок от пет години и я потвърдил в останалата й част. По жалби на осъдените подсъдими и на частните обвинители и граждански ищци К., с решение № 157/ 07.06.2010 г. по кд № 94/2010 г., ВКС, ІІІ н.о. отменил решението и върнал делото за ново разглеждане. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Софийският апелативен съд изменил присъдата, като отложил изтърпяването на наказанието, наложено на Б. за срок от пет години и я потвърдил в останалата й част. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци К. Преди да вземе отношение по същество, настоящият касационен състав намира, че следва да определи рамките на дължимата касационна проверка. Жалбоподателите са страна в процеса, защото като родители на жертвата С. К. имат качеството на пострадали от убийството му и на това основание са конституирани като частни обвинители и граждански ищци. Наред с прокурора, те могат да поддържат обвинението по чл.115 от НК срещу тримата подсъдими, съотв. имат право на обжалват съдебните актове само в частта, касаеща това обвинение. Въпреки, че обвиненията срещу подсъдимите М. и Б. по чл.339 ал.1 от НК и срещу М. по чл.330 ал.1 от НК имат фактическа връзка с обвинението за убийството, жалбоподателите не са пострадали от тези престъпления, поради което и нямат процесуална възможност да обжалват въззивното решение в тази му част. При липса на касационен протест и само по жалбата на Кудеви, Върховният касационен съд не дължи произнасяне по оплакването за явна несправедливост на наложеното на Д. Б. наказание и неправилното оправдаване на М. по чл.330 ал.1 от НК. Релевираните оплаквания по касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, касаещи обвинението по чл.115 от НК, са мотивирани с доводи, имащи отношение към обосноваността на атакуваното решение. Повереникът декларира несъгласието си с извода за недоказаност на авторството на подсъдимите Б. и А., като задава въпросите: защо е прието, че А. се е „облекчил” до блока, а не до автомобила, където било тъмно и имало храсти, защо съдът не е приел общност на умисъла за убийство след като Б. е осигурил оръжието и го предал на М., след като той е напълнил с бензин бутилката от сок „Присан” и след като тримата подсъдими са били заедно цялата вечер. Касационната инстанция няма правомощия да приема нови фактически положения. Тя извършва проверка за спазване на процесуалния ред, по който въззивният съд е формирал изводите по фактите и дали правилно е квалифицирал тези факти по съответната материално правна норма. От съдържанието на жалбата е видно, че не се сочи конкретно нарушение в дейността на съда по установяване на фактически състав на деянието. Върховният касационен съд намира, че макар и да не е изготвено по най-добрия начин, проверяваното решение отговаря на минималните изисквания за въззивен съдебен акт. Софийският апелативен съд е приел, че първата инстанция е събрала всички доказателства, относими към предмета на доказване, анализирала ги е поотделно и в съвкупност и ги е оценила обективно, без да извращава действителното им съдържание. Декларирал е принципното си решение да сподели аргументите на първата инстанция за липса на доказателства, от които да се направи извод за съучастие на подсъдимите Б. и А., в качеството им на помагачи на М., в убийството на С. К.. С очевидно нежелание и след напълно излишен задочен спор с предходния касационен състав, САС все пак е изпълнил процесуалните указания, дадени в отменително касационно решение. От мотивите към проверявания въззивен акт се установява, че съдът е направил повторен анализ на годните за преценка доказателствени източници, които поначало не са особено обилни в количествено отношение. Обсъдени са обясненията на подсъдимите за събитията в инкриминираната нощ, като при преценката им съдът е отчел двойнствената им природа/ основно доказателствено средство, но и основно средство за защита/. Изпълнявайки указанията в отменителното решение на ВКС, съдът е подложил на анализ и показанията на тримата свидетели- полицейски служители, най-вече тези на св. Г. К., който твърди, че разбрал от колегите си, провели „беседи” със задържаните, че тримата подсъдими са наркомани и са решили на накажат наркодилъра. Настоящият касационен състав напълно споделя становището на въззивната инстанция, че въпреки отсъствието на формална пречка полицаите- оперативни работници, натоварени служебно с разкриване на престъплението- да участват като свидетели в наказателния процес, към показанията им следва да се подхожда изключително внимателно. От една страна, те имат интерес от разкриване на авторите на деянието поради естеството на работата си, от чието изпълнение зависи оценката за качествата им като служители на МВР, а от друга- не може да не се отчита факта, че тези свидетели възпроизвеждат не факти, които пряко са възприели, а извънпроцесуални изявления на подсъдимите, преди последните да имат качеството на обвиняеми, с произтичащите от това техни права да откажат въобще да дават обяснения или да не се самоинкриминират. Показанията на тези свидетели са допустимо доказателствено средство, но могат да бъдат източник само на косвени доказателства по отношение на фактите по престъплението. За установяване авторството на престъплението следва да се преценяват преди всичко обясненията на подсъдимите /сътв. показанията на свидетели очевидци/, защото те са основното доказателствено средство за събиране на преки доказателства, което не може да бъде подменяно чрез показанията на оперативните работници. Затова правилно въззивният съд е отказал да даде вяра на показанията на св. К. за съучастие на подсъдимите и техния мотив, тъй като те са в противоречие не само с обясненията им, но и с показанията на колегите му. Обсъдените са и показанията на св. Д. С., които косвено подкрепят твърденията на подс. А.. Фактическите изводи на въззивната инстанция са формирани след извършена проверка на събраните доказателства, които са оценени без извращаване на истинското им съдържание и при спазване на процесуалните изисквания по чл.13 и чл.14 от НПК, поради което не подлежат на преоценка от касационната инстанция. Въз основа на приетите факти, съдът законосъобразно е приел, че не е доказано по несъмнен начин Б. и А. да са помогнали на М. в убийството на К., при условията на формиран общ умисъл за осъществяването му. Присъдата не може да почива на предположения, поради което подсъдимите правилно са оправдани. Основателно е оплакването за явна несправедливост на присъдените обезщетения. Настоящият състав намира, че не са оценени в достатъчна степен мъката и болката на родителите и преживените от тях страдания от преждевременната загуба на сина им, които са още по-силни предвид на обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му. Касае се за млад човек, който е бил в близки, синовни отношения с родителите си, редовно ги е посещавал и е помагал в семейния им бизнес. Затова прие, че обезщетенията за причинените им неимуществени вреди следва да бъдат увеличени на по 80 хиляди лева за всеки от тях. По жалбата на подсъдимия Б.. В нея бланкетно се поддържат трите касационни основания, като в съдебно заседание защитата претендира нарушения на процесуалните правила- не са обсъдени в съвкупност всички доказателства и не е отговорено на възражението на защитата, че не е установена идентичността между оръжието на убийството и това, показвано от Б.. Оплакването е лишено от основание. На лист 16 и сл. от мотивите, САС е изследвал версията на подсъдимия, че не е виждал този пистолет, не го е показвал на другите подсъдими и не желае да говори за него, за да не навреди някому. Изложил е подробни съображения защо я намира за недостоверна, доверявайки се на обясненията на М. и А., които е намерил за достатъчно убедителни. Приел, че няма основание за извод, че те умишлено го уличават в престъпление, което не е извършил / т.нар. оговор/, с аргументи, които следва да бъдат споделени. А. няма обвинение по чл.339 от НК и няма очевиден интерес да прехвърля отговорността от себе си, а и не твърди да е видял предаването на оръжието от Б. на М.. Обясненията на последния, че е взел със себе си именно това оръжие, преди срещата с К. „за всеки случай и по съображения за сигурност” също не може да се счита за опит за собствено оневиняване и уличаване на Б.. Съдът е мотивирал и извод за идентичност на оръжието, позовавайки се на обясненията на М. и А. и заключението на балистичната експертиза /л.76 т.3 от досъд.пр./, поради което оплакването, че се е произнесъл като експерт по въпроси, които не са в неговата компетентност е неоснователно. Решението на САС, че установените факти сочат на обективна и субективна съставомерност на деянието по чл.339 ал.1 от НК е законосъобразно. Липсват основания за оправдаване на подсъдимия Б.. Оплакването за явна несправедливост на наказанието не е мотивирано, поради което касационният състав приема, че по размер и начин на изтърпяване то е справедливо и не следва да се намалява. По жалбата на подсъдимия Т. М.. Първият довод на защитата е свързан с процесуалната допустимост на жалбите на гражданския ищец Г.К. и частните обвинители К., касаещи обвиненията по чл.330 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 от НК. Безспорно гражданският ищец К. е лишен от процесуална възможност да обжалва присъдата в наказателната й част, а К.- по обвинението за държане на огнестрелно оръжие и възраженията на защитата на М. в тази им част са основателни. Липсата на изричен диспозитив на решението, с който тези жалби да се оставят без разглеждане, не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото съдът практически не ги е разгледал по същество,нито е изменил присъдата във вреда на М.. Върховният касационен съд не споделя оплакването, че съдът неправилно е отхвърлил обясненията на М., касаещи случилото се в автомобила на пострадалия и не е възприел твърденията му, че е бил заплашен от последния. Въззивният съд е анализирал изложената от подсъдимия версия и съпоставяйки я с останалите доказателства по делото е стигнал до извод за нейната недостоверност. В обясненията на другите двама подсъдими липсват данни М. да е бил в някакво особено тревожно или неадекватно състояние, нито да е споделил с тях, че е бил заплашен от К.. От показанията на св. М. се установява, че пострадалият е бил наясно, че на срещата ще присъства и М. и не би могъл да е изненадан при влизането на последния в автомобила. За да обоснове виждането си за недостоверност на твърденията на М., съдът е съобразил и факта, че пострадалият не е имал огнестрелно оръжие, за да го заплашва с думите „сега ще те гръмна”, докато подсъдимият е криел пистолета на удобно за най-бързото му използване място, както и броя и целенасочеността на изстрелите- в главата на К.. Съвкупността на всички тези обстоятелства са мотивирали въззивната инстанция да приеме от фактическа страна, че пострадалият не е заплашвал М. по описания в обясненията му начин. Действително, мотивите на САС са доста хаотични и търпят основателна критика от защитата, особено в частта им на т.нар. „неангажиращи разсъждения” за възможния мотив. След като е заключил, че доказателствата по делото са недостатъчни за изясняване на мотива на М. да умъртви К., съдът е следвало да спре дотук и да не се впуска в най- малкото неуместни разсъждения каква евентуално би могла да бъде мотивацията му. Върховният касационен съд обаче не счита, че решението страда от процесуална незаконосъобразност на плоскостта на нарушенията по чл.13 и чл.14 от НПК, поради което не е налице основание за отмяната му. Предвид на установения фактически състав на извършеното от подсъдимия М., материалният закон е приложен правилно. Дали деянието е извършено при условията на мнима неизбежна отбрана може да се разсъждава само, ако е установено поведение на пострадалия, неправилно възприето от подсъдимия като опасност. Следва да е установено, че деецът греши относно действителността на нападението и счита, че такова е налице, когато то обективно не съществува. В случая, липсват фактически констатации не само за някакво действие на пострадалия К. спрямо личността на М., неправилно възприето от него като нападение, но и за осъществена вербална заплаха. Обстоятелството, че самият подсъдим предварително се е въоръжил със заредено с боеприпаси и оборудвано със заглушител оръжие сочи на умисъл за убийство и изключва действията му да са резултат от извинителна или неизвинителна грешка по отношение на несъществуващо нападение. Извършеното законосъобразно е квалифицирано като убийство по чл.115 от НК. Неоснователни са оплакванията в жалбите както на частните обвинители, така и на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието. Отчетени са всички смекчаващи вината на М. обстоятелства- чисто съдебно минало, млада възраст, направените самопризнания и изразеното критично отношение към извършеното. Те не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер и не удовлетворяват законовите изисквания за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. От друга страна, ВКС не споделя и възражението на частното обвинение за изключително висока степен на обществена опасност на деянието, която е пренебрегната от решаващия съд. Счита, че отмерено в рамките на дванадесет години лишаване от свобода, наказанието е справедливо и съответства на целите по чл. 36 от НК. Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 394/ 01.07.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 468/10 г. в гражданско-осъдителната му част, като увеличава размера на обезщетенията за неимуществени вреди на Й. К. К. и Й. П. К. на по осемдесет хиляди лева за всеки от тях. Осъжда подсъдимият Т. Н. М. да заплати държавна такса върху увеличения размер на присъдените обезщетения в размер на 2400 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: