Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София,14.02.2022 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 921/2021 г.


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Г. Х. Г. и В. Н. К., двамата от [населено място], срещу решение № 101 от 11.02.2021 г. по в. гр. д. № 3654/2020 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 4862 от 11.08.2020 г. по гр. д. № 5264/2019 г. на Софийски градски съд, I-22 състав в частта, с която предявените от тях срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 09.05.2018 г. са отхвърлени съответно: искът на Г. Х. Г. е отхвърлен за разликата от 7 000 лв. до 26 000 лв., а искът на В. Н. К. – за разликата от 2 500 лв. до 5 000 лв.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Изразяват несъгласие с размера на определените им обезщетения за неимуществени вреди, като твърдят, че същите са занижени и не репарират претърпените болки и страдания. Според тях съдът не е съобразил в достатъчна степен получените травматични увреждания, проведеното лечение и последиците от уврежданията, както и не е взел предвид лимитите на застрахователно покритие при застраховка „Гражданска отговорност“ и икономическата конюнктура в страната.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия; 2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси“.
В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС касаторите се позовават съответно на: ППВС № 4/68 г. – за първия въпрос и решение № 83 от 06.07.2008 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о. и решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о. – за втория въпрос.
Ответникът – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 21.04.2021 г. По отношение касационната жалба на В. Н. К. заявява изрично възражение и за недопустимост предвид цената на предявения от същия иск. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса. Същата обаче е процесуално допустима само частично.
Неоснователно е становището на ответника, че претенцията на касатора В. Н. К. е недопустима, тъй като е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК минимален размер 20 000 лв. за търговските дела. С оглед изменението на чл. 113 ГПК (ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г.), предвиждащо образуваните дела, страна по които са потребители, каквото е и настоящото, да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, следва да се приеме, че за тях се прилага чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК, т. е. минималният размер на цената на иска, при който е допустим касационният контрол, е 5 000 лв. Недопустимостта на подадената от В. Н. К. произтича обаче от обстоятелството, че цената на предявения от него иск е точно 5 000 лв., т. е. не надхвърля установения в закона минимален праг за достъп до касация. Ето защо, в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По касационната жалба на Г. Х. Г.:
Въззивният съд, съобразявайки обстоятелството, че по отношение на уважената част от исковете първоинстанционното решение е влязло в сила, е приел за безспорно осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ за причинените на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от получените травматични увреждания в резултат от пътно-транспортно произшествие на 09.05.2018 г.
По единствения спорен във въззивното производство въпрос за размера на дължимото обезщетение решаващият състав е преценил, че присъдената на ищеца Г. сума 7 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В съответствие с указанията в ППВС № 4/68г. и конкретно цитирана казуална практика на ВКС по чл. 290 ГПК, като значими за определяне обема на вредите и размера на дължимото за тях обезщетение въззивният съд е счел: датата на процесното застрахователно събитие – 09.05.2018 г., действащите към този момент лимити на отговорност на застрахователите; възрастта на ищеца към датата на застрахователното събитие – на 74 год.; икономическата обстановка в страната през 2018 г.; броят, степента и характерът на увредите (мозъчно сътресение и разкъсно-контузни рани в лявата челна област и на двете подбедрици), както и отразяването на травмите върху бита на пострадалия, включително и в дългосрочен аспект; общият лечебен и възстановителен период след пътния инцидент; интензитетът на болките и страданията съобразно събраните по делото гласни доказателства. С оглед установеното от вещите лица по допуснатите в първоинстанционното производство комплексна експертиза и психологическа експертиза, че полученото от ищеца Г. мозъчно сътресение е леко; че същият е напълно възстановен от уврежданията и че те не са му причинили хронична психологическа травма, въззивният съд е направил извод, че липсва основание за увеличаване размера на присъденото от първата инстанция обезщетение.
Върховен касационен съд, в настоящия му състав, намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Освен поради поставянето им принципно, а не с оглед конкретния случай, формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване и поради това, че са относими към правилността на обжалвания акт. В действителност, поставените от касатора въпроси се свеждат до това как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства.
Такава именно е и настоящата хипотеза – въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на спора и съобразявайки релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводи и възражения, е определил размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства. Правилността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.
Отделно от това, по отношение на поставените от касатора въпроси не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният акт не е постановен в противоречие с практиката на ВКС. Точно обратното, именно в съответствие със задължителните указания в ППВС № 4/68 г. и с последователната практика на ВКС, формирана при действието на чл. 290 ГПК, решаващият състав е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразявайки всички значими за конкретния случай обстоятелства, включително лимитите на отговорността на застрахователите и икономическите условия в страната към момента на произшествието.
Ето защо, подадената от Г. Х. Г. касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1057.50 лв. (с включен ДДС), чието уговаряне и заплащане по банкова сметка се установява от представените към отговора на касационната жалба доказателства – договор за правна защита и съдействие № 129/20.04.2021 г., фактура № 199 от същата дата и документ за банков превод от 22.04.2021 г. Доколкото в договора за правна помощ не е посочен размерът на адвокатското възнаграждение за жалбата на всеки от касаторите, същото следва да бъде присъдено съобразно обжалваемия интерес на всеки от тях. Или, дължима от касатора Г. Г. е сумата 934.52 лв. (88.37 % от адвокатското възнаграждение), а от касатора В. К. – сумата 122.98 лв. (11.63% от адвокатското възнаграждение).

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 и чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 101 от 11.02.2021 г. по в. гр. д. № 3654/2020 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 4862 от 11.08.2020 г. по гр. д. № 5264/2019 г. на Софийски градски съд, I-22 състав в частта, с която предявеният от Г. Х. Г. от [населено място] срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 09.05.2018 г. е отхвърлен за разликата от 7 000 лв. до 26 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Н. К. от [населено място] срещу решение № 101 от 11.02.2021 г. по в. гр. д. № 3654/2020 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 4862 от 11.08.2020 г. по гр. д. № 5264/2019 г. на Софийски градски съд, I-22 състав в частта, с която предявеният от него срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 09.05.2018 г. е отхвърлен за разликата от 2 500 лв. до 5 000 лв.
ОСЪЖДА Г. Х. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 5 разноски за настоящото производство в размер на сумата 934.52 лв. (деветстотин тридесет и четири лева и петдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА В. Н. К. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 5 разноски за настоящото производство в размер на сумата 122.98 лв. (сто двадесет и два лева и деветдесет и осем стотинки).

В частта, с която касационната жалба на В. Н. К. се оставя без разглеждане, настоящото определение може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: