4 Р Е Ш Е Н И Е № 44 София, 7 май 2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Пламен Томов Николай Дърмонски при секретар ... Даниела Околийска .................. и с участието на прокурора Тома Комов ................... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 2303/2013год. Осъденият Б. Ф. И. иска по реда на възобновяване на наказателните дела да се проверят влезлите в сила определение № 170/8.VІІІ.2013г. по чнд № 227/2013 г. на ОС-Добрич и решение № 150/11.ХІ.2013г. по вчнд № 268/2013г. на АС-Варна в частта, с която е отказано приложението на условното осъждане по чл. 66 от НК с доводи за всички касационни основания. Съображенията са, че неправилно и за втори път са обсъждани степента на обществена опасност на деянието и дееца, които вече са послужили при индивидуализацията при налагане на отделните наказания за престъпленията, които са включени в съвкупността – по нохд 5683/2011 г. на РС-Варна и нохд 596/2010 г. на ОС-Добрич, че решението е немотивирано, а по отношение третото касационно основание съображения няма. Макар да липсва изрично в какво се състои искането, от съдържанието му става ясно, че осъденият и защитата му искат ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от ВКП е на становище, че искането е неоснователно. Защитникът на осъдения в настоящето производство поддържа искането по съображенията в него. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото, ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С влязлото в сила на 11.ХІ.2013г. определение № 170/8.VІІІ.2013г. по чнд № 227/2013 г. на ОС-Добрич, изменено с решение № 150/11.ХІ.2013г. по вчнд № 268/2013г. на АС-Варна, на осъдения Б. Ф. И. по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК и на основание чл. 25 от НК е наложено да изтърпи наказанието 2(две) години лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим за съвкупността от престъпленията по нохд № 5683/2011 г. на РС-Варна и нохд № 596/2010 г. на ОС-Добрич. Искането за възобновяване е постъпило в първоинстанционния съд на 28.ХІ.2013г. с вх. № 7945, така че срокът по чл. 421, ал.3 от НПК е спазен. Искането е допустимо – от лице с такова право и в законния срок. То обаче е неоснователно. Няма нарушение на закона от въззивния съд при обсъждане по силата на чл. 25, ал.4 от НК на въпроса за изпълнение на общото наказание. Напротив така законът е спазен. Основанията за прилагане на условното осъждане или отказа за това се съдържат в нормата на чл. 66 от НК, които съдът е изследвал и е направил правилния извод, че за поправянето и превъзпитанието на Б.Ф.И. и постигане и на останалите цели по чл. 36 от НК е наложително ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Наистина реципрочността е между извършено от конкретния деец престъпление и наложеното му за това наказание, а не обратното, каквото е съдържанието на мотивите. Това обаче не прави въззивното решение без мотиви и да е основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, т.2 от НПК. Липсват съображения в искането относно третото касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което и обсъждането му не се налага. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Б. Ф. И. за възобновяване на вчнд № 268/2013г. на АС-Варна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: