4 РЕШЕНИЕ N 120 С., 05,10,2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:Е. Ч. Е. М. при секретар: Наталия Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията: Ел. Ч. т.дело N 820/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. П. К. Е. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 181 от 17.05.2010г. по гр. д. №200/10г. на Благоевградски окръжен съд. Касаторът е изложил подробно оплакване за недопустимост на съдебния акт, поради нередовност на исковата молба, като е обосновал противоречие между обстоятелствената й част и петитум.По-конкретно е поддържал, че в обстоятелствената част от исковата молба се твърдят данни, относими към едновременното наличие на две от хипотезите на чл.55, ал.1 ГПК, освен това не се съдържат и конкретни обстоятелства, на които се основава иска. Развито е и разбирането на страната, за допуснати съществени процесуални нарушения от решаващия състав с оглед това, че инстанциите са дали различна правна квалификация на иска, а окръжния съд не е направил собствен доклад по делото. Поддържани са и оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], чрез адв. П. С.,счита жалбата за неоснователна, а възивното решение – правилно. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №303 от 05.05.2011г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията, дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Първостепенният – Разложки районен съд е бил сезиран с искова молба на [фирма] – [населено място] против П. К. Е., в обстоятелствената част, на която ищецът е поддържал, че при случайна проверка в счетоводството на дружеството установил, че неоснователно бил извършил два превода на обща стойност 8000лв. в полза на ответника. Посочил е още, че преводите били извършени във връзка с предварително водени преговори, които не се реализирали. Лаконично е отбелязано, че въпреки липсата на основание за плащане ответника не е върнал преведените му суми, за което е бил поканен от ищеца. Петитумът е съдържал искане за присъждане на сумата 8000лв. със законната лихва върху тази сума, определена от страната като- платено от дружеството възнаграждение без правно основание. Така заявена исковата молба е била нередовна, поради противоречиво изложените обстоятелства, на които се основава претенцията- от една страна е посочено, че при случайна проверка в счетоводството, ищецът констатирал, че процесните суми са преведени на ответника без основание, а от друга е твърдял, че сумата е превел във връзка с предварително водени преговори- т.е. при наличие на основание, което така лаконично описано може да касае и различни претенции- в това число дори и осъществена преддоговорна отговорност / срв. чл.12 ЗЗД/. И тъй като изначалната липса на основание/ чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД/ предполага като съответно фактическо обстоятелство само заявяване на плащане от ищеца, то противоречащото му твърдение в исковата молба, за водените предварително преговори между страните се нуждае от изясняване на обстоятелствата, определени от страната по този начин. Петитума от своя страна е съдържал искане за зплащане на „ възнаграждение”. Противоречивата обстоятелства част и неясния петитум, заявени нередовно, е еманирала и в различната правна квалификация, дадена от инстанциите, което е и основание за касиране на въззивното решение, с оглед неправилното процедиране след констатацията на въззивния съд, че първостепенния съд е разгледал иск, различен от предявения - арг. чл. 270, ал.3, пр. посл.ГПК. Този извод се налага дори и от мотивите на решаващия състав, съдържащи очертаване на различните фактически състави, регламентирани от чл.55, ал.1 ЗЗД. В този смисъл са и разрешенията дадени с т.1 и 2 ПП ВС на НРБ №1/79г. Следователно, въззивният съд, макар и разгледал теоретично различните фактически състави и направил различен извод за правната квалификация на иска, съобразно разгледаното лаконично изложение на ищеца за водените предварителни преговори, не е приложил тези свои мотиви спрямо конкретния случай и спрямо очертания от него състав на неоснователното обогатяване определен от хипотезата на чл.55, ал.1, пр.2-ро ЗЗД. Тази липса на възможност за обосноваване на извода, произтича именно от нередовната искова молба, предявена при липса на изложени обстоятелства, свързани с осъщественото плащане. И тъй като само редовната искова молба може да обуслови валидното определяне на правната квалификация, решаващият състав е следвало, в качеството си на въззивен съд да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед това, че претенцията за неоснователно обогатяване следва да се основава на ясни и конкретни обстоятелства, които съдът следва да подведе под конкретна правна норма. Като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят съдебен акт по нередовна искова молба в противоречие с разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГК №1 /2001г.на ВКС на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действуващия ГПК. С оглед тези разрешения именно, постановеното по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да проведе производство по чл.129, ал.2 от ГПК, със задължителни указания за привеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като изрично се изиска изясняване на обстоятелствата, свързани с предварително водените преговори и причината за плащане във връзка с тях. Едва след това и в зависимост от процесуалното поведение на ищеца, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба следва да бъде определена и правната квалификация на иска, по който се дължи произнасяне по същество. Проверката по допустимостта на постановения съдебен акт, предхожда тази по основателността на жалбата и след констатация за това, че постановения съдебен акт е недопустим, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените от касатора оплаквания, както и доводите на ответника по касация. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 181 от 17.05.2010г. по гр. д. №200/10г. на Благоевградски окръжен съд. ВРЪША делото за ново разглеждане от същия съд при друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: