Р Е Ш Е Н И Е № 225 гр. София, 22 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 905 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство e по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по жалба на частните обвинители И., И. и М. К. чрез повереника им адв.В. О. и жалба от защитника на подсъдимата Х. Д. – адв. Н. Д., против въззивно решение № 248/21.06.2018 г., постановено по внохд № 898/2017 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата на частните обвинители формално са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, без същите да са подкрепени с конкретни доводи. Посочено е, че наложеното на подсъдимата наказание е явно несправедливо, тъй като е занижено и не би изпълнило целите, предвидени в чл.36 от НК. При индивидуализацията на наказанието и преди всичко с приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК не са отчетени в пълна степен отегчаващите отговорността обстоятелства и тежкия вредоносен резултат. Претендира се решението да се измени в частта, в която е изменена първоинстанционната присъда и подсъдимата е оправдана деянието да е извършено на пешеходна пътека, Д. да бъде призната за виновна и да се увеличи наложеното й наказание. В жалбата на защитника са релевирани и трите касационни основания. Според адв.Д. въззивното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и налагането на едно явно несправедливо наказание. Посочено е, че решението на апелативния съд е вътрешно противоречиво, тъй като от една страна признава, че извършеното от Д. деяние не е осъществено на пешеходна пътека и е преквалифицирано по основния състав на чл.343, ал.1, б. „В” от НК, въпреки специалната норма на чл.120, ал.1, т.2 от ЗДП, която се отнася до пропускането на започналите да пресичат на зелен светофар пешеходци, какъвто не е настоящият случай и по отношение на чието приложение или отпадане липсват изобщо мотиви. На второ място, въззивният съд е пропуснал да даде допълнителни разяснения по кои обективни признаци подсъдимата е следвало да възприеме пострадалия, за да е нарушила и разпоредбата на чл.116 от ЗДП, която не може да има самостоятелно приложение, тъй като има само пожелателен характер и не съдържала конкретно правило за поведение още повече, че и обвинителният акт в тази връзка не отговаря на изискванията на чл.246, ал.1 от НПК. Въззивното решение било неясно, тъй като не е посочен кой текст от ЗДП е нарушен и той да е в причинно следствена връзка с настъпилия резултат. Второинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице и основанията за приложение на привилегирования състав на чл.343а от НК. На тази основа, при условията на алтернативност се претендира обжалваното решение да се отмени, да се постанови ново, с което подсъдимата да се признае за невинна, делото да се върне на друг състав на въззивния съд със задължителни указания за приложението на закона или да се преквалифицира извършеното деяние по чл.343а от НК, като се намали размера на наложеното наказание. В съдебно заседание частните обвинители И. и М. К. редовни призовани не се явяват. Частният обвинител И. К. и повереникът на тримата - адв. О. поддържат жалбата и настояват тя да бъде уважена. Подсъдимата Х. А. Д. лично и чрез защитника си адв. Д. поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените доводи. Представителят на ВКП счита, че жалбите следва да се отхвърлят и решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 343/16.12.2016 г., постановена по нохд № 944/2016 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимата Х. Д. с ЕГН [ЕГН] е призната за виновна в това, че на 23.07.2015 г., на кръстовище в [населено място], на пешеходна пътека, регулирана със светофарна уредба, при управление на МПС л.а. „Ситроен С4 П.” е нарушила правилата за движение по пътищата - чл.116 и чл.120, ал.1 т.2 от ЗДП като не е пропуснала пресичащия по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката й на движение пешеходец Т. И. К. с ЕГН [ЕГН] и по непредпазливост е причинена смъртта му, настъпила на 31.07.2015 г., която е в пряка и непрекъсната причинна връзка с причинените му травматични увреждания, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл. последно, б. „Б” вр. с ал.1 б. „В” вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от четири години. На основание чл.343г. вр. с чл.343, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.49, ал.2 от НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на Д. са присъдени направените по делото разноски в размер на 1 144,88 лв. По жалби на частните обвинители и на защитника на подсъдимата адв.В. К. е образувано внохд № 898/2017 г. по описа на Апелативен съд - София. С решението, предмет на настоящата проверка, е изменена присъдата, като Д. е оправдана относно квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.3 от НК - да е извършила деянието на пешеходна пътека и е намален размера на наложените й наказания - лишаване от свобода на една година, с изпитателен срок при условията на чл.66 от НК от три години и лишаването от право да управлява МПС от една година и шест месеца. В жалбата на частните обвинители, макар и да са направени оплаквания за допуснати нарушения на чл.348, ал.1, т.2 от НПК те са напълно формални, тъй като не са подкрепени с конкретни доводи, които да бъдат обсъдени от касационната инстанция. Същевременно, въпреки пространната жалба на защитника, в нея също не са посочени допуснати от въззивната инстанция нарушения на правилата по събирането, проверката и оценката на доказателствата, които да са довели по неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда. В изпълнение на правомощието си по чл.337, ал.1, т.2 от НПК, като е изменил първоинстанционната присъда и е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление, апелативният съд не е ограничил правото на защита на подсъдимата да разбере какво престъпление е извършила, което тя е узнала още от съдържанието на внесения срещу нея обвинителен акт, в който изрично е отразена и възрастта на пострадалия. В тази връзка неоснователно се явява релевираното в жалбата на адв.Д. наличие на противоречия между диспозитива на акта на прокурора и първоинстанционната присъда, които да са възпроизведени и във въззивното решение, а и самото то да страда от вътрешни такива. Съдържанието на мотивите на въззивното решение е съобразено изцяло с изискванията на чл.339, ал.1 и 2 от НПК, което налага извод за отсъствието на касационното основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК. За да измени присъдата, апелативната инстанция е извършила цялостна проверка на атакувания пред нея първоинстанционен съдебен акт и след провеждането на съдебно следствие и обстоен собствен анализ на наличния по делото доказателствен материал, включително и след приемането на заключението на назначената повторна тройна КМАТЕ е достигнала до възприетата от градския съд идентична фактическа обстановка, но до различни в известна степен правни изводи. По делото е безспорно установено от инстанциите по същество, че на инкриминираната дата преди да слезе от тротоара пострадалият К. е видял, че свети зелен сигнал на светофара, но гледайки къде ще стъпи е предприел пресичане на пътното платно - по пешеходна пътека, вече при светещ червен за него сигнал на светофарната уредба и на зелен за лекия автомобил. Със самото слизането от тротоара пострадалият, който е бил стар човек, на видима възраст между 80 – 85 г. /в действителност - навършени 83 години/, очевидно е демонстрирал намерението си да пресече траекторията на колата и е създал критична ситуация, която е могла да бъде преодоляна от подсъдимата само чрез аварийно спиране на процесното МПС. Въззивният съд категорично е очертал възможността подсъдимата да възприеме пострадалия не само като пешеходец, превърнал се в опасност за движението, но и неговата възраст, която го определя като част от кръга лица, към които съобразно чл.116 от ЗДП водачите следва да бъдат особено предпазливи и да проявяват особено внимание за безопасността им. Въпреки че е намалила скоростта на управлявания автомобил, поради предстоящия ляв завой, до 21 – 25 км/ч, т.е. под максимално разрешената в случая от 50 км/ч, поради закъснялата реакция на 62 - годишната Д. за аварийно спиране е настъпил фаталния за пострадалия удар, довел до трагичния съставомерен резултат. Категорично е установено по делото, че подсъдимата е имала техническа възможност при своевременна реакция да предотврати сблъсъка, независимо от начина на движение на пострадалия и независимо дали е имало или не паркиран микробус в ляво от автомобила й – на другото пътно платно. Същевременно Д. е имала непосредствена видимост към случващото се пред нея и обективна възможност да възприеме започналият да пресича възрастен мъж още повече, че ударът е настъпил на практика по средата на платното - след като пострадалият е изминал около 6 метра от тротоара, т.е. тя не е подходила с готовност до го пропусне, независимо от разрешителния за нея зелен сигнал на светофара, с което е нарушила и разпоредбата на чл.120, ал.1, т.2 от ЗДП. В този смисъл правилно апелативният съд е приел, че съставомерният резултат се намира в причинна връзка с допуснатите нарушения на правилата за движение по чл.116 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДП, като същевременно я е оправдал да е осъществила деянието на пешеходна пътека, по смисъла на чл.343, ал.3 предл. последно от НК, тъй като към инкриминирания момент процесното кръстовището е било регулирано с действаща светофарна уредба. За разлика от предходните инстанции касационният състав счита, че в случая след деянието Д. е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, поради което правилната правна квалификация на деянието е по по-леко наказуемия състав на чл.343а, ал.1, б. „Б” от НК. От показанията на свидетелите С. Н. - Д., наред с обясненията на подсъдимата, изводите на СМЕ и комплексните медико авто-технически експертизи по делото е безспорно установено, че смъртта на Т. К. е настъпила на осмия ден след произшествието, като за този период той е бил не само жив, но в съзнание и контактен. Макар и шокирана от случилото се Д. е предприела целенасочени действия относно облекчаване положението на пострадалия и недопускане на неговото влошаване, чрез предпазването му от съприкосновение с други превозни средства на оживеното кръстовище и несъмнено е демонстрирала не само загриженост относно здравословното му състояние до пристигането на дежурния екип от спешна медицинска помощ. В този смисъл настоящият състав приема, че подсъдимата не е останала безучастна към случилото се, а напротив – направила е всичко зависещото от нея, за да окаже помощ на пострадалия съобразно своите възможности. Касационният състав счита, че така определената по-лека правна квалификация на извършеното от Д. престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „Б” вр. с чл.343, ал.1, б. „В” вр. с чл.342 от НК, за което се предвижда наказание до четири години лишаване от свобода, не води до промяна възприетото от предходните инстанции наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Този извод намира обективна подкрепа в чистото съдебно минало на подсъдимата, отсъствието на други нарушения на правилата за движение, за които да са й наложени административни наказания, въпреки че подсъдимата е на една значителна възраст - пенсионер, но продължава да работи, управлението на автомобила с повече от два пъти по-ниска скорост от максимално разрешената в случая от 50 км/ч, изрядното й процесуално поведение, изразеното искрено съжаление към случилото се, а не на последно място и значителния съществен принос на пострадалия за настъпване на общественоопасните последици. Множеството смекчаващи обстоятелства, съпроводени с лисата на отегчаващи такива безспорно обосновават по-ниска степен на обществена опасност на дееца, спрямо когото и най-лекото предвидено от закона наказание би се явило несъразмерно тежко, включително и с оглед особеностите на самото деяние. В този смисъл настоящият състав намира, че макар и редуцирано от въззивния съд, определеното на подсъдимата наказание е явно несправедливо и следва допълнително да се намали. При отсъствието на минимум на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода и установеното наличие на обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 от НК, следва да се замени лишаването от свобода с "пробация", което да се изпълни само чрез двете задължителни пробационни мерки - регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Наред с гореизложеното касационният състав намира, че в случая следва да се потвърди постановеното лишаване от право подсъдимата да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, тъй като в основата на нейния принос за настъпването на съставомерния резултат, очевидно с оглед възрастта й, се явява закъснялата й реакция. Според касационният състав именно тези санкции, при така определената им продължителност се явяват в съответствие с определящите отговорността обстоятелства и в максимална степен ще допринесат за реализацията на целите на наказанието по чл.36 от НК. С оглед на изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и т.2 вр. с ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 248/21.06.2018 г., постановено по внохд № 898/2017 г. по описа на Апелативен съд - София, като преквалифицира извършеното от подсъдимата Х. А. Д. в престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „Б” вр. с чл.343, ал.1, б. „В” вр. с чл.342 от НК и намалява, като заменя на основание чл. 55, ал.1 т.2 б. „Б” от НК наложеното й наказание на пробация - регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност на явяване пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. ОСТАВЯ в сила въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: