2 гр. д. № 1325/2010 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 450 София, 13.01.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 15 ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1325/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „В и К” [населено място] срещу решение от 25.06.2010 г. по гр. д. № 357/2010 г. на Благоевградски окръжен съд. Инвокирани са доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение от 20.05.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г. ВКС е допуснал до касационна проверка въззивното решение по разрешения с него процесуален въпрос дали в производство по вещен иск, може да извърши косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване на земеделски имот, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания. С въззивното решение е потвърдено решение от 21.01.2010 г. по гр. д. № 1610/2008 г. Благоевградски районен съд, с което касаторът е осъден да премахне складирани инертни материали в собствените на ищците В. М. и М. М. 248 кв. м., съставляващи част от поземлен имот № 42, в кв. 1 по плана на [населено място], целия с обща площ от 2116 кв. м. УПИ. С решението е отхвърлен предявения от касатора срещу ищците В. Г. М. и М. Г. М. насрещен иск за установяване, че той е собственик на 284 кв., съставляващи част от УПИ VІ, с площ от 1974 кв. м. в кв. 1, по плана на [населено място] на основание договор за покупко-продажба от 1.12.1994 г., сключен с ликвидационния съвет на ТКЗС, [населено място]. Касаторът, ищец по насрещния иск, е поддържал, че е придобил правото на собственост върху спорния имот на основание договор за покупко-продажба на обособена част „Гаражи и паркинги” от стопанския двор на ТКЗС. Твърдял е, че той е част от УПИ VІ, обособен след одобрено частично изменение на регулацията за двора на ТКЗС със заповед № 3240 от 20.10.1994 г., с което за терен с площ от 1974 кв. м., съставляващ част от стопанския двор на прекратеното ТКЗС, е отреден парцел VІ. Не е било спорно между страните и това, че гаражите в продадения имот също са построени през 1994 г. без строителни книжа. Първоначалните ищци М. се легитимират като собственици на спорния имот на деривативно основание – договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 182, т. ІІІ, по н. д. № 558/2006 г., сключен с праводатели Р. С. и други, който са се легитимирали като собственици с решение, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ по гр. д. № 583/2000 г. на Благоевградски окръжен съд, с което им е признато и възстановено правото на възстановяване на нива с площ от 2116 кв. м. в м. Г., в землището на [населено място], съставляващ имот пл. № 42, в кв. 1 по кадастралния плана от 1951 г. Съдът е уважил негаторния иск на М. след като е приел за установено, че те се легитимират като собственици на имота. Намерил е, че касаторът не е придобил вещни права върху имота, тъй като при проведената процедура за продажба на имота от ликвидационния съвет на прекратеното ТКЗС са нарушени императивни норми на ЗСПЗЗ и тя не е породила вещноправни последици. От това е приел, че касаторът ползва спорния имот като държи инертни материали без основание, с което пречи и смущава спокойното ползване на имота от ищеца. При формиране на правните си изводи относно легитимацията на ищците като собственици съдът се е произнесъл по въпроса дали в производство по вещен иск, може да извърши косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване на земеделски имот, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Този въпрос е решил в противоречие с формираната постоянна практика на съда. Неправилно съдът не приел, че решението постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е признато право на възстановяване на даден имот, легитимира заявителите като собственици на имота. Въпреки, че съдът е постановил в решението, че „възстановява” имота, то това решение не легитимира ищците като собственици, тъй като с него не е завършена процедурата по възстановяването му. В правомощията на съда в това производство е правото да установи дали жалбоподателите имат право на възстановяване на заявения имот, но той няма право да определи начина по който имотът ще се възстанови. Това е от компетентност на поземлената комисия, която ще определи това след като се съобрази с актуалното състояние на имота. Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че решението, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, не подлежи на косвен съдебен контрол. Това решението е постановено в административно производство и замества решението на административния орган, има неговите белези, поради което също подлежи на косвен съдебен контрол. Съдът е следвало да укаже на ищците да ангажират доказателства за това дали реституционната процедура е завършила с постановяване на решение от поземлената комисия въз основа на влязлото в сила решение на съда по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Само след установяване на този релевантен факт е могъл да направи обоснован извод, дали праводателите на ищците са се легитимирали като собственици на имота при сключване на договора за продажба, от който те черпят права. В тази последна фаза на производството по реституиране на имота ОСЗ следва да провери и разреши въпроса дали извършеното строителство в имота през 1994 г., т. е. след влизане в сила на ЗСПЗЗ, е пречка за възстановяването му. Съгласно разпоредбите на закона ограничение за реституция на земеделски имот е само строителството в имота извършено до 1.03.1992 г. – влизане в сила на закона. Съдът не е констатирал и обстоятелството, че от 1994 г. спорния имот е част от УПИ VІ, а ищците се легитимират като собственици на поземлен имот пл. № 42 по кадастралния план от 1994 г. на [населено място], въпреки, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба – 27.12.2006 г. част от този имот е бил със статут на УПИ. Такъв е бил статут на имота и към датата на постановяване на решението на Благоевградски окръжен съд, с което им е признато право на възстановяване на имота, но това решение не е имало за предмет да изследва актуалния статут на заявения за възстановяване имот, тъй като неговия предмет е установяване дали имотът е принадлежал на наследодателя на заявителите, дали е бил внесе в ТКЗС. Въз основа на решението на съда постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, ОСЗ следва да измени своето решение като признае правото на възстановяване на имота, съобразно формираната воля на съда и определи начина на възстановяването, за което следва да установи и актуалното състояние на имота и регулационния му статут както и дали не са налице ограничения за това. Постановеното решение от въззивния съд е необосновано, тъй като е постановено преди изясняване легитимацията на ищците като собственици на имота, което е основание за отмяната му и връща на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 25.06.2010 г. по гр. д. № 357/2010 г. на Благоевградски окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: