О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№75
гр. София, 11.04.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия Соня Найденова ч.гр. дело № 1009/2022 г.
Производство по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба с вх. № 1004/02.02.2022 г. подадена от „Брезник – четири сезона“ ЕООД чрез адвокат П. Ш. от АК - Бургас против Определение № 6 от 13.01.2022 г. по гр.д. № 2943/2021 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационна жалба против въззивно Решение № I - 38 от 09.04.2021 г. по в. гр. д. № 207/2021 г. на Окръжен съд - Бургас. С частната жалба се поддържат доводи, че в случая е допустимо касационно обжалване на въззивното решение, когато решенията на Общото събрание на Етажната собственост (ОСЕС) излизат извън законовите правомощия на ОСЕС, и по отношение на такива решения се прилагат правилата на ЗЗД, вкл. и за тяхната нищожност. Позовава се на дадено в този смисъл решение на въпроса за определение №89/22.05.2017г. по ч.гр.д.№ 1464/2017г. на ВКС, I г.о. Претендира разноски.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна в производството Етажна собственост „Хелиос“ – гр. Поморие.
Частната жалба е допустима, подадена е от страна в процеса, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови и приеме, че подадената от „Брезник – четири сезона“ ЕООД е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, състав на ІI г.о. на ВКС по гр.д. № 2943/2021 г. по описа на ВКС, е приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК, тъй като съдебното производство, предмет на постъпилата касационна жалба, е образувано по иск с правно основание чл.40 ЗУЕС, попадащ сред изрично изброените в чл.280, ал.3, т.2 ГПК искове, по отношение на които липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за инстанционен контрол на тази категория въззивни решения обуславя двуинстанционно разглеждане на споровете по тези искове.
Прието е, че производството по делото е образувано искове по чл. 40 ЗУЕС, предявени от „Брезник - четири сезона“ ЕООД, с твърдения, че взетите на общото събрание на ЕС решения от 04.07.2018 г. са нищожни, респ. незаконосъобразни. Изключването на въззивните решения с предмет искове по чл. 40 ЗУЕС от касационен контрол обуславя двуинстанционното разглеждане на споровете по тях. Без значение са доводите на ищеца за нищожност на цялата процедура по провеждане на общото събрание, респ. нищожност на взетите на него решения.
Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за неоснователна поради следните съображения:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационното обжалване, доколкото в случая било поискано прогласяване на нищожността на взетите решения като взети извън компетентността му. В подадената от „Брезник – четири сезона“ ЕООД искова молба се поддържа, че атакуваните решения излизат извън определената и лимитирана от закона компетентност на съвместното общо събрание, че не е спазена процедурата за свикване на общо събрание по чл.13 ЗУЕС, че протоколът не съдържа предвидените в закона задължителни данни, че правилникът за вътрешния ред съдържа разпоредби, които налагат недопустими задължения и тежести на собствениците на самостоятелни обекти и регулират обществени отношения, присъщи за комплекс „Хелиос Бийч мениджминът“ – град Поморие. Отправеното до съда искане е за отмяна на взетите от общото събрание решения по изложените в исковата молба обстоятелства.
Становището, изразено в соченото от жалбоподателя определение №89/22.05.2017г. по ч.гр.д.№1464/2017г. на състав на I г.о. на ВКС, е постановено инцидентно и не е споделяно от останалите състави на ВКС при разглеждане на същия въпрос.
Според трайно установената практика на ВКС, съдържаща се в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК /решение № 39/19.02.2013 г. на I г.о. на ВКС по гр.д.№ 657/2012 г.; определение № 339/18.07.2018 г. на IV г.о. на ВКС по ч.гр.д.№ 2612/2018 г.; решение № 37/20.04.2016 г. на I г.о. на ВКС по гр.д.№ 4432/2015 г.; определение № 588/18.07.2014 г. на IV г.о. на ВКС по ч.гр.д.№4046/2014 г./, искът по чл.40 ЗУЕС е един, независимо колко основания за незаконосъобразност са въведени и какви нарушения са допуснати при вземане на решението от ОС. Участник в общността може да оспори само отделни решения или всички взети решения от едно общо събрание поради липсата на някоя от предпоставките за вземането му, но във всеки случай искът, с който оспорването се прави, е един. И доколкото в настоящия случай изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявеният петитум категорично сочат на предявен иск с правна квалификация чл.40 ЗУЕС, както правилно е констатирал предходният състав на ВКС, въззивното решение по така предявения иск не подлежи на касационно обжалване. По въпроса за нищожността на решенията на ОСЕС, респ. за приложимостта на разпоредбата и реда по чл.40 ЗУЕС при решения на ОСЕС, взети при начална липса или извън компетентността на колективния орган за управление на ЕС, е формирана практика на ВКС с решение № 39/19.02.2013 г. на I г.о. на ВКС по гр.д.№ 657/2012 г., определение № 99/29.05.2019 г. на ІІ г.о. на ВКС по ч.гр.д. № 20/2019 г. и определение № 482/17.10.2017 г. на І г.г. на ВКС по гр.д. № 11/2017 г., според която за решенията на ОСЕС не са приложими правилата на ЗЗД за недействителност на договорите, тъй като решенията на ОСЕС не са многостранна сделка, при което за оспорване законосъобразността на решенията на ОСЕС, вкл. и тяхната действителност, се прилагат правилата на специалния закон ЗУЕС, а не тези на ЗЗД.
Извод за противното не може да се направи и от соченото от частния жалбоподател Решение на Съда на ЕС (СЕС) по дело № С-25/18. Съгласно чл.633 ГПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища на Република България, когато се решават от националните съдилища идентични въпроси, за решаването на които е постановено решението за тълкуването на разпоредби от правото на ЕС. В посоченото решение на СЕС по дело № С-25/18 е даден отговор на поставените въпроси в преюдициалното запитване на ОС-Благоевград, касаещи характера на спора и компетентния съд, че спор за парично задължение, произтичащо от решение на лишеното от правосубектност и създадено по силата на закона поради особеното титулярство на определени права общо събрание на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, което решение се взема с мнозинство от членовете на общото събрание, но обвързва всички негови членове, следва да се счита за спор, който попада в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на тази разпоредба, и че спор като разглеждания в главното производство - за парично задължение, произтичащо от решение, взето от общото събрание на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, относно разходите за поддържане на общите части на сградата, следва да се счита за спор, свързан с договор за предоставяне на услуги по смисъла на Член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Р. I). Видно от мотивите на решението, отговорите са обусловени от преценката за компетентостта на съд на държава-членка, в която ответникът по иска няма местоживеене, да разгледа иск в отклонение от общото правило на член 4 от Регламент № 1215/2012, според което общо правило компетентността е на съдилищата на държавата членка, на територията на която е местоживеенето на ответника. Прието е, че спорът за изпълнение на парично задължение, произтичащо от решение, взето от общото събрание на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, попада в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“, като се изхожда от дадено вече тълкуване, че компетентност на съдилища на държава –членка по член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 — предвидено за дела, свързани с договор — предполага да се определи правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго и на което се основава искът на ищеца (т.25 от решението), като е преценено, че в случай, когато членството в етажна собственост се изисква по закон, това не променя факта, че конкретните правила за управлението на общите части на съответната сграда в някои случаи се уреждат с договор и че членството в етажната собственост възниква чрез акт за доброволно придобиване на самостоятелен имот заедно с дял от тези общи части от етажната собственост, поради което задължение на етажните собственици към етажната собственост като разглежданото в главното производство трябва да се счита за правно задължение, което е поето доброволно, по смисъла на съдебната практика, посочена в т.25 от решението (т.27 от решението). Посочено е изрично в т. 24 от решението на СЕС, че понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 не може да се схваща като отнасящо се за хипотеза, в която не съществува никакъв ангажимент, поет доброволно от една страна към друга. Така е изведено заключението по конкретното преюдициално запитване на ОС-Благоевград, че спорът между етажната собственост (като неперсонифицирана общност) от една страна, и отделен етажен собственик, от друга страна, за задълженията на последния към етажната собственост за разходи, следва да се счита като спор по дела, свързани с договор, с оглед определяне на компетентния съд на държава-член и на приложимото право към договорните задължения, но не направено заключение относно характера на решенията на ОСЕС като договор. Изрично в т.33 от решението на СЕС по дело № С-25/18 е посочено, че приложното поле на Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Р. I), е изключено по въпроси, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания, като например учредяване чрез регистрация или по друг начин, правоспособност, вътрешна организация или ликвидация на дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания“ в член 1, параграф 2, буква е) от този регламент, т.е. изключени са въпросите относно правоспособността на такива дружества, ЮЛ и неперсонифицирани образувания, от приложимото право към договорните задължения.
Националният съд на държава-членка не може да се отклонява от постановеното решение на СЕС по конкретното дело № С-25/18 или да го замества със свое собствено тълкуване - различно от това, дадено от Съда на ЕС, ето защо настоящият състав на ВКС намира, че не е налице решаване на въпроса с обжалваното определение за характера на решенията на ОСЕС в нарушения на посоченото решение на СЕС по дело № С-25/18.
Обжалваното определение като правилно подлежи на потвърждаване. Частният жалбоподател няма право на възстановяване на разноски при този изход на спора.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6 от 13.01.2022 г. по гр.д. № 2943/2021 г. по описа на ВКС, ГК, II г.о.
Определението е окончателно.