7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
Гр. С., 21.03.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 81/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Г. от [населено място] срещу решение № 461 от 04.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 649/2010 г. на Добрички окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 97 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 3397/2009 г. на Добрички районен съд, е отхвърлен предявеният от Д. П. Г. против [фирма] частичен иск за сумата 3 000 лв., претендирана като част от неплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС” № [ЕГН] от 02.11.2007 г., дължимо за причинени при застрахователно събитие на 04.08.2008 г. вреди на застрахования с договора лек автомобил „Рено М. купе” с рег. [рег.номер на МПС] , рама № VF1EM1N0636111715, и са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 1 110 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици - присъждане на претендираното с иска застрахователно обезщетение, ведно със законните лихви и разноски. К. поддържа, че в резултат на неправилна преценка на доказателствата въззивният съд е достигнал до незаконосъобразен извод за осъществяване на основанието по чл.4, ал.1, т.6 от „Клауза А” към Общите условия за застраховка „Каско на МПС”, освобождаващо ответника - застраховател от отговорност за обезщетяване на вредите от събитието. Релевира доводи, че съдът е квалифицирал събитието като „умишлен палеж”, без да е установен неговият причинител, без да са събрани доказателства за проявен от конкретно лице умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК за запалване на застрахования автомобил и без да има влязла в сила присъда за престъпление „умишлен палеж” по чл.330, ал.1 НК. Позовава се и на нищожност на клаузата на чл.4, ал.1, т.6 от ОУ, с която е изключена отговорността на застрахователя в случай на умишлен палеж.
Ответникът [фирма] - [населено място], не завява становище по касационната жалба.
С определение № 665 от 19.10.2011 г. въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по релевантните за изхода на делото въпроси, свързани с обема на отговорност на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС”, очертан от застрахователния договор и общите условия към него, и тълкуването на предвидените в договора и в общите условия основания за освобождаване на застрахователя от отговорност в случай на увреждане на застрахованото имущество.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
Въззивният Добрички окръжен съд е отменил решението по гр. д. № 3397/2009 г. на Добрички районен съд и е отхвърлил предявения от Д. Г. против [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение до размер на сумата 3 000 лв., след като е приел, че ответникът - застраховател не следва да отговаря за вредите от настъпилото на 04.08.2008 г. застрахователно събитие, тъй като е осъществено предвиденото в чл.4, ал.1, т.6 от “Клауза А - Пълно каско” на Общите условия към сключения между страните договор за застраховка „Каско на МПС” основание за изключване на застрахователната отговорност - увреждане на застрахования автомобил в резултат на умишлен палеж. Изводът за извършен умишлен палеж е обоснован с констатациите в заключенията на пожаротехническите експертизи, приети в първоинстанционното производство и в образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство за престъпление по чл.330, ал.1 НК, според които опожаряването на автомобила не е причинено от самозапалване или късо електрическо съединение, а от външна човешка намеса. На тази база, като е съобразил клаузата на чл.4, ал.1, т.6 от ОУ, изключваща умишления палеж от кръга на покритите със застраховката „Каско на МПС” рискове, въззивният съдебен състав е приел, че ответното застрахователно дружество не дължи на ищеца - застрахован обезщетение за произлезлите от събитието вреди. Изложил е съображения, че понятията „умишлен палеж” по смисъла на чл.4, ал.1, т.6 от ОУ и чл.330, ал.1 НК и „пожар” по смисъла на чл.22, т.15 от ОУ се свързват с един и същ резултат - проява на огън, който унищожава определено имущество, но се различават по формата на вината, която е отчетена в Общите условия чрез признаване на пожара за покрит от застраховката риск /чл.2, т.1 от ОУ/ и изключване на умишления палеж от кръга на застрахователните рискове /чл.4, ал.1, т.6 от “Клауза А” към ОУ/.
Решението е неправилно.
Обемът на застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката “Каско на МПС”, се определя от закона - чл.183, ал.1 КЗ, и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл.186, ал.1 КЗ - и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл.211 КЗ. В чл.211 КЗ е закрепено правилото, че основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично две от допустимите основания за отказ - умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице /т.1/ и неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор /т.2/.
Освобождаването на застрахователя от отговорност в случай на умишлено причиняване на застрахователното събитие е позволено от закона само при условието, визирано в чл.211 КЗ - ако умисълът е свързан с поведението на застрахования или на третото ползващо се от застраховката лице. Умишленото причиняване на вреди на застрахованото имущество от лице, чуждо на застрахователното правоотношение, и то без знанието и участието - пряко или косвено, на застрахования, е ирелевантно за обема на застрахователна отговорност и не може да послужи като основание за нейното изключване. В този смисъл - като умисъл, проявен от застрахования или от третото ползващо се лице, следва да се тълкуват и клаузите в застрахователния договор /и общите условия към него/, които въвеждат умишленото увреждане на застраховано имущество като основание, пораждащо право за застрахователя да откаже плащане на уговореното по повод на конкретно събитие застрахователно обезщетение.
В застрахователното право умишленото увреждане или унищожаване на застраховано имущество от застрахования се свързва със застрахователната измама, доколкото се предполага, че е извършено с цел получаване на договореното застрахователно обезщетение. Като деяния, инкриминирани в Наказателния кодекс на Република България, измамата /застрахователна/ и умишленото увреждане на чуждо имущество следва да бъдат установени с влязла в сила присъда или - при наличие на предпоставките по чл.124, ал.5 ГПК, с влязло в сила решение за установяване на престъпни обстоятелства, които са от значение за застрахователното правоотношение. Поради това освобождаването на застрахователя от отговорност с възражение за умишлено причиняване на застрахователното събитие е възможно само тогава, когато събитието е предизвикано умишленото от застрахования - лично или чрез друго лице, и умишленото деяние, довело до увреждане на застрахованото имущество, е установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК. Ако увреждащото деяние притежава белезите на предвидено в Наказателния кодекс умишлено престъпление, но престъпният му характер не е установен с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, гражданският съд, който разглежда иска на застрахования за заплащане на застрахователно обезщетение, е компетентен да преценява деянието единствено от гледна точка на обективните му признаци, не и да го квалифицира като умишлено. В противен случай би се стигнало до инцидентно установяване на престъпление по повод на гражданскоправен спор, каквото законът не допуска. В същия смисъл е и застъпената в решение от 05.01.2007 г. по гр. д. № 1619/2006 г. на Софийски апелативен съд и решение № 1410 от 01.11.1999 г. по гр. д. № 722/99 г. на ВКС, V г. о., практика, която настоящият състав приема за правилна на основание чл.291, т.1 ГПК и на която въззивното решение противоречи. Становището, че ако не е установено с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, умишленото увреждане на застраховано имущество не може да се доказва инцидентно по повод възражение на застрахователя срещу иска на застрахования по чл.208, ал.1 КЗ, е възприето и в постановеното по реда на чл.290 ГПК с характер на задължителна практика решение № 181 от 03.06.2010 г. по т. д. № 281/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. Решението е относимо и към разглеждания правен спор, предвид релевираното от ответното дружество основание за недължимост на застрахователното обезщетение - увреждане на застрахования автомобил чрез умишлен палеж, обявен за престъпление в чл.330, ал.1 НК.
Изложените съображения мотивират настоящия състав да приеме за неправилни изводите на Добрички окръжен съд, с които е аргументирано отхвърлянето на предявения от касатора иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ. Въззивният съд не е преценил правилно обема на поетата от ответника застрахователна отговорност и се е позовал на клаузата на чл.4, ал.1, т.6 от „Клауза А” на ОУ към застрахователния договор, без да търси вложения в съдържанието й действителен смисъл и да я прецени във връзка с разпоредбата на чл.211, т.1 КЗ. С клаузата на чл.4, ал.1, т.6 от ОУ страните са уговорили, че застрахователят не обезщетява вреди, причинени на застрахования автомобил в резултат на умишлен палеж. Същевременно в чл.17 от същите ОУ е предвидено, че застрахователят покрива вредите, произлезли от застрахователно събитие „пожар”. Понятието “пожар” е дефинирано за целите на застрахователния договор в чл.22, т.15 от ОУ като „поява, в резултат на действия на трето лице или в резултат на събитие на огън, който образува пламък .......... и причинява частични щети на имущества или ги унищожава напълно”. Разгледана във връзка с разпоредбата на чл.211, т.1 КЗ, клаузата на чл.4, ал.1, т.6 от ОУ насочва към извод, че умишленият палеж е уговорен като основание за изключване на застрахователната отговорност само за случаите, когато причиняването му е свързано с поведението на застрахования. Извършеният от трето лице, независимо от волята и знанието на застрахования, умишлен палеж е ирелевантен за отговорността на застрахователя и по аргумент от чл.211, т.1 КЗ не може да послужи като основание за освобождаването му от задължение за обезщетяване на настъпилите в патримониума на застрахования имуществени вреди. В хода на процеса ответникът - застраховател не само не е твърдял, но и не е доказал, че ищецът - застрахован е предизвикал или инициирал запалването и унищожаването на застрахования автомобил, което прави клаузата на чл.4, ал.1, т.6 от ОУ неприложима към спора за дължимост на застрахователното обезщетение. Посочената клауза не може да намери приложение при уреждане на спорното правоотношение и поради факта, че умишленият палеж е обявен за престъпление в чл.330, ал.1 НК, а по делото не са ангажирани доказателства за наличие на влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, признаващи умишленото запалване на застрахования автомобил от конкретно лице. Квалифицирането на събитието от 04.08.2008 г. като умишлен палеж по чл.330, ал.1 НК в хода на образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство е правноирелевантно и не обвързва гражданския съд, след като производството не е приключило с осъдителна присъда за престъпление по чл.330, ал.1 НК. При отсъствие на доказателства за установено по надлежния ред престъпление по чл.330, ал.1 НК, предвидено в клаузата на чл.4, ал.1, т.6 от ОУ като основание за изключване на застрахователната отговорност, констатациите в заключението на пожаротехническата експертиза за запалване на автомобила вследствие на човешка намеса могат да бъдат отнесени единствено към клаузата на чл.17 от ОУ, т. е. увреждащото събитие да се квалифицира като пожар по смисъла на чл.22, т.15 от ОУ, не и като умишлен палеж. Увреждането на автомобила в резултат на пожар е предвидено изрично като покрит застрахователен риск в сключения между страните договор за застраховка “Каско на МПС”. Въпреки това въззивният съд е приел, че ответникът - застраховател не дължи обезщетение за вредите от събитието и е отхвърлил иска по чл.208, ал.1 КЗ, постановявайки по този начин неправилно решение, което подлежи на отмяна на основание чл.293, ал.2 ГПК.
Неприложимостта на клаузата на чл.4, ал.1, т.6 от ОУ изключва необходимостта от обсъждане на доводите в касационната жалба за нейната нищожност вследствие неспазване на процедурата за одобряването й от Комисията за финансов надзор.
По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция се присъди на касатора претендираната с иска по чл.208, ал.1 КЗ част - 3 000 лв., от следващото се по повод на застрахователното събитие от 04.08.2008 г. застрахователно обезщетение. Сумата 3 000 лв. несъмнено попада в границите на обезщетението, предвидено в чл.17, т.4 от ОУ за случаите на тотална щета от пожар. Какъв е действителният дължим размер на обезщетението над сумата 3 000 лв., за която е предявен искът, е въпрос извън предмета на настоящото дело. Извън предмета на делото е и преценката дали искът за сумата 3 000 лв. действително е заявен като частичен, както е приел въззивният съд, след като до приключване на производството пред инстанциите по същество ищецът - касатор не е посочил общия размер на вземането си по чл.208, ал.1 КЗ.
Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските, тъй като с оглед изхода на делото ответникът няма право на разноски. На основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят направените в хода на делото разноски, които възлизат общо на 650 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 461 от 04.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 649/2010 г. на Добрички окръжен съд, и вместо него постановява :
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.208, ал.1 КЗ на Д. П. Г. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, сумата 3 000.00 лв. /три хиляди лв./ - част от неплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС” № [ЕГН] от 02.11.2007 г., дължимо за вреди, причинени при възникнало на 04.08.2008 г. застрахователно събитие “пожар” на застрахования със застраховката лек автомобил марка „Рено”, модел „М. купе”, с рег. [рег.номер на МПС] , рама № VF1EM1N0636111715, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 27.08.2009 г., до окончателното плащане, както и сумата 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лв./- разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |