Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр. София, 29.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 3086 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Т.Н. против въззивно решение № 348 от 4.10.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 580/2011 г. В касационната жалба е посочено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наложеното наказание е твърде завишено и несправедливо. В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован не се явява. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 1 от 7.01.2010 г. хо н. о. х. д. № 4284/09 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Н. Т. Н. за виновен в това, на 15.10.2007 г. в гр.С. да е отвлякъл В. Д. И. с цел противозаконно да я лиши от свобода, като деянието е извършено от две лица (подсъдимия Н. и подсъдимия Б. П.) и отвлеченото лице не е навършило 18 години, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. чл. 142, ал. 1 НК и чл. 55 НК е наложено наказание в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият Н. Т. Н. е признат за виновен и в това, на 16.10.2007 г. да е транспортирал от гр.С до гр. Б. ненавършилата 18 години В. Д. И. с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години и чрез отвличане, и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 и чл. 55 НК е наложено наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание глоба в размер на десет хиляди лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подсъдимия Н. Н. Т. общо, най-тежкото наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е присъединил наказанието глоба в размер на десет хиляди лева. Приспаднал е предварителното задържане и в тежест на подсъдимия е възложил съответната част от разноските.С присъдата Софийският градски съд е осъдил и подсъдимия Б. Н. П. за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. чл. 142, ал. 1 НК. С въззивно решение № 348 от 4.10.2011 г. по в. н. о. х. д. № 580/2011 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Касационната жалба на подсъдимия Н. Т. Н. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Изтъква се единствено доводът, че наказанието е прекомерно завишено, който е неприемлив. Размерът на наказанието лишаване от свобода е бил в достатъчна степен намален под предвидения минимум в санкцията за съответно извършеното престъпление, а на глобата – до възможния предел съгласно изискванията на чл. 55, ал. 2 НК. Съдът е взел предвид както данните за личността на подсъдимия като един от критериите при индивидуализация на наказанието (многобройни предходни осъждания), така и специфичните особености на престъпното деяние, осъществено от подсъдимия (няколкото квалифициращи признака). Затова наложеното наказание за всяко от престъпленията съответства на тежестта на деянието, съразмерно отговаря на степента на вината на подсъдимия, на съвкупността от всички обстоятелства със значение за наказанието и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 от НК, включително чрез коригиращия ефект на глобата, която по размер е съобразена и с имущественото положение на подсъдимия. При отсъствието на касационното основание, изтъкнато в жалбата на подсъдимия Н., решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 348 от 4.10.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 580/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: