4 Р Е Ш Е Н И Е № 259 гр. София, 25 август 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Мира Недева….......……и в присъствието на прокурора….....…............Димитър ГЕНЧЕВ......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 772 по описа за 2015 г. Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия Л. Й. Я. лично и чрез защитника му адв. Ц. Ц. срещу въззивно решение № 108 от 01.04.2015г., постановено по внохд № 168/15г. на Софийски апелативен съд, НО – 6 с-в. В жалбата на подсъдимия се изразява несъгласие с постановения съдебен акт, който жалбоподателят счита за незаконосъобразен, като се настоява за отмяната му и за оправдаване по повдигнатото обвинение. В жалбата на защитника се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се аргументи, че са останали неизяснени обстоятелствата около смъртта на пострадалия, а изводът за вина на подсъдимия се основава единствено върху косвени доказателства. Като нарушение на закона се релевира осъждането на Я. за престъпление по чл.116 от НК, при липсата на умисъл за умъртвяване на пострадалия. Предлага се съдът да приеме, че е налице случайно деяние или че е осъществен съставът на чл.124 от НК. Настоява се за изменяване на присъдата с прилагането на закон за по - леко наказуемо престъпление. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Ц. със същите аргументи и искане. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от установените по делото факти не се разкриват обстоятелства, водещи до квалифициране на престъплението като по- леко наказуемо. Намира престъплението за доказано и от субективна страна. В последната си дума подсъдимият Я. моли за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 2 от 21.01.2015г., постановена по нохд № 298/14г. по описа на Видински окръжен съд, подсъдимият Л. Й. Я. бил признат за виновен в това, че на 22.06.2014г. в [населено място], умишлено умъртвил баща си Й. Я. Е., поради което и на основание чл.116, ал.1, т.3, във вр. с чл.115 и чл.54 от НК му било наложено наказание от петнадесет години лишаване от свобода при „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства и зачел предварителното задържане на подсъдимия. В тежест на Я. било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на защитника на подсъдимия Я. - адв. В., било образувано внохд № 168/15г. на Софийски апелативен съд, НО – 6 с-в. С решение № 108 от 01.04.2015г. присъдата била изменена, като наложеното наказание на подсъдимия Я. било намалено на дванадесет години „лишаване от свобода”, а в останалата част обжалваният съдебен акт бил потвърден. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбите на подсъдимия и неговия защитник са подадени в законния срок за обжалване и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Доводите в касационната жалба са идентични с тези, направени пред апелативния съд, а в мотивите на въззивното решение на тези аргументи е бил даден отговор. За да приеме, че Я. е автор на престъплението, въззивният съд е преценил наличието на многобройни косвени доказателства, които преценени в тяхната взаимовръзка сочат на доказаност на обвинението. По делото е безспорно установено, че на 22.06.2014г. подсъдимият е бил сам в къщата с баща си (обяснения на Я., справка от мобилен оператор, механоскопна експертиза и свидетелски показания). Според заключението на съдебно- медицинската експертиза на труп, смъртта на пострадалия се дължи на шоково състояние с внезапно спиране на сърдечната дейност, предизвикано от удари в областта на шията, както и на непродължително притискане в тази област. Смъртта е настъпила бързо и е в пряка причинна връзка с нанесените травматични увреждания. Състоянието на трупа сочи, че смъртта е настъпила около 12 - 13ч. на 22.06.2104г. В устните си разяснения вещото лице е пояснило, че пострадалият не може сам да си причини всички получени увреждания, особено счупването на дясното рогче на подезичната кост. Предвид заключението на експертизата, не са кредитирани обясненията на подсъдимия, че травматичните увреждания по тялото на баща му се дължат на падането на последния върху различни вещи в стаята. Като годно доказателствено средство въззивният съд е ценил показанията на св. С., пред когото подсъдимият направил извън процесуално изявление, че нанесъл около четири - шест удара на баща си в областта на лицето и шията. От показанията на свидетелите Я. и М. е установено, че подсъдимият от години малтретирал близките си. Св. М. е заявил за нанесен от Я. побой в началото на м. май над баща му, а в края на същия месец и над майка му, което било повод за настаняването на последната в социално заведение. В мотивите на въззивното решение са обсъдени всички събрани доказателства, като са изложени и съображения кои от обясненията на подсъдимия не са приети с доверие. Липсва допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с оценката на доказателствата, поради което не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Осъщественото от Я. деяние е било квалифицирано като престъпление по чл.116, ал.1, т.3 от НК, в съответствие с приетите за установени факти. В мотивите на въззивното решение тезата, че подсъдимият е искал да причини единствено телесна повреда, а смъртта е била причинена по непредпазливост, е обсъдена и основателно отхвърлена. Изложените в тази насока съображения се споделят от настоящата инстанция. Многобройността на нанесените удари в жизнено важни части от тялото на пострадалия и притискането в областта на шията сочат на умисъл за умъртвяване, а не за причиняването на телесно увреждане. С оглед конкретните обстоятелства, очевидно неприложима е хипотезата на чл.15 от НК, тъй като за да е налице случайно деяние, деецът трябва да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. В случая подсъдимият не само е бил длъжен и е могъл да предвиди, че вследствие на нанесените от него удари може да настъпи смъртта на баща му, но е и целял настъпването на този резултат. С осъждането на подсъдимия Я. за престъпление по чл.116 от НК, законът е приложен правилно. В последната си дума подсъдимият настоява алтернативно и за намаляване на наложеното наказание. Конкретни съображения относно справедливостта на наказанието не се излагат. С въззивното решение на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, наказанието на подсъдимия е било намалено под законово установения минимум на предвиденото за престъплението наказание "лишаване от свобода", поради което липсва основание за допълнителното му смекчаване. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 108 от 01.04.2015г., по внохд № 168/15г. на Софийски апелативен съд, НО – 6 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: