Р Е Ш Е Н И Е № 348 София, 04 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора М.ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №1089/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Г. Г. К. срещу въззивно решение № 69 от 26 април 2012г. на Апелативен съд гр.Бургас. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно,незаконосъобразно,необосновано и явно несправедливо.Прави се искане да бъде изменено,като наказанието на подсъдимия да се определи при условията на чл.55,ал.1 б.”б” НК-пробация или решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане. Съображения в подкрепа на доводите не се представиха пред касационната инстанция.В съдебното заседание подсъдимият и защитника му-адв.Е. М. от АК-Сливен не се явиха.Последният е подал молба с дата 02.07.2012г.-копие на тази изпратена по факс на 27 юни 2012г. до ВКС, с искане за отлагане на делото.Съдът не уважи искането,тъй като ново основание обуславящо отлагане на делото не се съдържа в молбата,а описаното в нея ведно с медицинска бележка от 26.06.2012г.са били взети предвид при отлагане на делото насрочено на 28.06.2012г. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 7 от 24.01.2012г. по нохд № 516/2011г. Ямболският окръжен съд е признал за ВИНОВЕН подсъдимия Г. Г. К. в това,че на 05.10.2011г. около 08.35 часа в кабинет на ет.4 в сградата на РУП”Т.”-Ямбол дал дар-4 бр.банкноти,всяка с номинал от по 50 български лева ,сер. №№ А 30120615,А 30708294,БВ 9718486 и БГ 4998790 на длъжностното лице М. И. И. на длъжност инспектор ИП,разузнавач към РУП”Т.” при ОД на МВР-Ямбол,за да не извършва действия по служба-да не събере данни достатъчни за образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер срещу него,при извършвана от М. И. полицейска проверка за истинността и верността на дубликат на Свидетелство за завършено основно образование № 018/15.06.2005г. с изх.№ 025/16.12008г. от И. М. А. от с.Крапец,община Шабла,област Добрич,с ЕГН 9007195580,издадено и подписано според отразеното в него от К.,в качеството му на Директор на ОУ „Св.св.К. и М.” с.Бояджик,община „Тунджа.”,област Ямбол,поради което и на основание чл.304,ал.1 вр.с чл.58а от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер нае ХИЛЯДА ЛЕВА. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Произнесъл се по чл.307а НК и ОТНЕЛ в полза на Държавата горепосочените банкноти на обща стойност 200 лева. С обжалваното решение Апелативен съд гр.Бургас е ИЗМЕНИЛ присъдата ,като е преквалифицирал деянието по чл.304,ал.1 във вр.с чл.18,ал.1 НК/опит към подкуп/. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: При извършената проверка на правилността на атакуваното решение,касационният състав не констатира нарушения от материален или процесуален характер,които да обуславят отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Решението е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила.Доказателствата са събрани съобразно изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 НПК,а вътрешното убеждение на съдебните инстанции е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изводът,че подсъдимият е осъществил състава на престъплението подкуп/приет като опит към подкуп от втората инстанция/ е съответен на съвкупния доказателствен материал.Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите С. М. и М. И.,М.,Н.Д. и И. П.,които кореспондират с обясненията на подсъдимия,депозирани на досъдебното производство.От приложените писмени материали-протоколът за оглед на местопроизшествието от 05.10.2011г.,с който са иззети банкнотите послужили за извършеното деяние,както и писмените доказателства-дубликат на Свидетелство за завършено основно образование № 018/15.06.2005г. с изх.№ 025/16.10.2008г.на името на И. М. А. е видно,че последното е издадено от подсъдимия в качеството му на директор на учебното заведение.Установено е,че документа е с невярно съдържание,тъй като лицето И. М. А. никога не е бил ученик в ръководеното от подсъдимия учебно заведение.Установено е също така,че за да спре извършваната спрямо него проверка,преди да даде писмени обяснения пред св.М. И.,подсъдимият извадил от чантата си бял,непрозрачен плик в който предварително поставил инкриминираните четири броя банкноти.Поставил плика върху бюрото на свидетеля с думите”В. тези 200 лева,за да оправим работата по случая”. Неправомерните действия на подсъдимия правилно са преценени като съставомерни по смисъла на чл.304 а вр.с чл.18 НК. Производството по делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма на НПК ,като подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт,както и вината си. Въз основа на фактическите обстоятелства установени по делото,които не подлежат на преобсъждане от настоящата инстанция, материалният закон е правилно приложен. Признавайки го за виновен по това обвинение,съдилищата не са допуснали нарушение по чл.303 НПК.Обвинението е доказано по несъмнен начин въз основа на събраните по делото доказателства. Решението е законосъобразно и справедливо и в частта,с която се потвърждава присъдата в санкционната й част. Искането за прилагане разпоредбата на чл.55 НК е обсъдено от въззивния съд на л.20 от делото. Правилно е прието,че в случая липсват многобройни или изключителни по характер смекчаващи отговорността обстоятелства,при които така определеното наказание би се оказало несъразмерно тежко.Установено е,че с влязла в сила присъда през м.март 2010г. подсъдимият е осъден за деяние подкуп-по чл.301,ал.3 вр.с ал.1 за което съдът е приложил чл.55,ал.1 т.2 б.”б” НК и му наложил наказание пробация. Година по-късно,отново извършва такова деяние.Изложеното сочи на упоритост,незачитане на установения правов ред,което обуславя завишената му степен на обществена опасност.В този смисъл наказанието лишаване от свобода е справедливо,съответно на тежестта на деянието,както и на целите по чл.36 НК.Като е потвърдил същото,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК. По изложените съображения жалбата е неоснователно,а решението следва да се остави в сила,като правилно,законосъобразно и справедливо. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 69 от 26 април 2012г. постановено по внохд № 63/2012 по описа на Апелативен съд гр.Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: