Р Е Ш Е Н И Е № 572 София 27.09.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1474 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ОУ ”Св. и М.”с Б. поле област В., представлявано от директора Й.,чрез процесуалния представител-адвокат М. против въззивно решение № 23 от 21.05.2009г. по в.гр.д.№ 207 по описа за 2009г.на Видински окръжен съд,с което е потвърдено решение № 7 от 11.02.2009г.по гр.д. № 247 по описа за 2008г. на Районен съд Белоградчик,като са уважени предявените от Л. А. А. обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите такси и разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявените искове. С определение № 1454 от 2.12.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставените въпроси за наличие на изискуемите се реквизити по чл.195 от КТ и за спазване на процедурата по чл.193 от КТ. В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че посоченото като извършено на 1.10.2008г.нарушение не е „тежко”по смисъла на чл.189 от КТ,че за същото,което е квалифицирано като нарушение по чл.187 ал.1 т.3,7 и 10 от КТ не са изложени конкретни и ясни мотиви,позволяващи да се прецени в какво се състои неизпълнението на възложената работа, неспазването на техническите и технологическите правила,нито кои точно нареждания на работодателя не е изпълнил ищеца,нито неизпълнението на кои други трудови задължения,предвидени в закон е визирал работодателя, а за посоченото като извършено на 6.10.2008г. нарушение –въззивният съд е приел,че не са били изсискани по съответния ред обяснения от ищеца, поради което е налице нарушение на процедурата по чл.193 ал.1 от КТ. Ищецът е заемал длъжността:”учител по труд и техника”,като със заповед № 15 от 13.10.2008г.е дисциплинарно уволнен на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ,във вр.с чл.190 ал.1 т.7,чл.187 т.1,3,7 ,8 и 10 от КТ. Посоченото като допуснатото от него нарушение на 1.10.2008г.-се изразява в : „напускане в 9.40 часа на”работното място и на района на училището по време на изпълнение на задълженията като дежурен учител”,а това на 6.10.2008г.в това,че по време на събиране на учителския колектив : „демонстрира поведение,с което извършва злоупотреба с доверието и уронва доброто име на училището и директора”като-„напада физически директора,като хвърля по него тежка и обемна чанта с книги,с цел да го нарани,обижда и клевети директора с нецензурни изрази,отправя заплахи срещу личната сигурност,живота,здравето и имуществото на директора, семейството и близките му,обижда и клевети друг учител,защитил директора”. Със заповед № 12 от 7.10.2008г.от ищеца е било изискано обяснение само във връзка с първото от гореописаните нарушения /за това от 1.10.2008г./ -като необходимостта е била мотивирана-„във връзка с постъпил сигнал за допускане на инциденти по време на дежурството на 1.10.2008г.” По делото не се съдържат доказателства-за изискани обяснения във връзка с второто- посоченото като допуснато нарушение - на 6.10.2008г. При тези факти-на поставения въпрос за спазване на процедурата по чл.193 от КТ,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав дава следния отговор.Многократно/включително и с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения,например № 392 от 22.06.2010г.по гр.д.№ 843/09г.и № 379 от 24.06.2010г.по гр.д.№ 410/09г./ ВКС е приемал,че фактът,че работодателят не е поискал писмени обяснения за някои от посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения не дава автоматично основание за приложение на нормата на чл.193 ал.2 от КТ.В този случай следва да се извърши конкретна преценка-дали нарушението,за което е изискано обяснение е достатъчно тежко по смисъла на чл.189 от КТ и дали то би могло да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание : ”уволнение”. Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос –в случая следва да се извърши преценка само за нарушението,посочено като извършено на 1.10.2008г./за другото –от 6.10.2008г.-не са поискани писмени обяснения/, изразяващо се в напускане на работното място и на района на училището по време на изпълнение на задълженията като дежурен учител.Ищецът не е оспорил установения- с взети от негов колега обяснения- факт,че на посочената дата,за определен период от време- поради лични ангажименти,е напуснал работното си място/сградата на ОУ”Св.св.Кирил и Методи”с. Б. поле/,поради което настоящият състав приема за установено извършването му. С оглед конкретния и точен начин на описание на нарушението - неправилен е извода на въззивния съд за немотивираност на обжалваната заповед в тази й част. На втория поставен въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване –за необходимите реквизити по чл.195 от КТ- отговор вече е даден в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 379 от 24.06.2010г. по гр.д.№ 410/09г.на ВКС - в смисъл,че заповедта отговаря на изискванията на чл.195 от КТ,когато от нея е явно изпълнението на изискването на чл.189 ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, съобразени са сроковете по чл.194 от КТ и не е нарушено правото на защита на наказания работник,тъй като той е разбирал какво нарушение се визира в заповедта и му е осигурена възможност да възрази. В случая ищецът е допуснал нарушение на задълженията си по чл.126 т.1 и т.3 от КТ – да бъде на работното си място до края на работно си време и да използува цялото си работно време за изпълнение на възложената работа.За тях- настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че не са с такава тежест,че да обосноват налагане на дисциплинарно наказание-„уволнение”. Касае се за еднократно напускане на работното място /по делото няма представени доказателства за други идентични случаи/, нарушението е с кратка продължителност- за период от около час/за времето преди и след голямото междучасие/ и няма доказателства за настъпили от него вредни последици. /Твърденията за инцидент- сбиване между ученици,за което е имало подаден сигнал от кмета на с.Б. поле-не са доказани в хода на производството/. Установените факти,че точно през този период ищецът е бил дежурен учител /като следва да се отчете,че по същото време е имало и друг дежурен учител/,както и че напускането е станало точно през най-активното за децата време- голямото междучасие-сами по себе си /без наличие на други провинения на ищеца/ не могат да обосноват налагане на наказание по чл.188 т.3 от КТ. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 21.05.2009г. по в.гр.д.№ 207 по описа за 2009г.на Видински окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.