РЕШЕНИЕ № 32 София, 19. февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2269 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 8652/21.12.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 10671/2012, с което е отменено частично решение № І-50-134/16.03.2012 на Софийския районен съд по гр.д. № 15958/2011, като е уважен до размера на 10.000, лева предявеният иск обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД със законни лихви на основание чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за възможността да бъде ангажирана отговорността на възложителя без да е установена самоличността на третото лице, на което е възложена работата и за значението на вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост. По първия поставен въпрос Върховният касационен съд намира, че когато при изпълнението на една работа са причинени вреди, не е необходимо да бъде установена личността на изпълнителя, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работата. Ако пострадалият не преследва изпълнителя, в отношенията му с възложителя на работата е достатъчно да бъде установено възлагането на работата и причиняването на вредата. Личността на изпълнителя има значение в отношенията между него и отговорния за действията му. По втория правен въпрос е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 316/14.10.2013 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 121/2013, в което се приема, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е получила открито счупване на ІV и V стъпални кости на десния крак вследствие на падане върху стъпалото й на бетонов стълб, ограничаващ паркирането върху тротоара. Това й е причинило физически болки, а в последствие и неудобства от имобилизирането на стъпалото в продължение на 35 дни и трайното затрудняване на функцията на стъпалото през следващите 3 – 4 месеца в периода на възстановяване, като са възможни и бъдещи затруднения поради спадането на свода на стъпалото, за които се дължи справедливо обезщетение в размер на 10.000,00 лева. Ответникът има задължението да поддържа общинските пътища, което включва и задължението да отстранява повредите по елементите на пътя, без значение дали същите са настъпили по обективни причини или от виновните действия на трети лица, каквито не е доказано да са осъществени. Ответната община отговаря за бездействието на натоварените от нея лица да се грижат за пътя, чиято вина се предполага. Правилно въззивният съд е приел, че вредата е причинена от падането на недобре укрепен елемент на пътя (улицата), както и че надеждното укрепване на бетоновите колчета, препятстващи паркирането на тротоара е отговорност на общината. При това положение е без значение действията или бездействията на кой общински служител са станали причина за нараняването на ищцата при падането на бетоновото колче. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че не е доказано въздействието на трети лица върху бетоновото колче, но това е без значение за правилността на крайното решение, тъй като последиците от въздействието на третите лица са били видими и лесно отстраними. Също правилно въззивният съд е приел, че ищцата е претърпяла първоначално силни, а след това постепенно затихващи болки в продължение на 35 дни и трайното затрудняване на функцията на стъпалото през следващите 3 – 4 месеца в периода на възстановяване със съответната негативна прогноза, но в нарушение на материалния закон е приел, че справедливия размер на обезщетението следва да бъде увеличен от 7.500 на 10.000 лева. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че при откритото счупване на ІV и V стъпални кости на десния крак ищцата е изпитала силни физически болки, а в последствие и неудобства от имобилизирането на стъпалото в продължение на 35 дни и трайното затрудняване на функцията на стъпалото през следващите 3 – 4 месеца в периода на възстановяване, като са възможни и бъдещи затруднения поради спадането на свода на стъпалото. Видно от изложеното ищцата е претърпяла многократно по-силни и многократно по-продължителни болки и страдания вследствие на полученото открито счупване на кости на стъпалото, което обосновава определянето двукратно и дори трикратно по-голямо обезщетение в сравнение с това за закрито счупване на същите кости. Всички тези обстоятелства са съобразени от първоинстанционния съд при определяне на дължимото обезщетение в размер на 7.500 лева. Обезщетението в такъв размер нито подценява претърпените болки и страдания, нито оставя необезщетени действително претърпени болки и страдания. При този изход на делото разноски в касационното производство не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 8652/21.12.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 10671/2012 в частта, в която е отменено решение № І-50-134/16.03.2012 на Софийския районен съд по гр.д. № 15958/2011, като е уважен над размера на 7.500 до размера на 10.000, лева предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД със законни лихви на основание чл. 86 ЗЗД и разноски по делото. ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. С. от К. срещу С. о. иск за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане за сумата над 7.500 до размера на 10.000 лева на основание чл. 49 ЗЗД със законни лихви на основание чл. 86 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.