3 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1550/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 536 гр.София, 08 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1550/2013 година Главният прокурор е отправил към ВКС по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) искане да бъде отменено по този ред санкционирането на осъдения Г. Д. с лишаване от свобода вместо с възпитателна мярка по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съобразно с чл.64, ал.1 НК. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, за неговото уважаване са и самият осъден и служебният му защитник. Върховният касационен съд намери, че искането на главния прокурор е основателно. Оспореното с искането санкциониране е извършено с присъда № 414 от 9.V.2013 год. по нохд 625/2013 год. на Сливенския районен съд и се отнася не само до Г.Д.-още осем други подсъдими са осъдени за извършената на 20/21.ХІ.2012 год. кражба. Въпреки че тогава Д. е бил на 15 години (роден е на 18.VІ.1997 год.), СРС изобщо не е обсъдил приложението спрямо него на чл.64, ал.1 НК и не заменил с възпитателна мярка наложените на непълнолетния за изтърпяване 4 месеца лишаване от свобода (след намаляването с 1/3 на определените по реда на чл.58а НК 6 месеца), което при това е било задължително поради липсата на някоя от забраните по ал.3 и 4 на чл.64 НК. Точно този пропуск на първоинстанционния съд (неговият съдебен акт е влязъл в сила без да бъде проверяван в следваща инстанция) е дал повод на главния прокурор да спре изпълнението на присъдата чл.420, ал.3 НПК и да се обърне към ВКС; искането е последният пряко да приложи подходящата възпитателна мярка по ЗБППМН. Пропускът на СРС е безспорен, както впрочем и нарушението на чл.64 НК, довело до него. Що се отнася до изхода на делото в тази инстанция, той също би могъл да е като посочения от главния прокурор, доколкото в случая най-подходяща според ВКС се явява и най-тежката от предвидените в специалния закон възпитателни мерки – „настаняване във възпитателно училище-интернат” (чл.13, ал.1, т.13 ЗБППМН). Достатъчно за преценката в последната насока е съдържащото се в свидетелството за съдимост на Г.Д., заемащо почти 5 страници от делото (л.63-68). (Друг е въпросът дали ВКС би могъл да се произнесе непосредствено по определяне на възпитателната мярка, ако това изискваше да бъдат изяснени допълнителни обстоятелства – каквито например има във връзка с определянето на мерките по т.6 и 7 на чл.13 ЗБППМН.) Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № 414 от 9 май 2013 год. по нохд 625/2013 год. на Сливенския районен съд, като на основание чл.64, ал.1 НК освобождава Г. А. Д. от изтърпяване на наложеното му наказание четири месеца лишаване от свобода и го настанява във възпитателно училище – интернат. ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за извършване на необходимото по привеждането в изпълнение на това решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ