Р Е Ш Е Н И Е № 218/2020 г. София, 15.03.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1092 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД против решение № 8874/30.12.2019 г. по в.гр.д. № 6364/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 538705/19.11.2018 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 42352/2018 г., с което касаторът е осъден да заплати на Л. Е. Л., на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 24.07.2015 г. в землището на [населено място], обл.П. при извършване на монтаж на помпа и причинила смъртта на Е. Л. Ц. – баща на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 22.06.2018 г. до окончателното изплащане. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон при приложение на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички ангажирани по делото доказателства, установяващи механизма на настъпване на злополуката и доводи на страните и по-конкретно, че наследодателят на ищеца, наред с виновното допринасяне от страна на работодателя в лицето на друг негов служител - пряк ръководител на групата, осъществила ремонта, е съпричинил вредоносния резултат. Ответникът по жалбата Л. Е. Л., чрез пълномощника си, в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК излага доводи за неоснователност на сочените основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Касационната жалба е частично основателна. С определение № 494/29.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 8874/30.12.2019 г. по в.гр.д. № 6364/2019 г. по описа на Софийски градски съд по следния въпрос: Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука при изпълнение на възложената му от прекия ръководител работа, в случай на знание от страна на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата. По така повдигнатия в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос, настоящият състав приема следното: Съгласно трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд, отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна. Тя може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя. Отговорността обаче може да се намали при съпричиняване, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност. Грубата небрежност е форма на вината – работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил. Грубата небрежност е налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото дори и най-небрежният би положил някаква грижа. По въпросът дали при определяне на степента на съпричиняване, съдът е длъжен да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят, също е налице последователна практика на ВКС, според която когато работодателят в лицето на свои служители, на които е възложено задължение за осигуряване на мерки за безопасни условия на труд, целящи избягването на конкретен риск, не осигури такива и по този начин техническото обезопасяване на работния процес се прехвърля изцяло в тежест на лицата, изложени на този риск, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност. В тези случаи процентът съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за настъпилата злополука, както и съотношението между причините, когато са повече от една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна, т.е. съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. С оглед изложеното, на повдигнатия въпрос следва да се отговори, че в случай на знание от страна на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата, но въпреки това е предприел изпълнението й при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни правила за безопасност, т.е. когато не е положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил, е налице съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука. С оглед отговора на повдигнатия въпрос, обжалваното решение се явява частично неправилно, като съображенията за това са следните: От уточненията, направени от процесуалния представител на ответника в откритото съдебно заседание пред въззивния съд във връзка с доводите му за неправилност на първоинстанционното решение по приложението на чл.201, ал.2 КТ, следва да се приеме, че от страна на работодателя е заявено възражение, че пострадалият Е. Ц., който е бил запознат с инструкцията за безопасна работа при ремонт на шахти, издадена от работодателя, е съпричинил настъпването на трудовата злополука, тъй като е пренебрегнал основни правила за безопасност, разписани в нея. При това положение, въззивният съд е следвало да изследва и съответно да изложи мотиви относно механизма на трудовата злополука и поведението на пострадалия при настъпването й, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност от негова страна. В конкретния случай правилно въззивният съд е приел, че ръководителят на ремонта/монтажа – В. М., в чиито трудови задължения се включва и това по организацията на ремонтните дейности, не е спазил изискванията за безопасна работа и по-конкретно тези, разписани в т.I, т.4 от Инструкция № 5 за безопасна работа при експлоатация на напорни водопроводи, дюкери и шахти, издадена от работодателя - влизането в тези съоръжения става след като ръководителят на ремонта се убеди в отсъствието на вредни газове и пари чрез газоанализатори или биологичен експеримент и наличие на кислородна достатъчност на въздуха в шахтата чрез индикатор за недостиг на кислород или фенер, свещ и др. поднесени индиректно. Неправилно обаче е приел, че допуснатото от него нарушение на правилата за безопасност при работа в шахти е единствената причина за настъпване на злополуката, в каквато насока били и доводите на работодателя, наведени в отговора на исковата молба и във въззивната му жалба. В тази връзка необоснован се явява и изводът на въззивния съд, че в конкретния случай не е налице груба небрежност, проявена от починалия работник Е. Ц., тъй като съдът изобщо не е изследвал поведението му при настъпване на злополуката и съответно въпросът допуснати ли са нарушения от негова страна на основни правила за безопасна работа при експлоатация/ремонт на шахта, разписани в посочената по-горе Инструкция № 5, издадена от работодателя. Този извод е обусловил и крайния такъв за неоснователност на възражението за съпричиняване и е довел до постановяване на частично неправилно решение. Неправилното решение подлежи на отмяна и доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, касационният състав е длъжен да разреши правния спор. От събраните по делото писмени доказателства – протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката и постановлението за прекратяване на наказателното производство от 21.04.2017 г. на ОП – Плевен, се установява следната фактическа обстановка: на 24.07.2015 г. при предприети действия за извършване на монтаж на помпа на ОПС Карабоаз, с.Гулянци е настъпила трудова злополука, при която са пострадали лицата В. Д. М., заемащ длъжността „ръководител звено ХТР“ и Е. Л. Ц. на длъжност „монтьор на съоръжения ОПС/отводнителна помпена станция/“, като първият от тях е починал в деня на злополуката поради асфикция, а вторият е починал на 25.07.2017 г. поради интоксикация със сероводород и черепно-мозъчна травма; причините за настъпването на смъртта на Е. Ц. са установени от протокол от 31.07.2015 г. за резултатите от извършеното разследване по чл.58 КСО, според който специфичните физически действия, извършвани от него в момента на злополуката са следните: в 8.00 часа на 24.07.2015 г. Е. Л. Ц. и Д. И. О., преди да предприемат поставянето на помпата в шахтата в ПС „Карабоаз“, са влезли в нея за да проверят нивото на канала и да преценят дали ще могат да работят, но след около 20 секунди, са предприели излизане, тъй като им станало лошо и започнали да се задушават; О. видял как Е. Ц. се качва след него по стълбата, но 4-5 стъпала преди да излезе от шахтата, се е пуснал от стълбата и е паднал; установено е, че размерите на процесната бетонова шахта са 1,4 м х 3,00 м. и дълбочина 5 м.; установено е, че двамата работници не са били обезопасени с каски и въжета и, че са предприели влизането в шахтата в отсъствие на ръководителя на групата В. М. и на други двама служители на дружеството, които са били на обекта, но извън сградата на станцията; установено е в хода на разследването, че работодателят е осигурил необходимите лични предпазни средства в ХТР-Гулянци са разполагали с 2 бр. защитни каски и с 3 бр. въжета/; установено е също така, че на Е. Ц. е бил проведен последен периодичен инструктаж на 01.07.2015 г. Съгласно утвърдената в дружеството Инструкция № 5 за безопасна работа при експлоатация на напорни водопроводи, дюкери и шахти, утвърдена, е забранено влизането в шахтите докато ръководителят на групата по ремонта не се убеди в отсъствието на вредни газове и пари, чрез газоанализатори или биологичен експеримент и наличие на кислородна достатъчност на въздуха в шахтата, чрез индикатор за недостиг на кислород или фенер, свещ или др., поднесени индиректно, т.е. това задължение е вменено на ръководителя на групата на ремонта. Разписано е, че при влизане в шахта с дълбочина по-голяма от 2 м. /процесната е 5 м./, работещите трябва да се обезопасени с колани, каски и въжета и в присъствие на двама наблюдаващи работници на повърхността. Видно от протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката, работодателят е допуснал нарушения на чл. 16, ал.1, т.7 ЗЗБУТ, чл. 16, ал.3 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и на чл. 167, ал.2, чл.202, ал.2, т.6, ал.3, т.2, т.6 и т.7 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, които му вменяват следните задължения: да не допуска до места, където съществува сериозна или специфична опасност за живота и здравето, лица, които не са подходящо инструктирани и екипирани; провеждане на извънреден инструктаж на работещите при организиране на ремонтни дейности, които изискват специфични мерки за безопасност, преди започване на изпълнението на задачите; проверка за отсъствие на вредности и за обезопасяване на работното място при извършване на ремонтни работи, свързани с риск за работещи и осигуряване на предпазни колани и осигурително въже при извършване на ремонтни работи в затворени съдове. Нарушения на чл.33 ЗЗБУТ са допуснати и от В. М. в качеството му на „ръководител звено ХТР“ и от Е. Ц. на длъжност „монтьор на съоръжения ОПС“, които не са положили грижи за здравето и безопасността си, в съответствие с квалификацията им и дадените от работодателя инструкции. Ето защо, така установените причини за настъпването на трудовата злополука се намират както у работодателя, така и у работника. Работодателят, в лицето на служителя си В. М., на който е било възложено задължението да осигури безопасни условия на работа при ремонта на помпата чрез извършване на проверка за отсъствие на вредни газове и пари и за наличие на кислородна достатъчност, е допуснал нарушения на посочените по-горе разпоредби на Закона за безопасни условия на труд и на Наредба № 7/23.09.1999 г., а работникът Е. Ц. въпреки, че е знаел, че прекият му ръководител не е извършил такава проверка, е предприел влизане в шахтата в отсъствие на наблюдаващи работници на повърхността, вкл. и на прекия си ръководител и без да използва задължителните в случая предпазни средства – каска и въже, които действия представляват грубо нарушение на основните изискванията за безопасни условия на труд при ремонтни работи в шахта, разписани в Инструкция № 5, издадена от работодателя, с които работникът е бил запознат при провеждани му периодични инструктажи. При така установената фактическа обстановка и отчитайки обективното съотношение на приносите за настъпване на трудовата злополука от страна на работодателя в лицето на неговия служител В. М. и от страна на работника Е. Ц., настоящият състав приема, че процентът на съпричиняване на злополуката от страна на последния е 30 %. По отношение размера на претенцията, следва да се посочи, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, поради което изявлението на процесуалния представител на ответника, че не оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, е без правно значение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудовата злополука при смърт на пострадалия работник, вземайки предвид възрастта на ищеца /26 годишен към настъпване на злополуката/, възрастта на починалия работник /51 годишен/, внезапността на смъртта, характера на взаимоотношенията и на емоционалната връзка между ищеца и починалия, обичайните страдания, които смъртта е причинила и които ищецът ще търпи от загубата на баща си, настоящият състав приема, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 100 000 лв. Ето защо, при отчитане процента на съпричиняване, искът по чл.200, ал.1 КТ се явява частично основателен - до размера от 70 000 лв., поради което въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК в частта, с която искът е уважен за разликата над този размер до пълния предявен размер от 200 000 лв. и следва да бъде постановено решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен за сумата над 70 000 лв. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за сумата над 3 500 лв. и в частта, с която „Напоителни системи“ ЕАД е осъдено да заплати по сметка на СРС държавна такса по иска за разликата над 2 800 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се поставят разноските за заплатена държавна такса за въззивно и касационно обжалване, които ответникът - касатор е направил по делото, съобразно отхвърлената част на иска, които са в размер на 5 200 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 8874/30.12.2019 г. по в.гр.д. № 6364/2019 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено № 538705/19.11.2018 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 42352/2018 г., с което предявения Л. Е. Л. против „Напоителни системи“ ЕАД иск с правно основание чл.200 КТ е уважен за сумата над 70 000 лв. до 200 000 лв., в частта, с която на Л. Е. Л. е присъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата над 3 500,00 лв. - разноски за производството пред СРС и СГС, както и в частта, с която „Напоителни системи“ ЕАД е осъдено да заплати по сметка на СРС държавна такса по иска за разликата над 2 800,00 лв., като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Е. Л., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] против „Напоителни системи“ ЕАД , ЕИК 831160078, иск с правно основание чл.200 КТ за сумата над 70 000,00 лв. до пълния предявен размер от 200 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 24.07.2015 г. в землището на гр.Гулянци, обл.Плевен и причинила смъртта на Е. Л. Ц. – баща на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 22.06.2018 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Л. Е. Л., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД , ЕИК 831160078, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 5 200,00 лв. - разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението на въззивния съд в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: